Макар че съм далече от Родината, с изненада установих, че в България 3-ти март – денят на Освобождението от турско робство, не се е чествал подобаващо от страна на властите. Нещо повече, журналисти от националните медии са били заплашени с уволнение и предупредени да не коментират от какво сме се освободили, както и да премълчават истината, че Русия ни е освободила.
Разбира се, за човек който горе-долу е наясно с политическата ситуация в страната, тази цензура върху свободата на словото не е изненада. Това, което ме потресе обаче, бяха мотивите на българските журналисти за националното им предателство (изказани неофициално).
„Аз съм българин, който обича България, но не мога да си позволя семейството ми да остане без доходи…“, „…пред мен се очертава бляскаво бъдеще и няма смисъл да го провалям с кухи изяви на излишен патриотизъм“, „…и аз като поп Кръстьо, реших да се съобразя с живота, а не с отвлечени идеали…“. Четейки това, неволно се запитах дали ако Левски беше решил да не си проваля бляскавото бъдеще на монах тези хора щяха да съществуват. Дали ако Ботев не беше предприел „кухата си изява“ на „излишен патриотизъм“, идвайки в България след като Априлското въстание вече е потушено, щеше да запази самоуважението си. Дали ако обикновените руснаци бяха решили да не следват отвлечени идеали, умирайки за свободата на поробените си братя, днес щеше да има държава България и медии, в които тези хора да работят. Или пък какво би станало ако опълченците на Шипка бяха решили, че макар да обичат България, не могат да си позволят семействата им да останат без доходи?
На всички тези въпроси нямам отговор. Да, знам какво ще кажат някои. Какво пък толкова е станало? Защо драматизирам излишно като говоря за национално предателство на 3-ти март? Няколко журналисти и медии просто са премълчали част от истината, голяма работа. Тези хора не са направили нищо лошо, те само… Те само ли?
Те само… аз само… Тази на пръв поглед незначителна думичка, с която извиняваме своите постъпки, се заблъска в главата ми. Спомних си, че хората се подчиняват изключително лесно. В психологически експерименти много хора са били накарани да извършват ужасни неща за себеподобните си. Достатъчно е да има т.нар. авторитет, тоест човек с бяла престилка или униформа, който да издава заповеди. Когато след края на опитите питали участниците: „Вие защо направихте това? Защо причинихте страдания на човек, който нищо не ви е направил?“, повечето а отговаряли: „ами така ми беше заповядано“, „само следвах инструкциите…“
Обяснението е, че заповядващият поема главната отговорност за деянието, а извършителят поема малка част от нея. На този принцип почива властта на всички диктатури. Те просто „раздробяват“ отговорността. Да допуснем, че човек неудобен на властта трябва да бъде арестуван, осъден и убит. Ако накараш един индивид да извърши всичко това, той може да се възпротиви – принуждаваш го да поеме голяма отговорност. Затова един ще арестува дисидента, друг ще го осъди, трети ще изпълни присъдата и четвърти ще унищожи трупа. Тоест отговорността за убийството се раздробява между много хора и всеки поема толкова от нея, колкото може да понесе.
Ако на тези хора бъде потърсена сметка, ще се окаже, че всеки има оправдание. Всеки „само“ ще е съдействал с по нещо за пъкленото дело. Мислите, че този тип хора са малко ли? Напротив, те са навсякъде около нас.
„Хората само“ са най-опасни. Те са способни на всякакви подлости и жестокости, за да запазят облагите си или поста, който заемат. Това са хората, които дори и да не са съгласни с това което вършат, „само“ следват заповеди. Това са хората които „само“ са горили книги в нацистка Германия, за да си нямат неприятности. Това са хората, на чието „аз само“ се крепят и най-кръвожадните режими. Защото всеки от „хората само“, точно както въпросните наши журналисти, си има свое оправдание.
Защо ви разказвам всичко това и мене какво ме засяга? Това, което засяга всички българи е, че днес България се управлява от престъпна власт, налагаща явна диктатура. Както всяка диктатура, така и българската, извършва открит геноцид срещу собствения си народ. Наред с това, криминалната клика, окопала се във властта, извършва национално предателство, като обслужва интересите на САЩ, ЕС и Турция.
Подмяната и скриването на българската история е важна част от прокарването на тези чужди интереси. Крайната цел е заличаването ни като нация. България днес върви към Трета национална катастрофа, която може и да е последна.
Добре де, всичко това може и да е така, ще кажат някои, ама аз какво да направя? От мен нищо не зависи!
О, извинете, забравих, че сред вас има и „хората само“.
И такива, които са големи патриоти, но на маса.
И такива, които плюят българския народ, че е прост, глупав и недостоен, а в същото време не си спомнят откога не са чели книга, слушат чалга и не са склонни да купят един хляб на нуждаещ се.
И такива борци за справедливост, които яростно клеймят корупцията и безобразията, но без свян предлагат рушвет на катаджията и се хвалят как са „прекарали“ държавата.
И такива, които вътрешно не приемат мутренската власт у нас, но не правят нищо против нея…
Нещо сте се объркали! България още съществува не заради такива като вас, а въпреки вас! Никоя нация не се крепи на „хората само“, българската също не се крепи на наследниците на Кирияк Стефчов!
Аз обаче вярвам, че в мнозинството си българският народ не е такъв! Вярвам, че говоря с потомците на Асен и Петър, на Левски, Ботев и Караджата, с хората развявали Самарското знаме! Наречете ме наивник, но аз вярвам, че българският дух ще възкръсне като феникс, ще се вдигне от калта, в която е натикан вече четвърт век!
Кога това наистина ще стане обаче зависи от всички нас. Какво можете да направите ли? За начало престанете да бъдете от „хората само“. Престанете да съдействате за унищожението на България.
Йордан Христов, Кейптаун