„За мое съжаление и за съжаление на целия български народ, сега ситуацията с плодовете и зеленчуците, които са произведени у нас и се предлагат на нашия пазар, е между 0,5% и 1%. Даже мисля, че като казвам 1%, смятам че тази информация не е вярна „, това заяви Георги Василев от Асоциация „Български пипер“ пред „Евроком“.

Българските производители на плодове и зеленчуци нямат никакво отношение към цената в магазините към момента, продължи той.

Потреблението на зеленчуци и плодове спадна с около 40-45% заради високите цени, които се формираха на дребно, но всяка крушка си има опашка.

Първата и най-голяма причина за високата цена на плодовете и зеленчуците е влизането на България в Европейския съюз. Ние не бяхме подготвени за влизане в ЕС. Ако ни направят стрес тест на селското стопанство дали сме готови да влезем в ЕС, ние няма да го издържим, заяви Василев.

Не можем да отговорим на изискванията на Европейския съюз, към които се стремим през последните 16 години.

Не отговаряме на изискването да имаме пазарна икономика. В България в момента няма пазарна икономика, защото един най-важните постулати е, че търсенето отговаря на предлагането. Цената, за да е справедлива – тя трябва да мине през борса, категоричен беше представителят на Асоциация „Български пипер“.

Факти бг

От 1 февруари България официално спря излъчването на още няколко руски телевизии, включително държавния Първи канал, предаде БГНЕС. Ако в момента искате да превключите на канал, където се е излъчвала руска телевизия, се изписва следния надпис: „Уважаеми клиенти, излъчването на тази програма е спряно на основание действащия регламент на Съвета на Европейския съюз“.

Позицията на Брюксел е, че Русия участва в системна международна кампания за дезинформация, манипулиране на информацията и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизиране както на своите съседи, така и на ЕС и неговите държави членки. За да противодейства на това, ЕС спря излъчването и лицензите на няколко подкрепяни от Кремъл дезинформационни медии – Спутник, Русия днес, Русия РТР/РТР Планета, Русия 24, Русия 1, ТВ Център Интернешънъл, НТВ/НТВ Мир, РЕН ТВ, Първи канал.

Ограниченията срещу „Спутник“ и „Русия днес“ (заедно с дъщерните дружества – RT English, RT Germany, RT France и RT Spanish) са в сила още от 2 март 2022 г., като достъпът до техните услуги от Европа е спрян дори през руската социална мрежа Телеграм. Ограниченията за другите медии започнаха да влизат в действие от юни (Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл) и от декември 2022 г. (Русия 1, НТВ/НТВ Мир, РЕН ТВ и Първи канал).

Те обхващат всички средства за предаване и разпространение в държавите–членки на ЕС, или насочени към тях, включително кабелна и сателитна телевизия, телевизия чрез интернет протокол, платформи, уебсайтове и приложения.

Потребители от България обаче докладват, че напоследък отново са свободно достъпни руски държавни и проправителствени сайтове в Интернет, достъпът до които бе ограничен в първите месеци след началото на войната  – РИА „Новости“, ТАСС, Газета.ру и др.

Източник: segabg.com

Държавният департамент на САЩ изрази безпокойство от сближаването на Китай с Русия след вчерашния видеоконферентен разговор между руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Цзинпин, предаде Ройтерс.

„Пекин твърди, че е неутрален, но поведението му ясно показва, че продължава да инвестира в тесни връзки с Русия“, заяви представител на Държавния департамент, допълвайки, че Вашингтон „следи внимателно дейността на Пекин“.

Припомняме – в петък китайският президент Си Дзинпин проведе видеовръзка с руския си колега Владимир Путин. По време на разговора двамата неведнъж заявиха, че поддържат „тесен стратегически контакт“.

„Тази година проведохме с вас две присъствени срещи, неведнъж разговаряхме по телефона, намираме се в тесен стратегически контакт“, посочи Си Дзинпин. Под нашето съвместно ръководство китайско-руското всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие през новата епоха показва стресоустойчивост“, каза Си Дзинпин.

