Русия сега има основания да конфискува западни активи, след като Камарата на представителите на САЩ прие закон, който позволява потенциалното прехвърляне на замразени руски активи към Украйна, заяви председателят на Държавната дума Вячеслав Володин, цитиран от Ройтерс, пише БТА.

„Вашингтон прие закон за конфискацията на руските активи, за да провокира Европейския съюз да вземе същото решение, което ще бъде опустошително за европейската икономика“, заяви Володин. „Страната ни има всички основания да вземе симетрично решение по отношение на чуждите активи“, допълни той.

Председателят на Думата заяви, че от 280-те милиарда долара руски активи, замразени в чужбина, едва 5-6 милиарда се намират в САЩ, докато около 224 млрд. долара (210 млрд. евро) са в ЕС.

По-рано американският телевизионен канал Ен Би Си съобщи, че Камарата на представителите е приела т. нар. „Закон РЕПО“ (REPO Act), който позволява на правителството на американския президент Джо Байдън да конфискува руските активи, намиращи се в американски банки, и да ги предостави за възстановяването на Украйна.

Попитайте украинските войници дали все още вярват на думите, че „Западът ще стои до Киев – каквото и да стане“. Това обещание вече звучи изпразнено от съдържание, защото Украйна губи войната, пише Politico.

Украинските сили изчерпват боеприпасите. Закъсненията на Запада с изпращането на помощ означават, че страната изпитва опасен недостиг на нещо, което е дори по-трудно за доставяне от снаряди: бойният дух, необходим за победа. Моралът сред войските е мрачен, съкрушен от безмилостни бомбардировки, липса на модерни оръжия и загуби на бойното поле.

Страната върви към катастрофа. Дори когато президентът Володимир Зеленски казва, че Украйна се опитва да намери начин да не отстъпва, военните офицери знаят, че още загуби са неизбежни това лято. Единственият въпрос е колко лоши ще бъдат те. Владимир Путин вероятно никога не е бил по-близо до целта си.

Ако западните страни спешно не се активизират в предоставянето на военна помощ на нападнатата държава, Украйна, каквато съществува в момента, ще остане в миналото.

 
Украинците – от войниците в окопите до министрите в парламента – са разочаровани и огорчени от действията (или по-скоро липсата на действия) от западните страни. Президентът Володимир Зеленски го каза ясно: Украйна ще загуби войната, ако Конгресът на САЩ не отпусне помощ (блокираният от месеци пакет е на стойност 60 милиарда долара).

Без голяма промяна в доставките на съвременни западни оръжия и пари, Украйна няма да може да освободи териториите, които силите на Путин сега са окупирали. Това ще остави Путин свободен да граби ранената страна през следващите месеци или години. Дори ако Русия не може да довърши Украйна, частична победа ще попари надеждите на Киев да се присъедини към ЕС и НАТО.

Последствията от такъв сценарий ще бъдат сериозни за света. Путин ще претендира за победа у дома и, насърчен от разкриването на слабостите на Запада, може да възроди по-широките си имперски амбиции в чужбина. Литва, Латвия и Естония са застрашени.

В момента най-спешната нужда на Украйна е от артилерийски снаряди – милиони от тях. Освен това Украйна казва, че се нуждае от най-малко две дузини системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, за да защити войските на фронтовата линия и да защити Харков, най-големият град в страната след Киев, който е под яростна ракетна и артилерийска атака от седмици. Нарастват опасенията, че Русия може скоро да се насочи към втория град на Украйна за наземна офанзива.

Украинската армия очаква още загуби през следващите месеци. Олександър Сирски, главнокомандващ ЗСУ, предупреди, че ситуацията на източния фронт на Украйна „значително се е влошила“.

Външните министър на Украйна Дмитро Кулеба наскоро заяви „дайте ни проклетите Пейтриът-и“, което показва раздразнението на Киев от неспазените обещания на НАТО. Междувременно армията заяви, че се нуждае от 500 000 нови войници, но Зеленски и украинският парламент не смеят да обявят мащабна мобилизация.

