Правителството явно много го е закъсало, та бат’Бойко прибягва до циркаджилъци като този със заплахата за неговия живот. „Номерът на китайката“ беше използван и през февруари 2013 г., когато Борисов бе притиснат от улични протести да подаде оставка, но до последно мислеше, че ще му се размине. Тогава премиерът публично обвини Доган, че го бил „поръчал“, като за достоверност излъга, че сигналите са дошли от партньорски служби. Ама не успя да предизвика търсеното съчувствие сред масите и му се наложи да слезе от власт. Сега историята се повтаря в малко по-различен вариант.
Фарсът, който се разиграва от понеделник, е в стила на евтините гангстерски филми – снимка, куршум и писмо с букви, изрязани от вестници. На драматурзите или им липсва фантазия, или много подценяват интелигентността на нацията. Ако заплахата беше реална, службите щяха да водят разследването по правилата, без да бият тъпана. И нямаше часове след получаването й категорично да твърдят, че тя не е пратена от някой превъртял, ами е сериозна работа. Макар, че само луд би обявил намеренията си така глупашки, ако ги има. Как така мигновено службите установиха колко опасен е авторът на писмото? След като с години се туткат по дела за реални престъпления и стигат до под „кривата круша“. Като например за атентата на летището в Сарафово.
Има обаче и друго. Ако Борисов се чувстваше истински застрашен, щеше да си е глътнал езика, вместо словоохотливо да обяснява пред медиите как лошите са го нарочили, понеже спира тлъсти обществени поръчки и е отнел от контрабандата 3 млрд. лв. печалби. Знам, че бат’Бойко носи „лъвско“ сърце и не се плаши от нищо. То и целта на занятието е да си го набият в главите всички. Юначният ни премиер полага огромни усилия и види ли микрофон, повтаря като латерна всичките си подвизи. Битката му с многоглавата хидра на корупцията е част от митологията на неговото управление. Той гази закона уж в името на операция „чисти ръце“, но само отнема трохи от бизнеса на едни свои любимци, за да ги даде след „справедлив търг“ на други от фаворитите си. С такава нескопосана имитация не може да заблуди даже и Брюксел. А да сте разбрали къде и за какви народни благини са изхарчени милионите, събрани в хазната от митниците? Ако изобщо ги е имало. Защото не е нормално при такива чутовни успехи, чиито размери, поне на думи, растат всекидневно, властта непрекъснато да се жалва от липса на пари, да увеличава мизерните пенсии с по 2-3 лв. годишно и да въвежда нови и по-високи данъци.
Глупав пиар и опит за плашене на гаргите. Така ген. Димо Гяуров нарече писмото-закана до Борисов. Плик с куршум не може да стигне до кабинета на премиера, тъй като кореспонденцията в МС се проверява със специална техника, която веднага открива барут, каза бившият директор на НРС. Важното обаче е кои са „гаргите“. И защо те трябва да бъдат плашени? Според ген. Кирчо Киров, също бивш шеф на разузнаването, някой тласка държавата към предсрочни избори. Тук е заровено кучето.
Борисов е министър-председател пета година и вече сме му научили мурафетите. Той изпитва патологичен страх да загуби поста си. Спомнете си безумното му поведение по време на кабинета „Орешарски“, когато стана ортак с улични мутри и политически изкопаеми, за да се докопа пак до властта. Казват, че за него тя е екзистенциален въпрос, свързан с личната сигурност. Защо? Питайте Сретен Йосич. А въпреки мантрите за стабилност, сега кабинетът се клати. Не от „гнева“ на Радан Кънев. От некадърността на знакови министри и от вътрешно боричкане. Москов оцеля от вота на недоверие, но вредите от ексцентричните му действия тепърва ще се консумират. Задават се улични бури от „реформите“ не само в здравеопазването, а и в образованието, съдебната система, отбраната, от обърканата ни външна политика. На Борисов често му се налага да жонглира между „реформатори“, патриоти и АБВ-ейци, чиито капризи са му дошли до гуша. С плашилото за предсрочни избори той опитва да ги накара да мирясат. Което не означава, че смята да изкара пълния си мандат. Май че е обратното. Борисов действа по интуиция и тя му подсказва, че при бъдещите трусове в държавата само тактическо бягство от властта може да спаси ГЕРБ и самия него от пълно пропадане. По модела от 2013-а. Затова все повече ще се приближаваме към избори 2 в 1 наесен. С всякакви средства.
Сигурно се питате не се ли разиграва прекалено рано циркът с куршум-писмото за премиера. Е, нямаше как той да пропусне златната възможност с шумотевицата около готвеното покушение срещу Делян Пеевски. За да му изземе „славата“ на нарочена жертва. Макар че заплахата за депутата май не е театрална. Доколкото може да се вярва на главсека на МВР Георги Костов, мократа поръчка за убийството на Пеевски е дошла от чужбина. Пусна се слух, че е свързана с радикални среди в Турция и със скандала Доган-Местан. Но за това – друг път.
Източник: http://www.duma.bg/node/118857