КТБ бе наводнена с държавни пари, а после разграбена под благосклонния политически чадър на ГЕРБ, убеден е депутатът от Коалиция БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ
Интервю на Валентин Георгиев
– Г-н Гечев, вие сте един от малкото депутати, които са се запознали обстойно с доклада на „Аликс партнърс“ за източването на КТБ и който определяте като професионален. Години наред българската общественост бе занимавана със сагата за КТБ, гърмяха най-различни скандали, излизаха противоречиви информации и накрая всичко се обърка… Вие наясно ли сте сега каква всъщност е истината и какво точно се е случило?
– Разграбването на КТБ посредством по същество подаряване на кредити, а по-късно чрез преразпределение на активите на свързаните с банката фирми, се превърна в сага заради съдебната ни система. Нека припомним, че става дума за около 4 милиарда лева, които са откраднати под една или друга форма и които ние, данъкоплатците, вече започнахме да плащаме.
Всъщност нищо не се е объркало. Още от лятото на 2014 г. беше ясно каква е схемата на разграбването, кои държавни институции и конкретни служители не са си свършили работата, кои са непосредствените измамници, които са получили кредити с ясното съзнание, че участват в организиран грабеж и т.н. Проблемът е, че както след големия пладнешки грабеж през 1996 г., крадците кредитни милионери останаха ненаказани и спокойно си изкупиха цели отрасли от българската икономика. Днес нашите деца им слугуват.
Сега се повтаря същият сценарий, макар и в по-малък мащаб. Този доклад днес хвърля допълнителна светлина върху някои подробности по механизмите на препирането на кредитите през няколко фирми в страната и/или в чужбина. Но даже и без него престъпниците трябваше отдавна да са посочени от съдебната система и да са изпратени на едно място, където силно ограниченото пространство се компенсира с много свободно време за размисъл…
– А какво остава скрито за хората, защо докладът е поверителен? Какво ще се случи, ако той стане обществено достояние и не е ли това опит да се прикрият имена? Все в тази връзка – верни ли са съмненията на някои ваши колеги, че на „Аликс партнърс“ е зададена „погрешна задача“, съответно те са направили такъв доклад – за счетоводен мониторинг, а не друг – по-конкретен и подробен?
– Нека да изясним първо какъв е характерът на доклада. Той е изготвен по силата на Договор между синдиците на КТБ и „Аликс партнърс“. Основната цел е да се открие крайният адресат на кредитите, за да може да се върнат поне част от откраднатите пари. И от прочита на този Доклад разбирам, че „Аликс партнърс“ добросъвестно е изпълнявала този си ангажимент. Нека да подчертаем, че тук става дума за по същество одиторски, счетоводен и банков анализ на финансови потоци от и към юридически лица, т.е. става дума за фирми, а не за физически лица-вложители или ползватели на кредити.
Освен това „Аликс партнърс“ не е имала за задача да търси отговорности на политици или да сочи виновни, което е работа на българската съдебна система. А и едва ли някой очаква, че замесените политици са участвали в този процес със собствените си имена. Всичко е ставало задкулисно и с посредници, но няма съмнение, че този пладнешки грабеж няма как да е извършен без политически чадър на всички равнища.
Що се касае до поверителността, това е обичайна практика съгласно нашето и международното търговско право. Все пак, в анализа са включени всички фирми, с които е работила КТБ. А освен с „бушони“, банката е работила и с напълно изрядни фирми. Тези фирми, ако не са „отворени акционерни дружества“, едва ли биха се съгласили чувствителна търговска и финансова информация да бъде публикувана.
Не съм юрист, но мисля, че публикуването на доклада, който по силата на договора между КТБ и „Аликс партнърс“ е конфиденциален, ще стане много трудно. Нека юристите да решат този казус. Във всеки случай става дума за силно специализиран текст, който няма да е разбираем за широката публика.
От друга страна, по-широкият достъп до този текст би имал значение за оказването на по-силен обществен натиск за ефективното съдебно преследване на крадците. Защото изведените в доклада нови детайли по механизма в източването на банката по същество улесняват работата на следствието, прокуратурата, съда и др. държавни институции. Няма оправдания от рода „не чух“, „нямаме информация“ или „извършителят е неизвестен“.
– Бихте ли посочили някои от схемите, по които е източвана банката и кои в крайна сметка са виновниците, за да се стигне до нейния фалит?
– Банката е източвана чрез предоставянето на необезпечени кредити основно към юридически лица, т.е. към фирми. За целта са регистрирани фирми-бушони от служители на банката, основно от обслужващия персонал или от контингента „БРП“ (близки, роднини и приятели). Още от лятото на 2014 г. станаха известни фрапиращи примери на този подход: охранител с месечна заплата около 600 лв. получава напълно необезпечен заем от десетина милиона лева за започване на нов бизнес. Друга фирма е регистрирана в понеделник, а в края на същата седмица получава кредит от над 16 милиона лева.
Тези фирми нямат никакъв персонал, никаква бизнес история, никаква финансова история и т.н. Изумително е, че ако човек иска примерно 10 хил. лв. заем за покупка на стара кола, ще искат вероятно да заложи жилището си. А тук са раздавани милиони левове без никакво обезпечение, няма даже и билет от държавната лотария. В тази порочна схема има преки извършители на престъплението, има поръчители и също така държавни служители, които са улеснили или са проспали тези процеси. Първата група са кристално ясни, защото техните имена и адреси ги има на всеки договор за кредит. Те отдавна трябваше да са в съдебна фаза поне на трета инстанция, но не са… Пределно ясни са и лицата от третата група – тези от БНБ и от двата финансови отдела на ДАНС. Работата на съдебната система е да определи степента на вина и сроковете на изтърпяване на наказания.
