Украинските въоръжени сили нямат „никакъв шанс“ да победят Русия, докато се опитват да предприемат контранастъпление. Това заяви руският президент Владимир Путин каза по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

„Войната в Украйна беше започната от украинския режим с подкрепата на спонсори на Запада през 2014 г. Ние не водихме нашите партньори за носа, но те го (Киев) направиха. И всъщност публично признаха това. Така че ние просто бяхме принудени да използваме въоръжените си сили“, заяви Путин, припомняйки съдбата на Минските споразумения за разрешаване на конфликт, предаде „Фокус“.

Според него украинската контраофанзива на юг и изток е неуспешна.

„Въоръжените сили на Украйна вече използват стратегически резерви, но никъде не са постигнали целите си. Съотношението на загубите е едно към десет, загубени са 186 танка и 418 бронирани машини“, каза руският президент, цитирайки извадки от военни доклади.

„Те не са постигнали целите си в нито една от областите. Наистина, загубите им са много големи. ВСУ правят нови опити за атака, в момента се водят боеве, включително в Запорожката област, но Киев няма никакъв шанс. Приближиха се до първия край, загубиха няколко танка, в момента там се водят боеве. Мисля, че украинските въоръжени сили нямат никакъв шанс тук. Същото е и по другите направления. Не се съмнявам в това“.

По думите на президента Русия е увеличила военната си продукция 2,7 пъти за една година, докато Киев е загубил собственото си военно производство.

„Скоро Украйна съвсем ще спре да използва собствената си техника, не е останало нищо. Всичко, с което воюват, всичко, което използват, е внесено отвън. Не може да се воюва дълго така.“

Руският лидер коментира и възможните доставки на F-16 за Киев. Той ги нарече сериозна опасност за по-нататъшно участие на НАТО.

„Ако (изтребителите. – бел. ред.) бъдат разположени във военновъздушни бази извън Украйна и бъдат използвани в бойни операции, ще трябва да разгледаме как и къде можем да ударим тези средства, които се използват в бойни операции срещу нас.“

Putin, asked why he keeps calling Zelensky a Nazi: „I have a lot of Jewish friends, since childhood. They say Zelensky isn’t a Jew. He is a disgrace to the Jewish people.“ pic.twitter.com/upz8z8uCdb

— max seddon (@maxseddon) June 16, 2023

Модераторите на форума зададоха въпрос на Владимир Путин как се отнася към твърденията, че президентът на Украйна е евреин.

„Имам много приятели евреи. Те казват: Зеленски не е евреин“, отговори руският президент: „Това е позор за еврейския народ. Това не е шега. Днес неонацистите бяха издигнати на подиума като герои“, добави Путин.

„Ние сме длъжни да се борим с това. Русия е най-засегнатата страна в борбата с нацизма. Никога няма да забравим това“,  коментира Путин. „Задачата за денацификация на Украйна е една от ключовите“, подчерта той.

„Днес неонацистите, потомци на Хитлер, са издигнати на почетен пиедестал като герои на Украйна. По време на Холокоста бяха изтребени шест милиона евреи. Един милион и половина бяха унищожени в Украйна, на първо място от ръцете на бандеровците. Путин цитира записите на бандеровците от 1939-41 г., в които те казват, че „Москва и еврейството са най-големите врагове на Украйна“. Той отбеляза, че е чел показанията на бандерист след Втората световна война, където той разказва за екзекуцията на еврейско семейство – инвалид, съпругата му и дъщерите му на 7 и 11 години.“

„Знаете ли, невъзможно е да се чете без буца в гърлото. Това са тези, които днес са герои на Украйна. Това са тези, които днешните украински власти защитават както лично, така и своята идеология. Как може да не се води борба с тях? Ние сме длъжни да се борим с него.“

Путин посочи, че държавните финанси на Русия като цяло са балансирани и че страната е трябвало да увеличи разходите си за отбрана, за да укрепи своята сигурност.

„Имаме малък текущ дефицит на федералния бюджет … Естествено се нуждаехме от допълнителни средства за укрепване на отбраната и сигурността, за покупката на оръжие, налага ни се да го правим, за да защитим суверенитета на страната си“, каза той.

„Позитивните икономически тенденции набират скорост и сила. През април тази година БВП се увеличи с 3,3 процента на годишна база, а до края на година ще нарасне с още повече от един процент. Според МВФ, всъщност, с 0,7 процента, но според мен, като се съгласявам с онези наши експерти, които смятат, че ръстът ще бъде по-голям, някъде до 1,5 процента и може би дори по-малко от 2 процента. Това ще позволи на страната ни да запази мястото си сред водещите икономики в света“, допълни руският лидер.