Приблизително 650 000 мъже в бойна възраст са напуснали страната си, повечето като са се прехвърлили нелегално през границата. Какво би направил Путин, ако Украйна не получи помощта от Запада, от която се нуждае, за да спечели? „Той би унищожил напълно всичко. Всичко“, каза Зеленски. Украинските градове ще бъдат превърнати в руини, стотици хиляди ще умрат.

Източник Факти

Руските въоръжени сили атакуваха местоположението на френски наемници в Славянск. Това заяви Сергей Лебедев, координатор на Николаевското подразделение, пише провоенния руски сайт Avia.pro.

Според военния, ударът е бил насочен срещу обект, където са разположени украински артилеристи и вероятно френски военни, които са били със самоходни артилерийски установки CAESAR за подкрепа на украинските войски.

„Лебедев твърди още, че значителна част от Славянск е строго контролирана: въведени са мерки за блокиране на града, извършват се масови проверки на документи и мобилните телефони на граждани. По непотвърдена информация на място са пристигнали медицински екипи от Павлоград, за да окажат помощ на пострадалите„, допълва изданието.

Това не е първият път, когато чуждестранни наемници са ударени от руските сили. През януари тази година руските войски вече атакуваха пункт за временно разполагане на чуждестранни бойци в Харков, където мнозинството бяха французи, което доведе до значителни загуби сред наемниците, припомня Avia.pro.

Новината за ударени френски наемници от руските войски бе потвърдена по-късно от РИА Новости, Известия и Лента

kritichno.bg

Русия призова всички страни, участващи в конфликта в Близкия изток, да покажат „сдържаност“, след като Иран предприе безпрецедентна наказателна атака с ракети и дронове срещу Израел, информира Times of Israel.

„Разчитаме на държавите в региона да решат съществуващите проблеми с политически и дипломатически средства“, се казва в изявление на външното министерство.

Москва изразява „изключителна загриженост от последната опасна ескалация в региона“.

В официалното съобщение на страната се казва, че Русия многократно е предупреждавала, че липсата на решаване на многобройните кризи в Близкия изток, предимно в зоната на палестинско-израелския конфликт ще доведе до нарастване на нестабилността.

Руският външен министър Сергей Лавров проведе телефонни разговори в събота с иранския си колега Хосейн Амир-Абдолахян. Руското външно министерство информира, че Лавров „решително е осъдил“ предполагаемия израелски удар в Сирия по-рано този месец, при който бяха убити ирански генерали.

Преди това Русия осъди и поведението на Израел заради шестмесечната война в Газа срещу групировката „Хамас“.

Москва традиционно се опитва да поддържа отношения с всички големи сили в Близкия изток. Но тя укрепва военните и политически връзки с Иран, като отношенията с Израел очевидно отслабват.

Блиц

Руският президент Владимир Путин се срещна в Кремъл със сръбския режисьор Емир Кустурица, предаде ТАСС.

„Скъпи Емире, добър ден! Радвам се да те видя!“ – поздрави руският лидер своя приятел, като му стисна ръката и го покани на масата за разговор.

Путин отбеляза, че предишният път, когато са се срещнали, е бил на международния културен форум в Санкт Петербург през ноември 2023 г. Тогава те по-специално говориха за киното и руската култура.

Този път разговорът се насочи и към изкуството, и към международната обстановка, по предложение на самия режисьор. Кустурица благодари на Путин за подкрепата му за възстановяване на историческата справедливост. Той направи аналогия между събитията в Украйна и геноцида над сръбското население, организиран през 40-те години на миналия век на територията на Югославия от хърватските ултранационалисти – т.нар. усташи.

