„Почина пребитата от крадец 94-годишна жена във Видин“ – 10 ноември 2015
„Душат баба Дона с възглавница“ – 12 март 2016
„Изроди пребиха 80-годишна в София“ – 4 януари 2016
„Пребиха възрастна двойка в Пловдивско“ – 11 януари 2016
„Брутално пребиха възрастна жена за 5 лева“ – 19 септември 2015
„Пребиха, изнасилиха и ограбиха 78-годишна жена“ – 19 ноември 2015
В Изоставената България се води война. Тежка, жестока, неравна и унищожителна. Война не за идеологии или религия, не и за територия… поне не на пръв поглед.
Война за 2 или най-много 200 лева. Война на младите безработни мъже срещу старите, работещи по дворчето до сетния си дъх баби. Моите баби, вашите баби, нашите баби.
Бабите, които ни отгледаха, бабите които ни обичаха, така както само една баба може да обича. Същите баби, които градиха социализЪма и не разбраха демокрацията. Не защото не искаха, а защото тя дойде при тях само като самота, пусти села, пълни с огорчение сърца, празни политически приказки и 150 лева пенсия. Мъничките, сбръчкани, беззъби човечета от село, които имат около четири пера в бюджета си – за дърва, за лекарства, за храна и за погребение.
Нечовешките зверски побои и мъчения на самотни възрастни жени са върхът на пирамидата, наречена „Няма такава държава“. Или по-точно – те са мумиите, погребани в нея.
Камък по камък, със съсредоточена последователност и нечовешко търпение, ние построихме тази пирамида. Ако сте оптимисти, вие я виждате просто като здрава, ако сте песимисти, я виждате неразрушима.
Строителите на съвременната гробница на българската баба са тези, които осъждат доказани убийци на 9 години затвор (случаят с пребитата баба Дона от Ръжево Конаре) и тези, които ги пускат след 7 заради „примерно поведение“.
Може би защото затворите са пълни и все някой трябва да излезе, за да влезе друг.
Основата е съградена и от смъртоносните некадърници, завършили десетките знайни и незнайни университети чрез връзки или подкупи, които не могат да съберат елементарни доказателства и да скалъпят издържащо в съда обвинение.
С пот по челото, но не от работа, а от кючеци и платен секс с моделки, съграждаха и тези, дето вдигнаха палати и скътаха милиони от програми за интеграция на циганите, а единственото, което интегрираха, са децата им в далавераджийския бизнес с ДДС, обществени поръчки и т.н., и т.н.
Тези, които нареждат показни проверки на „лица с кортежи“, а не могат да наредят двама полицаи да дежурят в села, населени предимно от криминално проявени типове и безпомощни пенсионери.
Камъни за гробницата носим и ние, които бягаме от селската нищета в големия град или голямата чужбина, за да търсим нормален живот. За да не ви гледаме наглите физиономии и тлъстите гуши, стегнати в копринени вратовръзки и ризи по поръчка.
Преди да избягаме обаче, можем да протестираме. Така, както протестираме, „за да остане природа в България“, за да къмпингуваме, където си искаме, за да не бъде Пеевски шеф на ДАНС. Да протестираме за възможността бабите ни да умрат от естествена смърт, а не от ръцете на циганин с три висящи дела.
Българските баби от село са подложени на зверствата на българските Изроди Долни Избиващи за Лев /ИДИЛ/. Но нямат нито силата, нито времето, нито желанието да търсят убежище в цивилизования свят.
Нашите баби не са нищо повече от нещастни прокълнати бежанци, които не могат да избягат. И така тяхната Европа всъщност е тяхната Смърт.
Източник: http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_564700994