„Поддържаме отговорна и балансирана бюджетна и парична политика. Тази ефективна комбинация направи възможно да достигнем минимални нива на безработицата, както и на инфлацията, която сега е по-ниска в Русия, отколкото в много западни държави както в еврозоната, така и в други региони, и е близо до историческия минимум от 2,9%. Безработицата е 3,3%. Тя никога не е била толкова ниска в историята ни“, добави Путин.

Путин засегна и темата за напускащите Русия чуждестранни компании.

„Бих казал, че ако чуждестранните компании искат отново да се върнат, да дойдат на нашия пазар, не затваряме вратите пред никого. Разбира се, никой не се страхува от конкуренцията, и както знаете, тя е двигател на напредъка и търговията. Ще създадем също необходимите условия, за да могат те да работят в Русия“, допълни руският държавен глава.

„Уродливата по своята същност неоколониална световна система престана да съществува и се утвърждава многополюсен световен ред. Това е неизбежен процес.“

Някои държави в света не искат другите да имат алтернативи на техните самолети, банкови услуги и други, добави Путин. Те не искат конкуренти и се опитват да „разкарат“ своите опоненти, но няма да успеят да го направят.

„С някои такива държави, чиито лидери не се поддават на често хапливия външен натиск, а се ръководят от националните си интереси, а не от тези на другите, обемът на взаимната ни търговия нарасна дори не с някакви десетки проценти, а в пъти.“

 
Източници: „Труд“, РИА Новости

Западните елити са забравили до какво доведоха нацистките претенции за световно господство. Това каза в реч по време на парада в чест на 78-ата годишнина от победата във Великата отечествена война на Червения площад в руската столица президентът на Русия Владимир Путин.

„За Русия няма враждебни нации нито на Запад, нито на Изток. Срещу Русия отново е започнала война, но страната ще гарантира сигурността си”, каза още Путин.

Той заяви, че украинският народ е станал заложник на държавния преврат през 2014 г. и плановете на Запада.  Според президента на Руската федерация това е причината за катастрофата в Украйна.

Путин каза, че „цивилизацията се намира в преломен момент“. По думите му Западът провокира конфликти и преврати, унищожава ценности в името на това да продължи да диктува своите правила.

Парадът бе открит от суворовците от Московското военно музикално училище „В. М. Халилов“, а преминаването на механизираната колона по традиция ще започне с емблематичния съветски танк Т-34.

Група знаменосци изнесоха флага на Русия и Знамето на победата на Червения площад, издигнато над Райхстага от войници от 150-та Идрицкая дивизия през 1945 г.

На централния подиум са руският президент Владимир Путин, лидерите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан – Никол Пашинян, Александър Лукашенко, Касим-Жомарт Токаев, Садир Джапаров, Емомали Рахмон, Сердар Бердимухамедов и Шавкат Мирзийоев, като както и ветерани и гости на събитието.

Домакин на парада е министърът на отбраната на Русия генерал от армията Сергей Шойгу, събитието е водено от главнокомандващия Сухопътните войски генерал от армията Олег Салюков. След доклада на министъра за готовността за парада, държавният глава на Русия Владимир Путин започна речта си.

Гласове

На фона на антагонистичната западна политика към Русия, мобилизацията и сплотеността на руския народ пред надвисналата опасност е изключително силна.

Степента на доверие на руснаците към президента на Русия Владимир Путин е 79,3% според проучване на общественото мнение, направено от Общоруския център за изследване на общественото мнение, предаде ТАСС.

Социологическият център съобщава, че на въпрос за доверието към Путин положително са отговорили 79,3% от участниците в допитването, а 77% от тях одобряват дейността на руския президент.

Работата на правителството на Русия одобряват 52,3 % от участниците в допитването. Руският премиер Михаил Мишустин получава 53,5% одобрение за работата си, а 63,1% от запитаните имат доверие към него.

Проучването на Общоруския център за изследване на общественото мнение, което беше публикувано днес, е било направено от 13 до 19 март. В допитването са участвали 1600 пълнолетни руски граждани.

Източник: БТА

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова всички членове на Международния наказателен съд (МНС) да се съобразят със заповедта за арест, която съдът издаде на руския президент Владимир Путин, съобщава „Ройтерс“.

Миналата седмица съдът обвини Путин във военно престъпление за незаконно депортиране на стотици деца от Украйна.

Правният ход ще задължи *123-те държави-членки на съда да арестуват Путин и да го предадат в Хага за съдебен процес, ако стъпи на тяхна територия.

„Мисля, че всеки, който е страна в съда и има задължения, трябва да изпълни задълженията си“, каза Блинкен, попитан от американския сенатор Линдзи Греъм по време на изслушване на комисията по бюджетните кредити в Сената, дали би насърчил европейските съюзници да „предадат“ Путин.

Въпреки че Съединените щати не са страна в МНС, президентът на САЩ Джо Байдън каза в петък, че Путин очевидно е извършил военни престъпления, добавяйки, че заповедта на МНС е оправдана.