Президентът на Русия като цяло се съгласи с това сравнение, отбелязвайки, че явленията наистина са подобни. Той изрази съжаление, че идеологията на нацизма е изненадващо упорита и сега се използва от някои за геополитически цели. Путин също отбеляза, че Западът обвинява Русия за загубата на колониалната си мощ в света, но този процес вече е неизбежен.

Предложеното от Емир Кустурица сравнение между хърватските ултранационалисти усташи и украинските бандеровци е законно, отбеляза Путин.

„Вашите оценки за днешния ден, включително за трагичните събития в Украйна [и аналогията със събитията в Югославия по време на Втората световна война] напълно съвпадат с моите“, каза Путин. „Какво се случи в Сърбия и какво се случва сега между Русия и Украйна – възвисяването, издигането на пиедестал на фашистките елементи от миналото, даването им на нов живот в настоящето – това са все много сходни явления“.

Хърватските усташи, водени от техния лидер Анте Павелич, извършват геноцид над сръбското население на територията на Югославия през 40-те години на миналия век. Според различни оценки в концентрационния лагер Ясеновац са убити до 700 хиляди сърби.

Античовешката идеология на нацизма все още живее и се използва за геополитически цели, отбеляза още Владимир Путин.

„Удивително е колко упорита е тази античовешка идеология на крайния национализъм, използвана от толкова много сили в продължение на векове в техни, преди всичко не идеологически, а геополитически интереси“, отбеляза руският президент.

Сега в света се извършва преформатиране на силите, но не всички могат да се примирят с това и търсят виновни, каза още Путин.

„Извършва се промяна, преформатиране на света. Защото нови сили, нови центрове на света се развиват с темпове, които историята може би не е виждала досега. И тези процеси са неизбежни. Просто никой на власт, в широкия смисъл на думата, не иска да се примири с това Те търсят виновните – това е проблемът“, каза Путин.

Последните терористични атаки са идентични с проявите на нацизъм, подчерта руският президент.

Държавният глава отбеляза, че идеологията на нацизма е жилава и се използва за геополитически интереси. „В тази серия, между другото, са всички терористични атаки, които виждаме и преживяваме напоследък“, отбеляза руският президент.

Западът обвинява Русия за края на колониализма в света, но този процес е бил неизбежен, каза още Владимир Путин.

„Тези исторически фобии все още са налице, някои хора все още обвиняват Русия за факта, че някой някога е загубил колониалната си власт. Те не спират да ни обиждат, меко казано, че помагаме на народите на Африка, Латинска Америка и Азия да се изправят, да се борят за свобода, вярвайки, че Русия е виновна за гибелта на колониализма. Но това съвсем не е така“, подчерта Путин.

Според него „действията на Съветския съюз ускориха процеса, но това беше неизбежно“.

„Тъй като в Африка, Латинска Америка, Азия вече бяха надраснали принципите на колониалния режим. Хората вече не искаха да бъдат роби. Да, разбира се, Съветският съюз по някакъв начин стимулира това, тласна го, но тези исторически процеси бяха неизбежни, те бяха обективни“, обобщи руският лидер.

Путин смята за интересни новите творчески идеи на Емир Кустурица и заяви, че му е рано да прекратява кариерата си.

Двамата разговаряха на руски без помощта на преводач. Режисьорът разказа на президента за плановете си да направи няколко филма по произведения на руски писатели – Фьодор Достоевски, Николай Гогол, Лев Толстой и, вероятно, Евгений Водолазкин. Според него така може да приключи режисьорската си кариера.

„Що се отнася до края на вашата кариера, мисля, че е твърде рано да се говори за това“, възрази Путин. „Вие сте направили толкова много и струва ми се, че ще направите не по-малко. Не става въпрос дори за заслуги, а за талант и умение да прониквате в същината на това, което излагате“, обърна се президентът към Кустурица.