Не мисля, че ще е толкова трудно да се стигне до поръчителите и фактическите ползватели на кредитите. Още повече, че когато доказано виновните от другите две групи попаднат зад решетките, те несъмнено ще станат и по-приказливи.
– За да може държавни предприятия „под строй“ да внасят в банката държавни, т.е. народни пари, а после те да бъдат откраднати – значи това е ставало под диктовката на определени политици и политически сили. Ако е така – може ли да конкретизирате кога е ставало това и съответно кои са те?
– Е, не може да очаквате от мен и не е моя работа да посочвам имена на политици. Но от данните на БНБ, на Националния статистически институт и на Евростат е видно, че КТБ бележи стремителен ръст на активите си в периода 2009-2013 г., когато от 2 млрд. лева достигат в края на периода 6.7 млрд. лева, т.е. растежът е над 3 пъти! Такъв ръст влиза в категорията „феноменален“ и не се вписва по никакъв начин в европейската банкова практика.
В този ръст има нещо паранормално и това нещо се крие в странната любов на правителството на ГЕРБ към тази банка. Като под строй държавните фирми, основно двата ключови сектора – енергетика и транспорт, прехвърлят сметките си в КТБ. Става дума за около един милиард лева! Би било обидно да ни убеждават, че управителните съвети на тези фирми, ей така, в момент на масова психоза, са наводнили КТБ с държавни пари. Принципал на държавните фирми е съответният министър, а над него е премиерът. Следствието е длъжно да установи кой точно от двамата е дал разпореждане за такава странна благосклонност към една от 30-ината банки. Кой и с какво се е облагодетелствал от тази пазарно нелогична операция. Още повече, че при фалита на тази банка ние, данъкоплатците, загубихме около 300 млн. лева.
Така че следствие, прокуратура и съд имат много лесна задача – да проведат задълбочен разговор с тези двама-трима души и да установят кой от тях е довел до преки загуби от стотици милиони народна пара. А косвено са причинени от тях загуби за милиарди. Защото като е демонстрирал, че КТБ е банка на правителството, тогавашният Министерски съвет е вкарал в заблуда хиляди частни фирми и граждани, че банката е надеждна. Кой би допуснал, че правителството на държавата ще налива пари в пирамида?
– Имат ли воля според вас съответните институции да действат и смятате ли, че информацията в доклада е достатъчна, за да си свършат работата? В крайна сметка той предлага ли решение как да се действа оттук насетне или само потвърждава известното – че е имало кражба.
– Институциите, които трябва да накажат виновните, са разписани в нашата Конституция. Въпросът наистина е дали имат волята да изпълнят задълженията си и да защитят обществения интерес. На този етап нямам основание да отговоря положително. Песимизмът ми се засили, след като изчетох няколкостотин страници доклади във връзка с КТБ и след като на изслушванията на държавни служители от БНБ и ДАНС стана ясно, че умишлено са проспали грабежа на банката.
До момента съдебната система сякаш имитира някакви действия, но резултатът е никакъв. Без силен обществен натиск пак ще се замитат следи. Има предостатъчно доказателства, в т.ч. и в последния доклад, с които да се накажат виновните и да се върне колкото е възможно по-голяма част от откраднатите пари.
– БНБ, КФН, ДАНС – това ли са институциите, които не са си свършили работата – било умишлено, било поради друга причина, и трябва да носят пряка отговорност, че са допуснали да се случи всичко с КТБ? Как ще коментирате тяхното поведение, свързано ли е то с определени политици и политически сили? Има ли разпънат „чадър“?
– Поведението на всички държавни институции, на които законите са вменени отговорности по функционирането на банковата система, е направо изумително безотговорно. Основната институция е БНБ, по това няма как да има никакъв спор. Ясно разписани отговорности има ДАНС, чиито шефове пред парламентарната комисия за КТБ пееха песента „не чух, не видях“, „леле какво пропуснахме“. А иначе харчат десетки милиони лева на данъкоплатците за дейността, която не са извършили.
Вероятно пряко или косвено отговорност имат и други институции, но това е работа на разследващите органи. Що се отнася до политическия чадър, то той се вижда отвсякъде. Единият аргумент вече го посочих – първото правителство на ГЕРБ изсипва златен дъжд в КТБ. Вторият аргумент е също неотразим – второто правителство на ГЕРБ, заедно с подгласниците си, преизбра целия управленски екип на БНБ за нов мандат. Нещо като морално-материална награда за това, че четири милиарда лева са откраднати при тяхното управление на банковата система.
– Защо държавата, тоест всички ние, платихме и плащаме за тази кражба, след като има конкретни виновници?
– Защото отговорните институции крият виновници. Ненаказаното престъпление води до нови престъпления. Ние плащаме не само за тази кражба, ами и за деформацията на политическата ни система. С нашите пари се купуват гласове на изборите, купуват се министри, прокурори и съдии и т.н. Ако не се разкъса този престъпен кръг, нищо добро не чака страната ни.
Престъпният финансов капитал у нас е вампирясал – иска да смуче все по-голям обществен ресурс, за да увеличава своята икономическа и политическа мощ. Ако допуснем развитието на този ужасяващ процес, сегашното и следващите поколения ще станат роби на шепа самозабравили се мутри. Можем и трябва да спрем това с всички средства.
Източник: http://www.duma.bg/node/118893