Москва многократно отхвърли обвиненията, че нейните сили са извършили зверства по време на едногодишното си нахлуване в нейния съсед и Кремъл заклейми съдебното решение като „невалидно“.

Нито Русия, нито Украйна са членове на МНС, въпреки че Киев предостави на съда юрисдикцията да преследва престъпления, извършени на негова територия.

Трибуналът няма собствени полицейски сили и разчита на държавите-членки да извършват арести.

„Ако Путин дойде в Съединените щати по някаква причина, ще го предадем ли на МНС?“, попита Греъм.

„Е, не мога да предвидя, защото ще трябва да погледна законите. Както знаете, ние всъщност не сме страна в МНС, така че не искам да се занимавам с тази хипотеза“, коментира Блинкен, цитиран от „Фокс нюз“.

„Бих ви насърчил, ако дойде тук, да го предадете. Бихте ли насърчили нашите европейски съюзници да го предадат?“, добави Греъм.

„Мисля, че всеки, който е страна в съда и има задължения, трябва да изпълни задълженията си“, отговори Блинкен.

Малко вероятно е Путин да посети враждебни европейски страни в скоро време, особено в светлината на заповедта за арест на МНС – решение, което получи както похвали, че се изправи срещу Путин, така и критики за потенциално затваряне на дипломатически пътища за постигане на политическа резолюция, която слага край на битките, пише „Вашингтон пост“.

По време на изслушването Блинкен защити предложението на администрацията на Байдън за бюджет от 6,8 трилиона долара пред Конгреса, като каза, че е необходимо, за да могат Съединените щати да се изправят срещу „острата заплаха“, представлявана от Русия, и „дългосрочното предизвикателство“ от Китай, като същевременно се занимават с климата промяна и миграция.

Президентът Байдън се противопостави на исканията на републиканците за намаляване на размера на правителството по-рано този месец с бюджет, който предлага увеличаване на разходите за Пентагона и социални програми, като същевременно повишава данъците за хората с по-високи доходи и корпорациите.

„Светът след Студената война свърши и има интензивна конкуренция, за да се определи какво следва“, каза Блинкен пред панел на Сената по бюджетните кредити. „Този бюджет ще ни помогне да развием тази визия и да се справим с проблемите, които са най-важни за американския народ.“

Греъм, в забележки за откриване на изслушването, каза, че иска да увеличи финансирането специално „за да се противопостави на Китай по целия свят, особено в задния им двор“.

Искането от 63,1 милиарда долара към Държавния департамент и Агенцията за международно развитие на САЩ ще увеличи финансирането за Азиатско-тихоокеанския регион с 18 процента, каза Блинкън, помагайки на Съединените щати да „изпреварват“ Китай.

Представянето изглежда има за цел да се противопостави на някои критики от страна на републиканците, че милиардите долари, които Съединените щати харчат за военна и икономическа помощ на Украйна, може да са на цена на дългосрочната стратегическа цел за противодействие на Китай.

„Те искат да повярваме, че можем да водим безкрайна прокси война в Украйна и някак си това няма да повлияе на способността ни да възпираме Китай от нахлуване в Тайван“, каза републиканският сенатор Джош Хоули от Мисури в реч миналия месец. „Те искат да повярваме, че нашата военна мощ е безкрайна, че американската мощ не е изправена пред реални ограничения.“

Блинкън твърди, че бюджетът на Държавния департамент ще постави Вашингтон на място за справяне с всички свои ключови предизвикателства, които той категоризира в две „групи“.

„Първата група е поставена от нашите стратегически конкуренти – непосредствената, остра заплаха, породена от автокрацията и агресията на Русия, най-разрушително чрез бруталната й война срещу Украйна… и дългосрочното предизвикателство от страна на Китайската народна република“, каза Блинкен.

„Втората група от споделени глобални тестове, включително климатичната криза, миграцията, хранителната и енергийната несигурност и пандемиите, всички от които пряко влияят върху живота и поминъка на американците и всички хора по света“, добави той.

Към март 2023 г. МНС се състои от 123 държави членки. От тях 33 са от Африка, 19 от Азиатско-тихоокеанския регион, 18 от Източна Европа, 28 от Латинска Америка и Карибите, 25 от Западна Европа и Северна Америка. България подписва Римския статут на 11 февруари 1999 г. и депозира инструмента си за ратификацията му на 11 април 2002 г.

Държави членки от Европа: Германия, Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Черна гора, Молдова, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Чешката република, Румъния, Великобритания, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария.

Държави членки от Африка: Бенин, Ботсвана, Буркина Фасо, Бурунди, Кабо Верде, Конго, Демократична република Конго, Коморските острови, Джибути, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Кения, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавриций, Намибия, Нигер, Нигерия, Уганда, Централна Африканска република, Сенегал, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Танзания, Чад, Тунис, Замбия.