„Що се отнася до творчеството, разбира се, това са много интересни идеи, нека да ги обсъдим“, предложи държавният глава

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Преди минути Владимир Путин обяви, че терористичната атака в Москва е дело на радикални ислямисти. Руският президент заяви, че Москва вече е наясно коя е извършител на нападението в концертната зала, но сега трябва да се разбере кой го е поръчал и кой има полза от него.

Путин подчерта още, че терористичната атака в Москва е част от атаките на режима в Киев срещу Русия.

Путин иска да обсъди със службите по-нататъшни действия и заради това в понеделник, на третия ден след терора в културния център в Подмосковието, ще проведе съвещание. Според агенция „Интерфакс“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е заявил, че за вечерта е насрочена среща с представители на организациите за сигурност и други сфери на държавната власт. Те ще обсъдят и въпроса за това какви служби могат да бъдат използвани в подкрепа на жертвите и техните семейства.

Говорителят на Кремъл Песков не коментира предисторията на нападението срещу концертната зала „Крокус сити хол“ в петък. Вместо това той се позова на информация от руските правоприлагащи органи и препрати медиите към официалната информация. От думите му обаче стана ясно, че руските правоприлагащи органи работят самостоятелна и без международна помощ.

На въпрос за предупреждението за възможни терористични атаки, отправено от САЩ в началото на март месец, Песков заяви, че разузнаванията никога не предоставят информация на Кремъл, а по каналите на службите, от спецслужби към спецслужби. „Това се отнася към категорията на чувствителната информация, която разбира се не се разгласява.

Представители на САЩ заявиха, че са предупредили Русия за предстоящо нападение по-рано този месец.

В руските социални мрежи бе разпространен и видеозапис на разпит на един от задържаните, на който запис се вижда и че му е отрязано или нарязано ухото, а по лицето му има и кръв. Друго видео показва разпит при използване на електрошок.

Терористичната милиция „Ислямска държава“ пое отговорност за нападението, като няколко пъти прави и изявления, включително публикува видео, заснето от гледната точка на нападател. Западните служби смятат за достоверно, че зад нападението стои клонът на ДАЕШ в Афганистан.

Въпреки това и Путин, а и други руски представители отправиха обвинения, че Украйна е предполагаемо замесена в терористичното нападение. Не бяха представени никакви доказателства. Украинското ръководство категорично отрече това още вечерта на нападението, предугаждайки в голяма степен информационната операция на Кремъл.

В обръщението си към нацията руският президент не спомена изобщо терористите от „Ислямска държава“, за сметка на това направи намек за участието на Украйна заради предполагаемото намерение на нападателите за избягат в тази посока. Беше направено и твърдение, че някои хора от „украинската страна“ са били готови да преведат въоръжените мъже през границата. Украйна категорично отрича да е замесена в нападението.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова в типичния ѝ стил беше по-остра. Тя постави под въпрос дали зад нападението стои „Ислямска държава“.

„Внимание – един въпрос към Белия дом: Сигурни ли сте, че това е ИД? Може ли да помислите още веднъж?“, написа Захарова за „Комсомолская правда“.

„Враговете на Русия не осъзнават с кого си имат работа”. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща с лидерите на фракциите в Думата, предаде ТАСС.

„Неотдавна казах: Нашият враг е решил да сплаши кого? Руския народ, многонационалния народ на Русия? Това никога не се е случвало и няма да се случи”, продължи руският президент.

 
Според него опитите на врага да сплаши руския народ имат обратен ефект. „Врагът просто не осъзнава с кого си има работа. С Русия! Това е такава общност от хора, обединени от общи цели, независимо от етническите и религиозните особености. Имаме обща култура, имаме нещо, което обединява всички ни”, изтъкна Путин.

Путин разказа как по време на президентските избори чуждестранни журналисти питали хората от сложните региони на Руската федерация: „Къде отивате? Не ви ли е страх?“ „А един възрастен човек им отговори: „Аз съм руснак, отивам там, където трябва да отида“ – описа ситуацията президентът. Путин подчерта, че гражданите на Русия са изпълнили своя дълг, гласувайки на изборите.