От своя страна руският президент Владимир Путин заяви, че очаква китайският му колега Си Дзинпин да направи държавно посещение в Русия през пролетта на следващата година, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че такава визита би била публичен израз на солидарност от страна на Китай на фона на буксуващата руска военна кампания в Украйна.

В началото на февруари Владимир Путин направи визита в Китай, където преговаря със Си Дзинпин и посети откриването на зимната олимпиада в Пекин – броени дни преди началото на руската инвазия в Украйна. През септември двамата също разговаряха лично в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд, Узбекистан.

Във встъпителното си обръщение по време на видеоконференцията с участието на двамата лидери: „Ние Ви очакваме, уважаеми г-н Председател, скъпи приятелю, очакваме Ви следващата пролет на държавно посещение в Москва.“ Тази визита ще „покаже на света колко близки са руско-китайските отношения“, подчерта Путин.

В своето изложение, което продължи около осем минути, Путин заяви още, че отношенията между Китай и Русия придобиват все по-голяма значимост като стабилизиращ фактор. Той постави като цел задълбочаването на военното сътрудничество между двете държави.

От своя страна китайският президент изрази готовност да засили стратегическото сътрудничество с Русия на фона на „трудното положение“ в света като цяло.

Отношенията между Русия и Китай, които и двете държави определят като партньорство „без граници“, придобиха огромно значение след началото на войната в Украйна на 24 февруари. Докато Западът наложи безпрецедентни санкции на Русия заради инвазията ѝ в съседната страна, Китай не осъди нейната военна кампания, а вместо това подчертава колко необходим е мирът, отбелязва Ройтерс.

Износът на руски енергоносители за Китай се увеличи значително след началото на войната. Сега Русия е най-големият доставчик на петрол за Китай.

В същото време Пекин внимава да не предоставя на Москва пряка материална подкрепа, за да не си навлече санкции от страна на Запада, посочва Ройтерс.

Епицентър

Ha фoнa нa caнĸциитe, ĸoитo нaлaгa Зaпaднa Eвpoпa нa Pycĸaтa фeдepaция cлeд нaxлyвaнeтo ѝ в Уĸpaйнa нa 24 фeвpyapи 2022 г. внocът зa Бългapия нa pycĸи cтoĸи пpoцъфтявa.

Kaĸвo e внacялa cтpaнaтa ни пpeз paзглeждaния пepиoд, oтгoвop дaвaт дaнни пpeдocтaвeни нa mоnеу.bg oт HCИ.

Baжнo e дa oтбeлeжим, чe чacтичнo yвeличeния cтoйнocтeн oбeм нa внacянитe cтoĸи ce дължи нa фaĸтopa инфлaция, ĸoятo пpeз paзглeждaния пepиoд дocтигa 18.7 нa cтo. Bъпpeĸи тoвa cмeтĸитe coчaт, чe yвeличeниeтo във внeceнитe ĸoличecтвa eнepгийни cypoвини e cъщecтвeнo.

Heфтa и нeфтoпoпpoдyĸтитe фopмиpaт нaй-гoлямaтa cтoйнocт oт импopтa – нaд 5.5 млpд. лeвa. Toвa e yвeличeниe c нaд 160% cпpямo гoдинa пo-paнo, ĸoгaтo cyмaтa e възлизaлa нa 2.1 млpд. лeвa. B ĸoличecтвeнo изpaжeниe pъcтът възлизa нa нaд 73%, ĸaтo ĸoличecтвoтo внeceн пeтpoл зa гoдинaтa дocтигa 4 699 900 тoнa.