Държави членки от Америка: Антигуа и Барбуда, Аржентина, Барбадос, Белиз, Боливия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хондурас, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Доминиканската република, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго, Уругвай, Венецуела.

Държави членки от Азия: Афганистан, Бангладеш, Камбоджа, Южна Корея, Япония, Йордания, Малдивите, Монголия, Филипините, Таджикистан.

Други: Австралия, Островите Кук, Фиджи, Маршаловите острови, Науру, Нова Зеландия, Самоа, Източен Тимор, Вануату.

Гласове

Неочаквано в Севастопол в събота се появи президентът Владимир Путин. В Москва бяха планирани тържества по случай годишнината от анексирането на Крим, но бяха отменени от съображения за сигурност.

Във видеото се вижда как губернаторът на Севастопол Развожаев показва на президента детски център.

„Президентът ни умее да изненадва…Всичко беше готово за видеоконференция и доклад на президента по специална връзка. А Владимир Владимирович взе, че дойде.

Сам. Зад волана. Защото в такъв исторически ден президентът е винаги със Севастопол и севастополци“, написа в Телеграм канала си Развожаев.

Това е първата визита на Путин в Крим от ноември 2021 г., ако не се брои разходката му по взривения Кримски мост през декември 2022 г.

На 18 март 2014 г. руският президент Путин подписа с кримските колаборанти „Договор за встъпване на република в Крим в Руската федерация“.

Международната общност не призна анексията на Крим, бяха наложени санкции срещу организаторите и участниците, припомня Nexta Live.

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп твърди, че в личен разговор с руския лидер Владимир Путин го е предупредил, че „Москва ще бъде атакувана“, ако Русия навлезе в която и да е държава.

Тази версия на развитието той представи на годишната конференция на консервативните среди на Републиканската партия в предградията на Вашингтон. „Казах: „Владимир, не прави това, знаеш, че сме приятели, не превземай страните, защото тогава Москва ще бъде подложена на тежък удар“, каза Тръмп, без да уточнява какъв удар има предвид. Той добави, че руският лидер „вероятно не му е повярвал“.

На фона на наближаващите президентски избори в САЩ бившият президент Доналд Тръмп изтъкна вчера на годишната конференция на американските консерватори във Вашингтон, че той е единственият кандидат, който може да спаси страната от демократите „войнолюбци“ и от „фанатиците и глупаците“ от Републиканската партия, предадоха световните агенции.

В последния, трети ден на големия политически форум Тръмп заяви, че САЩ са поставени на колене, а американците се намират в разгара на „епична битка за спасяване на страната от хора, които я мразят“.

Републиканският лидер каза, че само той може да спаси Америка от превръщането й в „гаден комунистически кошмар“, като я отърве от „дълбоката държава“ и отмени политиките на президента Джо Байдън, ако получи втори шанс на най-високия държавен пост, предаде ДПА.

„Ако ме върнете в Белия дом, ще бъдем свободна нация. С тяхното царуване ще бъде свършено“, каза Тръмп пред ликуващо множество и заключи: „Ние вече не сме свободна държава. Нямаме свободен печат. Нямаме нищо, което е свободно“.

Тръмп, който официално обяви през ноември миналата година, че ще се кандидатира на президентските избори догодина, държа реч в продължение на близо час и четиридесет минути, като не пощади никого, включително собствения си политически лагер, отбелязва АФП.

Имаме Републиканска партия, ръководена от чудовища, неоконсерватори, глобалисти, фанатизирани застъпници на отворените граници и глупаци, заяви Тръмп като назова поименно няколко партийни светила.

Американските избиратели, натърти Тръмп, са уморени от „окопалите се политически династии в двете партии (Републиканската и Демократическата), от покварени специални интереси, от политици, които обичат Китай, и поддръжници на „безкрайните войни в чужбина“.

„Ако скоро не се случи нещо, ще станем свидетели на Трета световна война“, предупреди Тръмп, след като изказа откритото си неодобрение САЩ да изпращат помощ на Украйна.

„Аз съм единственият кандидат, който може да даде това обещание: ще предотвратя Трета световна война“, увери бившият държавен глава, победен от демократа Джо Байдън на изборите през 2020 г.

Доскоро Конференцията за консервативно политическо действие, организира от Американския консервативен съюз, беше ежегодният политически форум, на който присъстват консервативни активисти и служители на изборна длъжност от САЩ и други държави. През последните години обаче, конференцията, беше изцяло подчинена на крайнодясното движение на Тръмп „Да направим Америка отново велика“, посочва АФП.