Обръщайки се към парламентаристите, Путин предупреди, че на руските власти им е рано да почиват на лаврите си. „В живота на нашите хора има много най-различни глупости и несправедливости, започвайки от най-ниското ниво и завършвайки на най-най-високото. И ние не можем да седнем на лаврите си и да кажем, че всичко вече е минало“, подчерта президентът. „Трябва да обединим усилия в интересите на държавата. Трябва да работим заедно“, добавя Путин

Епицентър

Кандидатът за президент на Русия и настоящ държавен глава Владимир Путин води на президентските избори с 87,32% от гласовете при обработени 99,43% от протоколите. За него са подадени над 33,95  гласа, сочат данните на Централната избирателна комисия на Руската федерация, предаде ТАСС.

На второ място е кандидатът на Комунистическата партия Николай Харитонов с 4,32% от гласовете, следван от Владислав Даванков от партия „Нови хора“, който получава 3,79% от гласовете, и Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия на Русия с 3,19% от гласовете.

Така Путин гарантирано ще спечели изборите, а възможността за втори тур е изключена. За да спечели изборите на първи тур, кандидатът трябва да получи повече от половината гласове на избирателите, участвали в гласуването. Ако нито един от кандидатите не получи такъв брой гласове, след 21 дни се провежда втори тур на изборите.

През 2024 г. дистанционното електронно гласуване беше използвано за първи път на президентските избори в Русия, което беше достъпно в една трета от руските региони. Путин получава 87,41% от гласовете въз основа на резултатите от дистанционното електронно гласуване в 28 региона на Руската федерация и 89,1% от дистанционното гласуване в Москва.

Путин печели с огромна разлика и изборите в регионите Донбас и Новорусия. В Херсонска област, въз основа на резултатите от обработката на 100% от протоколите, той получава 88,12% от гласовете, в Запорожка област – 92,83%, в ЛНР – 94,12%, в ДНР – 95,23%.

Въпреки заплахата от страна на Украйна, всички региони показаха избирателна активност над средната за Русия: в Новорусия тя надхвърли 80%, а в републиките в Донбас беше близо 90%. Този показател отчита предсрочното гласуване, което се проведе и в четирите региона (в Запорожка област избирателните секции бяха отворени само на 17 март; на 15 и 16 март жителите гласуваха у дома си), посочва ТАСС.

Русия разкритикува вчерашно изказване на президента на САЩ Джо Байдън, нарекъл руския държавен глава Владимир Путин „диктатор-убиец“ и „чист разбойник“ по време на събитие по повод посещението на ирландския премиер Лио Варадкар, пише БТА. А думите на Байдън бяха цитиран от водещи американски медии, включително телевизия Си Ен Ен.

На ежегоден официален обяд по случай Деня на Свети Патрик (почитан в Ирландия и сред ирландската общност в САЩ, чийто представител е самият Байдън – бел. ред.) в Капитолия президентът коментира военната помощ за Украйна, блокирана в Конгреса на САЩ. В изказването си той заяви, че Путин е „диктатор-убиец, чист разбойник, който води неморална война срещу украинския народ“.

Същевременно той призова всички присъстващи на събитието „да се противопоставят на Владимир Путин“. По-рано, по време на среща с вицепремиера, външен министър и министър на отбраната на Ирландия Михол Мартин, президентът разкритикува „бруталността на Путин и просто нечовешките неща, които той и неговите войски правят в Украйна“.