Щo ce ĸacae дo внoca нa гaз – c нaд 80% ce yвeличaвa cтoйнocттa нa внeceнитe ĸoличecтвa – oт 1.1 млpд. лeвa нa мaлĸo нaд 2 млpд. лeвa. Πpи ĸoличecтвaтa oбaчe ce нaблюдaвa oбpaтнaтa cитyaция – cлeд aпpил 2022-a, ĸoгaтo Pycия cпpя внeзaпнo дocтaвĸитe нa cиньoтo гopивo дo Бългapия тoнoвeтe гaз, ĸoитo cтpaнaтa ни пoлyчaвa ce cвивaт дpacтичнo (c нaд 80%), ĸaтo зa дeвeтмeceчиeтo възлизaт нa мaлĸo нaд 914 200 тoнa.

Πpи въглищaтa, ĸoĸca и бpиĸeтитe ce нaблюдaвa pъcт ĸaĸтo в cтoйнocттa нa внeceнитe cypoвини, тaĸa и в caмитe ĸoличecтвa. Увeличeниeтo нa cтoйнocттa им възлизa нa 20.5%, ĸaтo дocтигa 361,2 млн. лв., a нa ĸoличecтвaтa – нa близo 68% дo нaд 960 400 тoнa.

Cpeд oтличитeлнитe мeceци пpeз пъpвитe дeвeт мeceцa нa гoдинaтa e мapт, пpeз ĸoйтo ca внeceни мaзнини oт живoтинcĸи и pacтитeлeн пpoизxoд и вocъци зa нaд 25 млн. лв., a ĸoличecтвoтo им възлизa нa 6292.45 тoнa. Зa cpaвнeниe пpeз цялoтo дeвeтмeceчиe нa 2021 г. ca внeceни 1956.75 тoнa oт тeзи cypoвини.

Дaннитe зa внocът oт Pycия бyдят няĸoи въпpocи, нaпpимep: Teзи cтoĸи зa бългapcĸия пaзap ли ca пpeднaзнaчeни или зa пocлeдвaщ изнoc? И зa eднoĸpaтни гoлeми cдeлĸи cтaвa въпpoc?

Дo peдaĸциoннoтo пpиĸлючвaнe нa мaтepиaлa в peдaĸциятa ни нe бeшe пoлyчeн ĸoмeнтap нa дaннитe зa внoca oт Pycия ĸъм Бългapия oт Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa.

Caнĸциитe

B oтгoвop нa вoeннoтo нaпaдeниe oт cтpaнa нa pycĸия пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин cpeщy Уĸpaйнa EC въвeдe вceoбxвaтeн и coлидeн пaĸeт oт oгpaничитeлни caнĸции. Cpeд тяx ca зaбpaнa зa внoc нa вcяĸaĸви видoвe pycĸи въглищa, a cъщo и пълнa зaбpaнa зa внoc нa вcяĸaĸъв pycĸи cypoв нeфт и нeфтoпpoдyĸти, пpeвoзвaни пo мope.

Πo oтнoшeниe нa зaбpaнaтa вaжaт oпpeдeлeни пpexoдни пepиoди. Πpипoмнямe, чe в cpeдaтa нa гoдинaтa cъвeтът нa EC paзпpocтpaни cъдъpжaниeтo нa oдoбpeнитe cнoщи нoви caнĸции cpeщy Pycия зapaди вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸoитo вĸлючвaт чacтичнo eмбapгo зa внoca нa pycĸи пeтpoл. B тeĸcтa ce пocoчвa, чe Бългapия пoлyчaвa 2-гoдишнa oтcpoчĸa oт зaбpaнaтa зa внoc нa pycĸи cypoв пeтpoл пo мope.

Източник: Money.bg

Бившият служител на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън е получил руски паспорт, съобщи адвокатът му Анатолий Кучерена пред „Интерфакс“.

„Вчера Едуард получи руски паспорт и положи клетва в съответствие със закона“, каза защитникът.

Американецът приел този факт с благодарност към Руската федерация.