„Ще завършим това, което започнахме“, каза Тръмп пред множеството, което в отговор скандираше: „Още четири години, още четири години!“

На тазгодишната конференция думата взеха редица от най-ревностните тръмписти, макар че мнозина потенциални кандидати за изборите през 2024 г. и републикански лидери пропуснаха събитието.

И въпреки че в консервативните среди няма единодушие за уместността на това събитие, дотолкова, че някои от изказванията бяха пред полупразна зала, по време на изказването на Тръмп всички места бяха заети.

Губернаторът на Флорида Рон Десантис и бившият вицепрезидент Майк Пенс не бяха на конференцията и така си спестиха освирквания от привърженици на бившия президент. Присъстващите се подиграваха на няколко пъти на Ники Хейли по време на изказването й в петък и след това.

Преди да се качи на сцената, Тръмп обяви, че води в направено по време на форума допитване за подкрепата за републиканските лидери с цели 62% одобрение. Далеч зад него остава съперникът му Десантис, който се ползва с подкрепа от едва 20 процента.

Източник: БТА

Доставките на оръжия за Украйна от страна на НАТО може да се смятат за участие в конфликта, тъй като алиансът не получава пари за това, каза президентът на Русия Владимир Путин в интервю за програмата „Москва. Кремъл. Путин“ на руската държавна телевизия „Россия-1“. А това означава, че Западът става съучастник в престъпленията на Киев, каза в телевизионното предаване Путин, цитиран от ТАСС.

„Те доставят на Украйна оръжие на стойност десетки милиарди долари. И именно това е смисълът на участието. Защо? Защото това не е просто военно-техническо сътрудничество, те не получават пари за това. Не получават пари“, подчерта Путин в отговор на въпрос на журналиста Павел Зарубин.

Путин отправи и нови обвинения към политиката на Запада.

„Ако на Запада се удаде възможност да разбие Руската федерация и да установи контрол над остатъците от нея, руският народ може и да не се запази, каза руският президент.

„Ако тръгнем по този път, мисля, че съдбите на много народи в Русия, и преди всичко, разбира се, на руския народ, могат да се променят драстично, просто драстично“, каза руският лидер, отговаряйки на въпрос на журналиста Павел Зарубин.

„Дори не знам дали може да се запази такъв етнос като руския народ в този вид, в който съществува днес. Така че ще има някакви московчани, уралци и други“, изтъкна Путин.

Така „тези оръжия от една страна се предават, което говори в известен смисъл, макар и косвено, все пак за съучастие в тези престъпления, извършени от режима в Киев, включително обстрелването на жилищни квартали в Новорусия и Донецк“, каза руският президент.

„В днешните условия, когато всички водещи страни членки на НАТО обявиха като своя главна цел да ни нанесат стратегическо поражение, за да накарат народа ни да страда, както казват те – как можем в тези условия да не отчитаме техните ядрени потенциали“, продължи Путин.

Руският президент напомни, че формално НАТО не се явява страна в договора за контрол на ядрените оръжия „Нов СТАРТ“, който е подписан между Москва и Вашингтон. И сега Северноатлантическият алианс „по нареждане на американците“ изяви желанието си да участва в „Нов СТАРТ“, добави Путин.

В отговор на въпрос дали Русия смята за необходимо да се отчитат по-нататък в договора също и ядрените арсенали на Великобритания и Франция, той отговори: „Ами, разбира се“.

„В края на краищата, навремето ги оставихме встрани от преговорите, с оглед на освобождаване от отговорност, както и заради това, че НАТО се обяви за почти демилитаризирана организация“, обясни той.

Руският президент припомни твърденията, че Северноатлантическият алианс е „преди всичко политическа организация, а не военен блок“, предаде БТА.

„Как да не е военен? Можем да видим какво се случва. Ето защо сме принудени да се върнем към обсъждане на тази тема от нейната сърцевина“, каза руският лидер.

БТА

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че съжалява за решението на Русия да прекрати участието си в новия Договор за стратегическите оръжия (СТАРТ) със Съединените щати, предаде УНИАН.

Говорейки на съвместна пресконференция с украинския външен министър Дмитро Кулеба и външния министър на Европейския съюз Жозеп Борел, Столтенберг призова Москва да преразгледа този ход.

Изявленията му бяха направени малко след като руският президент Владимир Путин отправи посланието си към Федералното събрание.

„Съжалявам за решението на Русия да спре участието си в новия Договор за стратегически оръжия. С днешното решение цялата архитектура за контрол на въоръженията беше демонтирана. Настоятелно призовавам Русия да преразгледа решението си“, каза генералният секретар на НАТО.

Подписан през 2010 г. за 10 години, Договорът ограничава стратегическите пускови установки и ядрени бойни глави на Руската федерация и САЩ съответно до 700 и 1550. Договорът може да бъде продължен за срок от 5 години при добра воля на всяка от подписалите го страни.

