Фермерите изтеглят тракторите си, след като премиерът Алексис Ципрас проведе през седмицата разговори с техни представители и обеща да внесе подобрения в плана, подготвен от правителството.
„Разочаровани сме от резултата от срещите с министър-председателя, но се оттегляме с високо вдигнати чела и ясно послание, че борбата не е приключила“, казва Никос Волкос, ръководител на блокадата на магистрала „Егнатия“ в Северна Гърция. „Ще останем в готовност“, цитира думите му агенция АНА-МПА.
Някои негови съратници изляха гнева си в събота срещу управляващата партия СИРИЗА. Офисът в Игуменица на депутата Мариос Кацис бе засипан с домати и яйца, а в Драма имаше протести и пред офиса на неговия колега Христос Гондиас.
Тези дни Гърция се превърна в един огромен лагер, в който по улиците има само имигранти и фермери, отчаяние и „безкомпромисна войнственост“, коментира събитията Мария Коцунаки от страниците на изданието, цитирана от „Дневник“.
„Какво означава, когато фермерите ни казват, че не знаят кога ще се откажат от кампанията си и ще освободят пътищата в страната, както и че „всичко е възможно“? Какъв е смисълът на това да разхвърлят продукцията си, да веят гръцки знамена и да паркират тракторите си пред сградите на министерствата? Какво искат да кажат, когато заплашват да вкарат битката си „в градовете“?
Всичко това означава, че единствената реалност, в която пребивават, е техният списък с искания към правителството – условия и привилегии, простиращи се от абсурдност до изнудване“, пише авторката.
Според нея в крайна сметка е интересно да се попита какво очакват да получат те от страна, разклатена като Гърция днес. „Те не схващат, че действията им се простират отвъд границите на държавата и искат цялото внимание да е фокусирано само върху тях. Но големият проблем е, че в тази страна отстъплението или компромисът винаги са били смятани за поражение. Последиците са видими – всяка група в обществото се затваря в собствените си проблеми и тревоги без да мисли за съседната. Пълната фрагментация винаги е била девиз на гръцкото общество“, казва с остър тон Мария Коцунаки.