Превъртете надолу, за да видите повече
Александър Самохвалов
Днес дебатът за женското тяло, „манакенските“ мерки и обективното око на медиите е по-разгорещен от всякога. Междувременно през 30-те и 40-те години на миналия век женският идеал е бил тонизирана и атлетична, но не слаба; добре поддържана, но не прекалено; работеща, но все пак ангажирана със семейните ценности. Как тези параметри се сравняват с днешните? / Жена с бормашина, 1937.
Александър Самохвалов
Идеалите за женска красота варират през годините. Промените в политическата ситуация винаги предизвикват оформянето на нови образи и идеали, които преливат от живота в изкуството и обратно. Класическите женски образи на ранната съветска епоха (1920-те и 30-те години) могат да се видят в афишите на Александър Родченко, картините на Александър Дейнека, Кузма Петров-Водкин и Александър Самохвалов (1894-1971), когото ще разгледаме тук. / Спортистка, 1928.
Александър Самохвалов
Съветското изкуство през 1920-те години е почти лишено от еротика. Тогава въздухът все още е свеж: авангардът замира, а фолклорът вярва в уюта, общите занимания и споделената любов. На дневен ред е един свободен и весел нрав и голото тяло не се възприема като нещо интимно. / Сервитьорка. Подготвителна рисунка за картината „Среща на Приятели“, 1945.
Александър Самохвалов
От края на 1920-те вътрешната политика започва да „затяга режима“. Много художествени теми и техники са забранени. Всичко извън сферата на соцреализма е с етикет „жалко“ и „еснафско“. Това включва и жанра на голата живопис, която скоро е категоризирана като дребнобуржоазна. / Млада работничка, 1928.
Александър Самохвалов
През 1930-те в йерархията на „законните“ женски образи достойно място е отделено на изображението на работещата майка. Има и други образи, които оставят почти архетипен отпечатък в съветското съзнание: студентката по техника, работничката във фабрика, фермерката, спортистката. В рамките на тези изображения художниците са свободни да правят каквото поискат. / „Делегатки“, 1939.
Александър Самохвалов
Според пионерите на съветското изкуство основната им задача е да въплътят картините на бъдещето в ежедневието на техните съвременници. За едно от най-ярките предзнаменования на бъдещето се смята появата на един нов вид жена: жизнена, самоуверена и блестяща в своята сигурност. / „Учителка по физическо възпитание с букет“, 1935.
Александър Самохвалов
Представете си, че е началото на 30-те. Всесъюзната комсомолска строителна бригада току що е обявила строителството на Московското метро. Над 13 000 комсомолци доброволно помагат да се прокопае първият тунел. / Поредицата „Комуна „Пътят на Ленин“: работничките А. Фьодорова и А. Егорова“, 1930-1931.
Александър Самохвалов
Комсомолките са сред първите доброволци. Те вдъхновяват художника Александър Самохвалов, последовател на прочутия Петров-Водкин. Неговата известна акварелна поредица „Строителки на метрото“ е показана за първи път на изложба в Ленинград през 1934 година. / „Строителки на метро на бетонобъркачката“, 1937.
Александър Самохвалов
„Преди баня“, „Момиче с лопата“, „Момиче с бормашина“ и други. На някои картини откровеното възхищение от поруменелия женски образ е толкова наситено, че е леко смущаващо. / Момиче с лопата, 1934.
Александър Самохвалов
За жалост, самоличността на модела на Самохвалов е неизвестна. Знаем само, че картината е създадена около 1932-1934 г., когато художникът пристига в Москва от Санкт Петербург. Самохвалов трудно получава разрешение да наблюдава музите си, докато работят по строителството на тунел. / Строителка, 1934.
Александър Самохвалов
Той си спомня: „Никоя от работничките на метрото нямаше представа, че нейната работа и нейните движения се наблюдават в контекста на женския образ. На място не правех дори скици. Само ако усетех, че някой образ е твърде мимолетен, правех няколко щриха в малкото си тефтерче и само аз разбирах какво значат тези щрихи“. / Момиче с верига, 1934.
Александър Самохвалов
Движенията на героините са белязани от красота и грация, някак неочаквано, тъй като художникът нарочно преувеличава физиката на жените, като им вдъхва почти титанична сила. В акварела „На крана“ момичето, облечено в червена тениска, изглежда, се рее в небето, като че за момент е освободена от силата на гравитацията. / На крана, 1934.
Александър Самохвалов
Героинята на акварела „Преди баня“, която се пренася почти неусетно в картината „Момиче с бормашниа“, се отличава с едно вътрешно усещане за решителност. Тя е толкова величествена и красива, че Дейнека я оприличава на богиня, като отбелязва, че въпреки всичко, тя си е една „руска девойка“. / „Момиче с бормашина“, 1937.
Александър Самохвалов
Ъглите и перспективите на акварелите на Самохвалов са енергични, а субектите му приличат на храбри женски бойци от старите руски епоси. В „Момиче носи арматура“ походката на модела е уверена, но и лека, а контурите на арматурата, които разделят равнината на платното, подсилват вътрешната динамика на композицията. / „Момиче носи арматура“, 1934.
Александър Самохвалов
Самохвалов се надява, че акварелите и графиките му ще бъдат използвани като основа за стенописите в Московското метро. Някои от тях действително по-късно са използвани за създаването на скулптури, които красят метростанцията „Площад Революция“. Но не от него и не толкова брутално. / „Контрольорка“, 1928.
Александър Самохвалов
През 2014 година Руският музей в Санкт Петербург бе домакин на изложба на Самохвалов, която продължи до края на март 2015 година. В ретроспекцията бяха включени 250 творби от ранните му архитектурни картини чак до Апасионатата (Строители на комунизма) от 1967 г. – последната му велика творба, която обобщава цялото му творчество. Може би художникът е замислял нещо подобно, иначе защо би включил във фона някои от героите от златната му ера през 1930-те – същото „Момиче с тениска“. / „Момиче с тениска“.
Източник: Руски дневник