„Той, разбира се, е щастлив и благодари на Руската федерация за това, че е получил гражданство, че вече е пълноправен гражданин на РФ. И най-важното – според Конституцията на Русия оттук нататък той не може да бъде екстрадиран в чужда държава“, посочи Кучерена.

По думите на адвоката съпругата на Сноудън също ще получи руско гражданство. В момента се събирали необходимите документи, за да кандидатства за гражданство. Според Кучерена процесът няма да отнеме много време.

В края на септември президентът Владимир Путин подписа указ „За приемане и отказ от руско гражданство“, с който Сноудън получи руско гражданство.

През 2013 г. бившият агент на ЦРУ разпространи в медиите данни за програмите за наблюдение на американските разузнавателни служби по света. Публикацията предизвика широк отзвук.

В родината си той е обвинен задочно в шпионаж и кражба на държавна собственост. Сноудън първо бяга от САЩ в Хонконг, а след това в Русия, напомня „Интерфакс“.

Оф нюз

Всеки заместващ внос на липсващия руски газ е бил по-скъп и е нанесъл вреди на икономиката ни. Това обяви служебния министър на енергетиката Росен Христов в Народното събрание, където бе изслушан за доставките на газ за България от 27 април 2022 г. досега: за цените, контрагентите и тръжните процедури, както и за състоянието на „Булгаргаз“.

Руски или неруски газ

На въпроса на „Възраждане“, зададен от Ангел Георгиев, доведе ли решението на Министерския съвет до повишаване на цените на природния газ, Росен Христов отговори, че с това решение де факто са спрени доставките на природен газ от „Газпром Експорт“, които по това време са най-евтиният газ, който България закупува по дългосрочен договор, заедно с договора по доставките с Азербайджан.

По думите му всички последващи доставки са на цена по-висока от тази на „Газпром“. „Невъзможността да се доставя от „Газпром“ на практика оставя единствения избор на алтернативни доставки, всяка от които е на цена по-висока от тази по договора с „Газпром Експорт“, каза енергийният министър.

Максимално изрядни сме по договора с „Газпром“, поддържаме комуникация, но само едностранна – от тях отговор няма, каза министърът в отговор на въпрос от „Възраждане“ какво ще се случи след изтичане на споразумението в края на годината. Сумите по арбитража никак не са малки и затова правим това, което се изисква от нас по договор, обясни Росен Христов.

Депутатът от ДБ Мартин Димитров попита министъра какви са загубите за България от това, че „Газпром“ едностранно спря доставките през април, въпреки че за месеца те бяха платени (и парите върнати).

Росен Христов напомни, че западни компании продължават да получават руски газ, изпълнили условията на Москва. Той се ангажира да представи поисканата сметка.

По-рано Ивайло Мирчев от ДБ попита дали страната ни в момента получава газ от Русия от танкера с втечнен природен газ „Велики Новгород“, който е на „Газпром“. България не е получила руски втечнен газ, а газ от танкер от Норвегия, отговори Росен Христов.

България не е получила руски втечнен газ, а газ от танкер от Норвегия. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на изслушването му в парламента.

Освен това като се гледа информационната система на „Булгартрансгаз“, се вижда, че в България има голям внос на газ. Единственият танкер, който се разтоварва в момента на терминала за втечнен газ в Ревитуса, Гърция, е руският, репликира народният представител.

„Газът, който ние получаваме, е от танкер, който беше разтоварен от същия този терминал преди няколко седмици, включително и в мое присъствие на терминала. Танкерът беше от Норвегия“, заяви Росен Христов.

Това, което се иска от компании, с които България търгува, е да гарантират произхода и той да не бъде руски, уточни енергийният министър. Той обаче обърна внимание, че няма химичен път, който да доказва произхода на молекулите газ.

България няма възможност да „вземе“ цял танкер и да го изконсумира в рамките на няколко дни или да складира в газовото хранилище.

Всички покупки на втечнен газ се извършват чрез т.нар. „суап“ сделки – т.е. някой взема газа от танкера наведнъж и прави равномерно подаване през целия месец според нашите нужди.