Biden: I continue to urge every member in this room to stand up to Vladimir Putin. He is a thug. And, I urge you to send me the national security bill now… pic.twitter.com/8hHs6EW2YR

— Acyn (@Acyn) March 15, 2024

Последва официална реакция на руските власти: „Такива изрази не са от полза за държавните глави. Едва ли Америка може да се гордее с това“, отбеляза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Според посланика на Русия във Вашингтон Анатолий Антонов „поредното неприемливо изказване напълно съвпада с русофобската линия на Вашингтон с неуморния ѝ стремеж да погребе двустранните връзки и да нанесе „стратегическо поражение на Русия“. „Налице е безсилие пред откровено слабите външнополитически резултати от дейността на [американската] администрация, която търпи провал след провал“, написа от името на посланика в канала си в „Телеграм“ дипломатическата мисия, цитирана от ТАСС.

Източник: „24 часа“

Руският президент Владимир Путин заяви, че войната в Украйна ще спре, ако Москва получи „гаранции за сигурност“ и преговарящите се съгласят на руските условия, които взимат под внимание фронтовата линия в момента.

В интервю за РИА Новости Путин потвърди желанието на Русия да разреши „този конфликт с мирни средства“, пише агенция Bloomberg. Правителството на Украйна по-рано отхвърли всяка сделка, включваща териториални отстъпки, които биха възнаградили агресията на Путин.

„В този случай ние се интересуваме преди всичко от сигурността на Русия“, каза Путин. Запитан дали е възможна „честна сделка“ със Запада, Путин отговори: „Не вярвам на никого, но имаме нужда от гаранции“.

Руският президент Владимир Путин за пореден път обяви готовността си за преговори, но на основата „на реалностите на бойното поле“. Тоест Москва ще изисква признаване на окупираните от нея територии, пише украинското издание „Страна“, цитирано от „Фокус“.

„Готови ли сме за преговори? Да, готови сме, но само за преговори, не въз основа на някакви капризи след употребата на психотропни средства, а въз основа на реалностите, които са се развили, както се казва в такива случаи, на земята“, заяви президентът на Руската федерация, явно намеквайки за твърденията, че украинският президент Зеленски употребява наркотици.

Също така според него Москва няма да се съгласи на преговори, които ще бъдат използвани от Украйна и Запада като „пауза за превъоръжаване“ и ще изисква „гаранции за сигурност“ за Русия.

„Ние трябва ясно и категорично да разберем за себе си, че това не е пауза, която противникът иска да вземе за превъоръжаване, а това е сериозен разговор с гаранции за сигурност на Руската федерация“, заяви Путин.

Той също така добави, че Русия е наясно с „морковите, които чуждите правителства ще покажат“, за да убедят Москва, че моментът за преговори е настъпил.

„У нас, спомняте ли си какво казваха в Русия? За някои щастието на битово ниво беше: „нахранен, пиян и нос в тютюна“. С такива хора е по-лесно. Нахранени, пияни – т.е. наял се, напил се. Нос в тютюна, защото са използвали емфие. Сега носът ти е в кокаин, нали? Но няма значение, с такива е по-лесно. Но с умните е по-трудно, те са по-опасни, защото те влияят на съзнанието на обществото, включително и на нашето. Ще пускат всякакви свои пожелания под вода на „моркови“ за нас“, обясни Путин.

Никога не е имало нужда да се използват тактически ядрени оръжия по време на войната в Украйна и тази мисъл никога не ми е минавала през ума, каза Путин и добави, че не смята, че Русия и САЩ се насочват към ядрен конфликт. Все пак той каза, че страните, които декларират, че нямат червени линии към Русия, трябва да разберат, че Русия ще отговори по същия начин спрямо тях.

Путин направи своите коментари преди президентските избори на 15-17 март, на които със сигурност ще спечели още шест години на власт. Неговите сили наскоро постигнаха известен напредък на фронта, докато Украйна изпитва недостиг на боеприпаси.

Въпреки че ракетите, доставени от САЩ и Обединеното кралство, причиняват щети на Русия, те не променят ситуацията на бойното поле, каза Путин. Той също така отхвърли предполагаемите дискусии на германски офицери за удар по моста, свързващ Русия с Крим, като „нищо повече от фантазии“