В Хановер вчера прилетя ято „куци патици“. Скупчиха се и внимаваха да не крякат много силно. Патокът водач на ятото беше предупредил, че не би желал от курника да излизат подробности за тяхната колективна инвалидност.
Известно е, че с този нелицеприятен термин от американския политически жаргон наричат онези държавни лидери, на които скоро им предстои оттегляне от играта. И петимата участници в срещата – Обама, Меркел, Камерън, Оланд и Ренци, са пътници. Пръв ще напусне ятото Обама, а след него от догодина един по един ще се разлетят и останалите. В това нямаше да има нищо драматично, ако не беше една „подробност“: всички те ще изхвърчат като реални политически инвалиди и неудачници.
Най-голяма е мъката на Обама и неговата близка съдружничка, германската канцлерка. Двамата демонстрираха впечатляващи упражнения в умението да се обсипват с взаимни комплименти – последен, но неуспешен опит да си поставят червени точки в политическите биографии. Нещо повече, замерянето с любезности имаше обратен ефект. В Хановер и в други големи германски градове посрещнаха кацането на американската „патица“ с възмущение и многохилядни протести. Гневът бе насочен преди всичко срещу натиска на отвъдокеанския гост Европа да бъде омотана колкото се може по-бързо в примката на „икономическата НАТО“, наричана за кратко TTIP. Неслучайно условията по въпросното споразумение се държат в тайна по искане както на лидерите, така и на големите транснационални корпорации, които ще бъдат единствените печеливши. Другата европейска „привилегия“ – без да броим щетите за местното промишлено и селско производство, ще бъде окончателният отказ от суверенитет този път и в правната сфера.
Обама се е разшетал споразумението да бъде подписано до края на годината, преди изтичането на мандата му. В Европа може да го проклинат, но услугата за американските корпорации ще бъде голяма. Ще има кой да го споменава с добро. Бързането е продиктувано и от риска протестите в Европа да се разраснат. Тогава има опасност колегите му да се откажат от удоволствието да си мушнат главите в примката.
И в Лондон, и в Хановер „патокът“ предпазливо избягваше да разглаголства по тази най-важна за него цел в прелитането през океана. Затова пък даде воля на изтърканата си ария за „опасността от руска агресия“ и за необходимостта от засилване на натовските контингенти по границите с Русия. Двете пропагандни кампании перфектно се допълват. Разпалването на военната и русофобската истерия е много удобен механизъм за пробутване на търговското споразумение. Така европейските комплекси – особено у васалните правителства в Източна Европа, се засилват и от тях може да се очаква повече сговорчивост. Наред с това по линията на „фронтовите държави“ от Прибалтика до Черно море, където възторзите и бляновете от членството в НАТО и ЕС бързо се топят, американските агитатори напрягат най-много сили. Една след друга вървят нови инициативи – една от друга по-абсурдни. От създаването на черноморска флотилия на пакта с жалките ВМС на България и Румъния, до смешния военен потенциал на балтийците.
За подгрявка на европейските страхове и в подкрепа на Обамовата агитация вчера небезизвестната Rand Corporation пусна „проучване от моделиран хипотетичен конфликт с Москва“. Заключението е: „Русия може за три дни да разбие войските на НАТО“. И още едно заключение на вашингтонското парламентарно издание The Hill: „САЩ няма да издържат на такива големи разходи по отбраната на Европа“. Ами сега?
Обама знае как. Той подкани приятелката Анджела да осигури по-активното участие на Бундесвера в „сдържането на Русия“. Тук тя се опъна. Кой друг, ако не германците, знаят най-добре какво означава да се изправиш с войска срещу големия източен съсед. На свой ред Барак не се съгласи да я поощри във флирта й с Ердоган. След като сама падна в капана на османлията и натика в него цяла Европа, Меркел му обеща съдействие в създаване на „зона за бежанци“ на сирийска територия по турската граница. Наложи се Обама да й обяснява, че това практически е невъзможно. За да тушира лошото впечатление, което дисонансът в патешкото крякане може да остави, гостът тутакси похвали домакинята, че прекрасно се справяла с имигрантската криза. Смях в залата на европейската публика. Скоро обаче смехът ще премине в плач. Всичко говори за това, че споразумението за TTIP е вече решен въпрос. То ще бъде подписано, независимо какво искат европейците. Европа, в която управляват шепа бюрократи и политически несретници, отдавна няма нищо общо с представите за демокрация. Защото нищо не пречи на петте „куци патици“, преди да напуснат политическата ферма, да действат по принципа „след нас потоп“.
Светлана Михова, Дума

ЕС се предаде! Бюрократите в Брюксел и напазаруваните „елити“ на съюза клекнаха пред Вашингтон в трудните пазарлъци около TTIP. Улисани и объркани с бежанските проблеми на преселниците, тези жалки продажници на практика навлязоха във втората фаза на пълното затриване на Европа.

Европейската комисия ще бъде задължена да се консултира с властите в САЩ преди приемането на нови законодателни предложения, в резултат на водените предимно тайно спорни търговски преговори. Изтекъл документ, получен във вестник The Independent и организацията Обсерватория Корпоративна Европа, от продължаващите преговори по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) между ЕС и САЩ показва, че все още несъществуваща Комисия ще има властта да решава в кои сфери да се сътрудничи със САЩ, оставайки страните-членки на ЕС и Европейския парламент още по-изолирани, пише „Фокус“.

Основната цел на TTIP е хармонизирането на трансатлантическите правила в множество сфери, като храни и безопасност на стоките, опазване на околната среда, финансови услуги и банкиране. Изтеклият документ касае глава „регулаторно сътрудничество“ от преговорите, които ЕС казва, че ще доведат до „прерязване на червената лента за европейските фирми без да се стига до действане по лесния начин“ . Документът показва лабиринт от процедури, които биха спрели всяко предложение в ЕС, което е срещу американските интереси, според анализатори.

TTIP, наричан вече „договор за зона за свободна търговия“ трябва да отмени „архаичния принцип“ на национален суверенитет, т.е. онова, което е позволено или не е позволено във всяка държава в областта на икономиката и е прерогатив само на съответния национален парламент, избиран от гражданите на тази държава, което и у нас след 1991 г. по неизяснени досега причини, е наричано „демокрация“.

В рамките на този „архаичен“ обичай парламентът определя например правата на работниците и задълженията на работодателите. Това е принципът на законното и легално трудово ангажиране, данъците, пенсионните и здравни вноски, на минималната работна заплата, на регулирането на достъпа до пазара на храни и лекарства, правата и задълженията на фирмите, използващи околната среда, както и разходите и наказанията за нейното унищожение или замърсяване. Определя и какви публични услуги трябва да извършва държавата спрямо своите граждани, принципите на публичното образование и здравеопазване, регулирането на дейността на банките, принципите на защита на личния живот на всеки човек. И така нататък и така нататък. С една дума, на всичко онова, което представлява ежедневният живот на всяка съвременна европейска държава – членка на ЕС, даже и на България.

По-точно, представляваше досега, защото в близко бъдеще, нещата ще се променят напълно заради този TTIP.

Главната задача на TTIP е „ликвидиране на нетарифните инвестиционни бариери“. Зад тази формулировка се крие всичко, което американските корпорации считат за препятствие за печелене на пари за себе си в Европа, т.е. всички трудови и потребителски стандарти, екологията, системата за публични услуги и финансиращите ги данъчни системи. С една дума, пълно елиминиране на държавата, за да не пречи на корпорациите.