Този газ, който в момента се разтоварва на Ревитуса, не идва в страната ни. Той влиза в газопреносната мрежа на Гърция. Към нас се подават стабилни количества газ на ежедневна база.

„Няма как ние да гарантираме тези молекули, но има как да гарантираме, че ние не плащаме за руски втечнен газ, като искаме сертификати за произход“, каза служебният енергиен министър Росен Христов.

Във връзка с търговете министърът каза, че първата порция резултати – за 14-месечни доставки, ще е готова към края на ноември. А следващата пролет ще са ясни резултатите от тръжната процедура за 10-годишни доставки, обясни той. Заедно с това христо каза, че търговете са организирани така, че редовно правителство да има последната дума.

Битовите сметки: компенсация или таван

В отговор на въпрос в пленарната зала на следващия ден Христов увери, че всички битови потребители трябва да са еднакво защитени. Така той започна отговора си на въпроса дали са необходими компенсации за високата цена на природния газ или въвеждането на „таван“ на цената на синьото гориво. Според него идеалният вариант за битовите потребители е отоплението на газ, парно и електроенергия да бъде приблизително на една цена, така че да не се налага те да инвестират в оборудване, което струва хиляди левове, за да преминават от един източник към друг.

Как да се структурират тези компенсации и доколко са нужни е въпрос на решение и възможности на бюджетните средства, добави министър Христов. Според него чисто стратегически и социално би трябвало всички потребители да са еднакво защитени.

Преминаването на електроенергия предизвиква по-голяма консумация и натоварва електроразпределителната мрежа, което също е фактор, който трябва да се избягва, допълни служебният енергиен министър.

Каква е стратегията

България се включва в европейските инициативи с конкретни предложения и препоръки за мерките за доставка на газ, които се обсъждат на общоевропейско ниво. Когато се приемат тези мерки, ще се понижи и европейският борсов индекс. Водят се и преговори със съседните държави, както и в рамките на инициативата на Европа за съвместно закупуване на газ, каза пред енергийната комисия в НС в сряда Росен христов.

Дори „вървим малко по-напред от Европа регионално, като се опитваме да направим по-големи процедури за по-големи количества, което дава желания икономически ефект“, смята енергийният министър.

Във връзка с по-ниските цени Росен Христов подчерта, че България купува слотове за разтоварване на втечнен природен газ директно от компании, които управляват терминали в Гърция и Турция, като се избягват посредниците. Припомни, че цените падат и заради азерския газ, който минава през новата газова връзка с Гърция.

 
Източници: mediapool.bg, business.dir.bg, , Frognews.bg, Фейсбук

Ерик Мамер от пресслужбата на Европейската комисия обяви, че решението на „Газпром“ да не възобновява експлоатацията на „Северен поток 1“ поради неизправност е „цинизъм“.

Той бе категоричен, че действията на руската компанията само потвърждават, че Руската федерация не е надежден доставчик на газ. Въпреки че Европа многократно показа същото, като наложи санкции и спря вече почти готовия за експлоатация „Северен поток 2“.

По-рано през деня стана известно, че „Газпром“ е получил предупреждение от „Ростехнадзор“, че в единствения му работещ двигател, ключов за газопровода „Северен поток“, е в неизправност и при него са регистрирани течове. Ето защо той по никакъв начин не може да възстанови газоподаването, докато проблемите не бъдат отстранени.

Но най-вероятно от Европейската комисия не вярват на обяснението на „Газпром“ и си обясняват решението на дружеството с факта, че до Европейската комисия бяха изпратени искания да въведе таван на цените на руския газ, доставян в Европа. .

Припомняме, че се очакваше доставките на руски газ за Европа през „Северен поток 1“ да бъдат възобновени на 3 септември 2022 г. с 20% от планирания капацитет, като това трябваше да стане след приключване на планирания ремонт на газопровода.

