Румъния и Молдова трябва да се обединят до 2018 г., българите ще имат съдбата на унгарците в Трансилвания. Вече е ясен планът за обединението на Румъния и Молдова. Той предвижда включването на молдовските територии в състава на ЕС и НАТО без преходен период до 2018 г.
Молдовският вестник „Панорама“ обяви, че автор на плана е бившият съветник на румънския премиер и експерт от Румънската Академия на науките Петришор Пуджу. Освен териториалното обединение планът предвижда и преселване на около 100 000 души от непризнатата Приднестровска република, която няма да влезе в състава на новата държава. Пуджу посочва, че единственият начин Молдова да стане член на НАТО и ЕС е териториите между Днестър и Прут да бъдат управлявани от Букурещ.
Той също така предлага румънските власти да създадат министерство на обединението по примера на Южна Корея, което ще трябва да реши двете основни задачи – да координира финансовата помощ за Молдова, която е в криза, и да разработи модел за обединение.
Според плана на Пуджу Молдова трябва изцяло да бъде предадена под юрисдикцията на Румъния, с което държавата ще стане автоматично част от НАТО и ЕС. Обединението трябва да бъде потвърдено от парламентите на двете държави, а след това ще бъде избран общ законодателен орган на Обединена Румъния. Пуджу предлага молдовските представители да имат квота от 20% в парламента и правителството през следващите 20 години. А молдовските малцинства, сред които най-голямото е българското, да бъдат включени в румънското общество по модела прилаган за унгарците в Трансилвания. Авторът признава, че най-деликатните точки от неговия план са финансирането на обединението и проблемът с Приднестровието.
За втория той предлага да се изостави формата 5+2 /Молдова, Приднестровие, ОССЕ, Русия, Украйна и наблюдателите САЩ и ЕС/ и да се премине към формата 2+1 /Румъния, Молдова и Русия/. Пуджу също така посочва, че финансирането на обединяването ще увеличи бюджета на Румъния от сегашните 60 на 70 млрд. долара. Той предлага половината от увеличената сума да се покрие от структурните фондове на ЕС, а другата половина от чуждестранни инвестиции и продажбата на облигации.
Идеята за обединението се поддържа от 68% от румънците, а в Молдова – от 21% от гражданите. Идеята се критикува от молдовската опозиция, а социалистическата партия на Молдова дори предложи изменение на законите, с които ще стане невъзможно обединението с Румъния. Българите не пазят добри спомени от румънското управление в Молдова. Българите не пазят добри спомени от румънското управление в Молдова.
След края на Кримската война /1853-1856 г./ бъдеща Румъния получава Бесарабия, която губи след Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Тогава за участието си във войната за освобождението на България Букурещ е възнаграден със Северна Добруджа – така за пръв път Румъния преминава териториално река Дунав, която дотогава е служила като естествена граница между българи и румънци. Това предизвиква сериозно брожение в Букурещ, защото властите там смятат, че в бъдеще това разширение ще послужи за спорове с България.
И наистина така се случва, но много бързо румънската управляваща буржоазия оценява предимствата на новите земи. И както знаем апетитът идва с яденето. По време на Балканските войни /1912-1913/ под претекст, че в освободените от българите територии в Източна Македония живее влашко малцинство България е принудена да компенсира Румъния с град Силистра, но това не задоволява Букурещ. Румънците използват тежкото положение на България по време на Междусъюзническата война и удряйки в гръб си осигуряват присъединяването на Южна Добруджа към Румъния, фактически границата с България минава само на няколко километра от Варна.
В окупираните територии Румъния провежда политика на денационализация. 1918 г. е ключова в създаването на това, което днес историците наричат Велика Румъния. Букурещ завладява от Унгария населената с унгарци област Трансилвания и Бесарабия, в която освен молдовско население живеят от векове стотици хиляди българи, гагаузи /близки до българите народ/, руснаци и украинци. Най-важното тук е, че в границите на Румъния се оказват и Бесарабия, която тя губи през 1878 г., и цяла Добруджа, чиято северна част е получила по Берлинския договор като компенсация за загубата на същата тази Бесарабия.
Между двете световни войни /1918-1939 г./ българите в Бесарабия са подложени на гнет в кралство Румъния. В съвременната история първите български заселници по тези земи идват през 18-19 век. След всяка руско-турска война те се изселват по посока на Руската империя и се заселват именно там, развивайки местното земеделие и превръщайки този край в овощна градина. Заедно с българите масово се изселват и гагаузите, близък до българите народ. В навечерието и по време на Втората световна война територията на днешна Молдова на три пъти сменя своя стопанин. Окончателно тя става съветска след 1945 г. и остава такава до разпадането на Съветския съюз /1990-1992 г./
Именно в Молдова избухва един от първите етнически конфликти на територията на бившия СССР. В резултат на него се образува Приднестровската република. Руското, украинско и гагаузко население, пазещо спомена за лошото румънско управление отпреди Втората световна война, отказва да се върне отново под властта на Букурещ. Като цяло днес молдовците не приемат идеята за обединение. Тя не се споделя нито от местното население, нито от местния политически елит. Последният разбира, че ако бъде под румънска власт ще загуби всичките си привилегии, превръщайки се просто в една от многото области под властта на Букурещ. А в момента Молдова има президент, премиер, парламент, партии и др.
БГНЕС