Столтенберг отхвърли и твърдението на Путин, че Киев и неговите западни съюзници са виновни за войната, като припомни, че самата Русия е агресор.

„Путин беше този, който започна тази империалистическа завоевателна война… Както президентът на Руската федерация даде ясно да се разбере днес, той се готви за нова война… Путин не трябва да печели… Би било опасно за нашата сигурност и за целия свят“, той каза.

Решението на Русия да прекрати участието си в новия Договор за намаляване на стратегическите оръжия (СТАРТ) е безотговорно и Съединените щати ще наблюдават внимателно какво всъщност прави Москва. Това заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, цитиран от „Ройтерс“.

Изявлението на Русия, че спира участието си, е крайно неуместно и безотговорно, посочи той в Атина.

„Ще следим внимателно, за да видим какво всъщност прави Русия. Разбира се, ще се уверим, че във всеки случай сме позиционирани по подходящ начин за сигурността на собствената ни страна и тази на нашите съюзници“, подчерта Блинкън.

Блинкън остави отворена вратата за подновяване на преговорите по всяко време.

„Оставаме готови да говорим за ограничения на стратегическите оръжия по всяко време с Русия, независимо от всичко друго, което се случва в света или в нашите отношения“, подчерта той.

Светът очаква двете най-големи ядрени сили да действат отговорно, добави Блинкън.

Путин обяви спирането на участието на Русия в Договора за стратегическите нападателни оръжия

На 21 февруари, по време на посланието си пред Федералното събрание, Путин обяви временно прекратяване на участието на Русия в Договора за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения.

„Всичко е в миналото. Нашите отношения са влошени“, каза той.

В същото време лидерът на Руската федерация посочи, че не става въпрос за оттеглянето на Русия от Договора, а за прекратяване на участието.

Путин за войната в Украйна

„Те (Западът) отприщиха войната и ние използваме сила, за да я спрем. Именно те пуснаха духа от бутилката, потопиха цели региони в хаос“, каза Путин по време на обръщение към Федерално  събрание .

Руският президент Владимир Путин не иска мир, готви се за ново настъпление в Украйна.

Както съобщава кореспондент на УНИАН, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза това на съвместна пресконференция с украинския външен министър Дмитро Кулеба и върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел, коментирайки днешното послание на Путин.

„Това, което видяхме днес, е, че президентът Путин не се готви за мир, той се готви за война, за нови офанзиви. Той се готви да изпрати повече войски, повече оръжия в Украйна“, каза Столтенберг.

Той отново подчерта необходимостта от подкрепа за Украйна.

„Така че трябва да подкрепим Украйна, защото това ще бъде трагедия за Украйна, но и опасност за всички нас, ако Путин победи в Украйна“, добави Столтенберг.

Ще има ли нова офанзива – какво казват експертите

Военно-политическият наблюдател Александър Коваленко е убеден, че на 24 февруари са възможни нови ракетни удари , но не и офанзива, подобна на тази, която се проведе на този ден преди година.

Според командващия Обединените сили на въоръжените сили на Украйна генерал-лейтенант Сергей Наев, настъпление от Беларус също е малко вероятно, тъй като врагът не разполага с достатъчно сили на територията на Беларус.

На 15 февруари президентът на Украйна Володимир Зеленски изрази убеденост, че украинските бойци ще пресекат всякакви опити на Русия да завладее инициативата на бойното поле.

Какво представлява договорът „Нов СТАРТ“?

Договорът „Нов СТАРТ“ беше подписан през 2010 г. от тогавашните президенти на САЩ и Русия, Барак Обама и Дмитрий Медведев, и предвижда ограничаване на броя на стратегическите ядрени глави, които САЩ и Русия имат право да разполагат.

Споразумението влезе в сила през 2011 г. и срокът му на действие бе удължен с пет години през 2021 г., след като Джо Байдън встъпи в длъжност като държавен глава на Съединените щати. „Нов СТАРТ“ дава възможност на американски и руски инспектори да гарантират, че двете страни спазват уговорените условия.

Въпреки това проверките бяха временно преустановени през март 2020 г. заради пандемията от новия коронавирус.

Миналата година бе предвидено да бъдат проведени преговори между Москва и Вашингтон в Египет, но Русия ги отложи и нито една от двете страни не предложи нова дата.

По-рано този месец Русия каза, че иска договорът да остане в сила, въпреки че определи подхода на САЩ към контрола върху въоръжаването като деструктивен.

Русия и САЩ, които притежават общо около 90 процента от ядрените бойни глави в света, подчертаха, че на всяка цена трябва да се избегне война между ядрените сили.

Въпреки това руската инвазия в Украйна тласна двете страни най-близо до пряката конфронтация за последните 60 години.

САЩ обвиниха Русия в нарушаване на договора, като посочиха, че тя не допуска извършването на инспекции на своя територия.