Факти бг

САЩ изтегля хората си от Украйна.

Държавният департамент на САЩ публикува предупреждение към американските граждани, намиращи се в Украйна, да напуснат страната. Причина за призива са данни на департамента, според които Русия подготвя удари срещу цивилни обекти и правителствени сгради през следващите дни, пише bntnews.bg.

„Руските удари в Украйна представляват продължителна заплаха за цивилните и цивилната инфраструктура. Посолството на САЩ призовава американските граждани да напуснат Украйна сега, използвайки частен наземен транспорт, ако това е безопасно за тях.

Ситуацията със сигурността в Украйна е много нестабилна и обстановката може да се промени без предупреждение. Затова американските граждани трябва да бъдат бдителни и да предприемат необходимите мерки за повишаването на собствената си безопасност“, се казва в предупреждението на Държавния департамент на САЩ.

Предупреждението съдържа и конкретни препоръки за поведение в случай на атака.

Догодина ще има глобална продоволствена криза, ако торове и селскостопански продукти от Русия и Украйна не стигнат безпрепятствено до световните пазари. За това предупреди генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. Той посети днес Съвместния координационен център в Истанбул, се извършват инспекциите на товара на корабите със зърно от Украйна.

Над 650 000 тона зърно и други храни вече се изнасят към световните пазари, отбеляза Антониу Гутериш. Това става благодарение на сключеното миналия месец споразумение между Туриця, Украйна и Русия с посредничеството на ООН за възобновяване на износа на зърно от Украйна, прекъснат след руската инвазия през февруари.

Преди войната Русия и Украйна представляваха около една трета от световния износ на пшеница, а Русия е също така износител на торове.

Генералният секретар  подчерта, че ООН работи съвсемстно със Съединените щати и Европейския съюз за преодоляване на пречките, призова всички държави, както и бизнеса също да окажат съдействие и направи мрачна прогноза за догодина, ако няма достатъчно доставки.

„Важно е всички правителства, също и частният сектор, да си сътрудничат за да доставят руски храни и торове на пазарите. Без торовете през 2022 г. може да няма достатъчно храна през 2023 г. Получаването на повече храна и торове от Украйна и Русия е от ключово значение за успокояването на пазарите и за по-ниските цени за потребителите“, каза Антониу Гутериш на пресконференция в Истанбул заедно с министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар.

От 1 август досега общо 51 кораба със зърно са потеглили на път, като от тях 27 са тръгнали от украински пристанища, а 24 са влезли в пристанища на Украйна, за да бъдат натоварени със зърно, съобщи Акар.

Товарът на тези кораби не е само зърно, те са натоварени с надежда, каза Гутериш и благодари на Турция за ролята й в в инициативата за зърнения коридор.

До 7 000 тона зърно на ден се изнасят от контролирания от Русия югоизточен украински регион Запорожие, съобщиха руските власти. Ръководителят на администрацията там Евгений Балицки не уточни накъде е насочен износът, но допълни, че до 5000 тона зърно на ден се изнасят с железопътен транспорт, между 1500 и 2000 тона с други превозни средства.

Украйна обвини Русия в кражба на зърно от територии, които руската армия е завзела. Москва отрича това.

По думите му държавите, които са наложили санкции на Русия заради инвазията ѝ в Украйна, са пояснили, че санкциите не се отнасят за храни и торове, но добави, че независимо от това е имало известно възпиращо въздействие по отношение на износа. По думите му има „определени пречки и трудности, които трябва да бъдат преодолени“ във връзка с доставките, застраховането и финансите.

Генералният секретар на ООН говори на пресконференция в Истанбул, която даде заедно с турския министър на отбраната Хулуси Акар в Съвместния координационен център, откъдето се извършват инспекциите на товара на корабите със зърно от Украйна. Преди да пристигне там Гутериш посети пристанището Зейпорт в истанбулската община Зейтинбурну, откъдето беше превозен до кораб, очакващ да бъде инспектиран. След инспекцията генералният секретар на ООН отплава заедно с инспектиращата комисия към Съвместния координационен център.

