Виждате ли нещо нередно в тази снимка! Фотографията успя да обърка милиони потребители на социалните мрежи. 

На фотоса се виждат няколко тийнейджърки, които просто са се наредили за да се фотографират за спомен, но много хора не забелязват, че има нещо, което не е както трябва.

Огледайте хубаво снимката и кажете: има ли нещо нередно в нея? Ано не успеете да откриете нередностите, вижте отговора отдолу. 

Ето и какво не е наред в тази на пръв поглед обичайна снимка. 

Канал 3

Някога, преди не чак толкова много години, детството беше усмихнато, щуро и ухаещо на приключения. Тогава огласяхме летата с детските си викове и смехове и от ранни зори до късни нощи прашният път пред къщата на село и потайните места зад блока не можеха да си починат от нашите игри.

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.

Някога, преди не чак толкова много години, нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.

Някога, преди не чак толкова много години, имаше само един продавач на сладолед. Идваше в селото веднъж на седмица, носеше 2 големи кофи с различен вкус, но сладоледът пак не стигаше за всички хлапета. Затова през останалото време изстудявахме дини и пъпеши в реката и се катерехме по дърветата, за да берем плодове.

Дааа… Някога, преди не чак толкова много години, детството беше истинско.

http://inspireme-magazine.com/

Няма нищо по-уютно и приятно от летата и зимните ваканции на село при баба. Сещате се, онези моменти, в които нямате търпение майка ви да ви приготви багажа, за да ви изпратят там, където всички забрани свършват и започва безгрижието, топлите мекици и домашните питки.

Тичахме боси по поляните, търсехме забравени съкровища на тавана, израждахме котки в сламата, ходехме километри пеша, крадяхме от джанките на съседа, прибирахме се по тъмно кални и гладни, а баба ни чакаше с вкусна пилешка чорба. На сутринта дядо все ни будеше с радиоточката и програмата на „Христо Ботев“ и ние знаехме, че пред нас се открива поредният безгрижен ден без дата.

Някога в повечето села имаше фурни за хляб, откъдето късно вечер или рано сутрин се разнасяше невероятен аромат на току що изпечен хляб. Да, никога няма да забравим този хляб. Няма да забравим и доматите от градината и домашното сирене – любимата закуска от детството. Мириса на сушени билки и липа, постлани върху вестници. Попарата от чай, сирене, масло, захар и хляб… Прясно издоеното мляко рано сутрин… А, когато дойдеше зимата и всичко побелееше навън, печката на дърва отразяваше огъня от малката дупчица на тавана, дървата пукаха и всичко изглеждаше като една приказка.

Сигурни сме, че повечето от вас си спомнят с умиление за ваканциите при баба и дядо. Затова решихме да ви върнем назад във времето на железните кревати с пружина, ковьорите, печката на дърва и домашния сапун.
Бабо, дядо, благодарим ви, че направихте детството ни толкова прекрасно! Вие винаги ще бъдете с нас! Обичаме ви!

Посвещава се на всички наши баби и дядовци!

www.beu.bg

http://www.bgspomen.com/

Обичаната българска певица Паша Христова е родена на днешната дата преди 70 години. Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в София, но израства в кв. Княжево. Корените й са от село Варана, община Левски, където живели баба й и дядо й. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша.

След като завършва гимназия, започва работа като чертожничка в „Балканкар“, София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.

Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

На 21 декември 1971 г. Паша Христова загива трагично при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините и преките виновни и до днес са забулени в мистерия.

Блиц

http://www.blitz.bg/news/article/428961