Блиц

„Западните елити се превърнаха в символ на тоталната лъжа. Ние твърдо отстояваме не само своите интереси, но и това, че в съвременния свят не трябва да има разделение на цивилизованите страни и останалите.“  Това заяви президентът на РФ Владимир Путин в годишното си послание към Федералното събрание на Руската федерация.

Президентът на Русия Владимир Путин с извънредно послание до руския парламент. Той обръща специално внимание на горещи теми, свързани с военната операция на страната в Украйна. 

„Изпращам днешното си послание в момент на необратими промени в целия свят, на най-важните исторически събития, които определят бъдещето на хората. Стъпка по стъпка внимателно и последователно ще решаваме задачите, които стоят пред нас“, започна речта си руския президент.

Той анализира случващото се в Донбас, както военните действия, така и случващото се с местното население. Путин нарече Украйна „поробена от Запада“ и „готвена за голяма война“.

„Донбас от 2014 г. вярваше и очакваше, че Русия ще се притече на помощ. Москва направи всичко възможно да реши проблема по мирен път и прояви търпение, но зад гърба ни се подготвя друг сценарий. Бяхме търпеливи по време на преговорите, въпреки военния конфликт. За наша изненада отношението на Западните страни обаче бе неочаквано. Започнаха политически убийства и репресии срещу неудобните, а те си затваряха очите срещу тези коварства“, отбеляза още Путин.

„Преговорите за доставка на оръжие и противовъздушна отбрана са водени още преди началото на ПНР. Театърът на военните действия беше овладян много преди първата стъпка на Москва. Сякаш се гордеят и се наслаждават на предателството си, наричайки нормандския формат представление. Понятията чест, доверие, благоприличие не са за тях. Те са свикнали да плюят по целия свят. Оказа се, че по същия начин се отнасят към народите на своите страни“, каза руският президент.

Той коментира конкретните действия на Запада, като припомни разполагането на система за противовъздушна отбрана.

„Никой няма толкова бази, колкото Америка – цялата планета е осеяна с боклуци. Позицията на Русия е, че не може да има разделение на „цивилизовани страни“ и всички останали. Ние отричаме всякаква изключителност. Никой няма толкова бази, колкото Америка – цялата планета е осеяна с боклуци. През декември 2021 г. официално изпратихме на НАТО проекти на споразумение за гарантиране на сигурността, но получихме директен отказ по всички позиции. Тогава най-накрая стана ясно, че зелена светлина за агресия е дадена. Заплахата растеше всеки ден. През 2014-2015 г. имаше много опити за атака на Донбас, но „всички се правеха, че нищо не се случва“, добави Путин.

„Те отприщиха войната. И ние използваме сила, за да я спрем“, отбеляза той.

Насаждането на неолиберални, по същество тоталитарни ценности, според него е целта на западната политика.

„Ние не воюваме с народа на Украйна, те самите станаха заложници на киевския режим. Планиращите ясно разбраха, че следващата цел е удар по Крим и Севастопол. Създава се впечатлението, че всичко това е, за да се забрави какво направи Западът. Те пуснаха джина от бутилката„, отбеляза Путин.

В резултат на американските военни кампании загинаха около един милион души и повече от 30 милиона станаха бежанци.

„Никой в света няма да забрави това“, добави Путин.

„През 30-те години на миналия век Западът на практика отвори пътя към властта на нацистите в Германия, а в наше време те направиха „анти-Русия“ в Украйна. И всичко с една цел – да откъснат територии от страната ни. Западът възнамерява да прехвърли локалния конфликт във фаза на глобална конфронтация, както ние го разбираме. Невъзможно е да победят Русия на бойното поле, затова се извършват все по-агресивни информационни атаки. Постоянно лъжат, не спират атаките срещу нашата култура, срещу Руската православна църква“, продължи руският президент.

Припомняме, че за последно Путин говори пред събранието през април 2021 г. Според западни медии пък Путин имал три версии на словото си като едната предвиждала обявяването на още по-голяма мобилизация в Русия.

Словото на Путин идва ден, след като американският президент Джо Байдън бе в столицата на Украйна Киев, за да обяви нова оръжейна помощ от САЩ в размер на 500 млн. долара и санкции срещу Русия. Пак в понеделник ЕС започна обсъждането на десетия си пакет санкции срещу Москва заради войната на Путин срещу Украйна.

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО ТУК:

https://www.youtube.com/watch?v=SltOI2yVHqw&embeds_euri=https%3A%2F%2Fepicenter.bg%2F&feature=emb_logo

Очаквайте подробности

Русия не изпраща своите танкове до границите на западните държави, но има с какво да отговори на заплахите, не само с бронирани машини. Това каза руският президент Владимир Путин по време на концерт, посветен на 80-годишнината от победата в Сталинградската битка. Путин подчерта, че „Тези, които ни заплашват, изглежда не разбират една проста истина: всички наши хора, всички ние сме израснали с майчино мляко и сме усвоили традициите на нашия народ. Поколение от победители, които изградиха страната ни с труда, потта и кръвта си и ни я предадоха“, каза той.