Гутериш благодари на Турция за важната, по думите му, роля в инициативата за зърнения коридор през Черно море и отбеляза, че друга част от тази пакетна сделка се отнася до безпрепятствения достъп до световните пазари на освободени от санкции руски храни и торове.

„Вчера бях в Одеса, където гледах как товарят кораб със зърно и останах много впечатлен. Тези продукти ще отидат при хората, които имат нужда от тях. Руските продукти също трябва да бъдат предоставени на световните пазари. Ако през 2022 г. няма тор, през 2023 г. няма да има храна. В момента сме в началото на един много дълъг процес. И преди съм казвал на ЕС и САЩ да не налагат ембарго върху торове и зърнени храни“, заяви Гутериш, цитиран от турската частна телевизия НТВ.

Осигуряването на повече храни и торове от Украйна и Русия е от съществена важност за по-нататъшно успокояване на стоковите пазари и за по-ниските цени на купувачите, посочи още той.

Източници: БТА, БНР

Облаци дим се носят от шаба на руския черноморски флот в Севастопол.

От украинска страна засега няма коментар.

По първоначални информации дрон камикадзе атакува щаба на руския черноморски флот в Севастопол, съобщи губернаторът Михаил Развожаев. Първоначално той каза, че дронът не е свален, но не е нанесъл сериозни поражения. След половин час смени версията – “прихванат е от въздушната отбрана на флота и е унищожен точно над щаба”.

В резултат дронът е паднал на покрива и се е запалил. По предварителни данни няма жертви. Развожаев все пак призова гражданите да не напускат домовете си в следващия час, предаде Сега.

В социалните мрежи се появиха видеа от дрона, който по неизвестни причини се опитват да свалят с автомати.

Това е втората атака срещу сградата на щаба на Черноморския флот. На 31 юли, в Деня на военноморските сили, след взрив на дрон бяха ранени шестима души, а всички празнични събития в града бяха отменени.

За последните 20 дни това е десетата украинска атака с дрон в Крим. Най-сериозни бяха пораженията при експлозиите в района на военното летище в Новофедоровка на 9 август, където бяха унищожени най-малко 10 руски самолета. Експлозии имаше и край Джанкой и в Гвардейское.

Очевидци съобщават днес и за взривове в Евпатория. Според премиерът на Крим Сергей Аксьонов те са от работата на ПВО. “В западен Крим работи ПВО. Целта е поразена. Пострадали и щети няма.

За три взрива съобщават жители на Бахчисарай. Над военното летище там се издига гъст черен дим.

„Атаките с малки дронове продължават. Целта не е военна, а психологическа, зарядът е минимален и е невъзможно да нанесе големи щети“, заяви съветникът на премиера на Крим Олег Крючков.

Това е втората атака срещу сградата на щаба на Черноморския флот. На 31 юли, в Деня на военноморските сили, след взрив на дрон бяха ранени шестима души, а всички празнични събития в града бяха отменени.

За последните 20 дни това е десетата украинска атака с дрон в Крим. Най-сериозни бяха пораженията при експлозиите в района на военното летище в Новофедоровка на 9 август, където бяха унищожени най-малко 10 руски самолета. Експлозии имаше и край Джанкой и в Гвардейское.

 
Очевидци съобщават днес и за взривове в Евпатория. Според премиерът на Крим Сергей Аксьонов те са от работата на ПВО. “В западен Крим работи ПВО. Целта е поразена. Пострадали и щети няма.

За три взрива съобщават жители на Бахчисарай. Над военното летище там се издига гъст черен дим.

„Атаките с малки дронове продължават. Целта не е военна, а психологическа, зарядът е минимален и е невъзможно да нанесе големи щети“, заяви съветникът на премиера на Крим Олег Крючков.