Частичното примирие, което успяха да договорят Русия и САЩ в Сирия, беше върхът на нещо като тройно външнополитическо постижение за руския президент Владимир Путин в момент, когато Кремъл си извоюва водеща роля в Близкия изток, положението в Украйна се заплита, а в Европейския съюз се появяват пукнатини, пише американският в. „Ню Йорк таймс“.
Въпреки че това може да бележи кулминационна точка за Путин, продължават да изникват въпроси за ендшпила на Русия в трите направления.
В Сирия Москва постигна главната си цел – да подкрепи правителството на президента Башар Асад, който отдавна е водещия арабски съюзник на Кремъл. Крайните ѝ цели обаче остават неясни, не на последно място – елегантно излизане от сложния конфликт.
В Украйна Русия остава открито ангажирана с прилагането на постигнатото преди година мирно споразумение. Подновяването на боевете в подкрепяните от нея отцепнически райони обаче предполага, че тя се стреми още повече да дестабилизира правителството в Киев, което вече е обхванато от вътрешни борби.
В Европа Путин иска да задълбочи разцепленията в ЕС, като се надява да разруши консенсуса сред 28-те държави от общността за икономическите санкции, наложени на Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. Напоследък Кремъл задвижва своята пропагандна машина с цел да злепостави германската канцлерка Ангела Меркел, смятана от Москва за главна фигура в конфронтацията с Русия.
Тези постижения са насочени най-вече към руската публика и отчасти целят да отклонят вниманието на населението от задълбочаващите се икономически проблеми у дома, коментира вестникът.
Когато Русия започна военновъздушната си операция в Сирия през септември, се смяташе, че Москва има пет главни цели: да пресече подтикваните отвън усилия за смяна на режима; да осуети плановете на Вашингтон да изолира Москва; да докаже, че Русия е по-стабилен съюзник от САЩ; да демонстрира новите руски оръжия; и да представи нов външнополитически спектакъл на руската публика, отегчена от войната в съседна Украйна, изтъква изданието.
Всички тези цели са постигнати до известна степен, което кара някои да призовават Русия да се върне у дома. Работата в Сирия обаче още не е свършена, а до голяма степен се смята, че разходите за операцията там, възлизащи на около 3 милиона долара на ден, са по силите на Русия.
Според анализатори Москва иска да остане достатъчно дълго, за да наглежда прехода към ново правителство в Сирия, да гарантира, че Дамаск ще остане приятелски настроена столица, и да покаже, че политически преход може да бъде постигнат с преговори, а не със смяна на режима, посочва „Ню Йорк таймс“.