„Както неведнъж се е случвало в нашата история, ние се обединихме в решителната битка и победихме. Битката при Сталинград с право е останала в историята като радикална повратна точка във Великата отечествена война“, подчерта президентът. Държавният глава отбеляза, че това паметно събитие е било битка не само за града, но и за съществуването на измъчената, но непокорена страна. Според него тогава се решава не само Великата отечествена война, но и цялата световна война.

Той допълни, че готовността да се стигне до край в името на Отечеството и истината „се крие в характера на нашия многонационален народ“. Путин отбеляза, че именно това качество е помогнало за свалянето на нацизма. Според него битката при Сталинград се превръща в „символ на несъкрушимостта на нашия народ“ и „самата сила на живота“. Ето защо моралният дълг на войниците-победители е да пазят спомена за този подвиг и да не допускат изопачаване на историята, подчерта президентът.

Президентът също така заяви, че нацизмът в сегашния си вид представлява опасност за Русия и затова трябва да се противопоставим на агресията на колективния Запад. Той отбеляза, че сега Москва отново е заплашена от германски танкове „Леопард“ и планира да се сражава с тях на територията на Украйна с помощта на бандеровци. Според него онези, които въвличат Германия в нова конфронтация с Русия и се надяват да спечелят, не осъзнават, че съвременната конфронтация ще бъде много различна.

Според него Русия е запазила голям брой приятелски държави по света, въпреки усилията на западните елити. Президентът подчерта, че това включва съюзниците в Северна и Южна Америка и Европа.

Президентът на Русия Владимир Путин пристигна днес във Волгоград (за един ден той е прекръстен обратно на Сталинград), където се чества 80-годишнината от победата в Сталинградската битка

Путин посети Мамаев Курган и положи цветя пред Вечния огън в Залата на славата и на гроба на командващия 62-ра армия Василий Чуйков.

„Невероятно, но факт: отново ни заплашват с немски „Леопард“-и, заяви Путин. „Тези, които въвличат европейските страни, включително Германия, в нова война с Русия, тези, които очакват да победят Русия на бойното поле, очевидно не разбират, че конфликтът ще бъде много различен. Не изпращаме танкове до границите им, но имаме с какво да отговорим на онези, които ни заплашват, и то не само с бронирани машини… Готовността да вървим до край и да направим невъзможното в името на истината е било и е в кръвта на многонационалния народ на Руската федерация. Русия е уверена в себе си, в своята правота и в своята победа“, заяви руският президент.

По-рано, в рамките на подготовката за посещението на Путин, местните власти наложиха забрана за преминаване на тежкотоварни и едрогабаритни превозни средства в границите на града, а също така обявиха 1 и 2 февруари за почивни дни за служителите в публичния сектор. В деня на парада някои улици в центъра на града бяха затворени.

Междувременно министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников, заяви, че Русия планира да извърши мащабна офанзива преди 24 февруари. По данни на украинското разузнаване руският президент Владимир Путин е поискал от военните да превземат Донбас до края на пролетта.

Редица западни военни експерти също наскоро заявиха, че Москва може да се опита да предприеме решителни действия и да започне голяма офанзива в източната част на страната.

Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, няма индикации, че Путин ограничава военните си цели до превземането на източните райони на Украйна.

Предупрежденията идват на фона на ескалацията на ситуацията в Югоизточна Украйна, където се водят ожесточени боеве в района на Донбас, а предишния ден трима души бяха убити, а осем ранени в Краматорск, след като руска ракета удари жилищна сграда.

Източната групировка на ВСУ се съмнява, че руските войски ще успеят да достигнат границите на Донецка и Луганска област преди март, пишат украинските медии.

Твърди се, че плановете на Руската федерация включват такова настъпление съгласно заповедта на Путин (самата Русия не потвърждава съществуването на такава заповед).

В същото време украинските въоръжени сили не изключват, че противникът ще се опита да постигне определени успехи на фронта преди годишнината от инвазията.

По-специално Сергей Черевати, говорител на Източната група сили, заяви на брифинг, че „те обичат различни дати и затова не е изключено да се опитат да го направят“.

„Но с какво и как ще го направят?“, каза той и припомни, че през февруари 2022 г. Русия е хвърлила най-добрите си военни части в настъпление, но „всички те са били разбити от украинската армия“. „Затова имам големи съмнения, че сега, когато са в постоянна битка, те ще успеят да го направят“, каза той.

Източник: dnes.dir.bg, ТАСС, РИА Новости