„Аз не искам мюсюлманските мигранти в моята страна. По наше мнение страните могат да приемат голям брой мюсюлмански мигранти. Това е техен избор, но ние не искаме. Брюксел може да прави още много обещания за Турция. Но това не се отнася за всяка страна от ЕС. Ако дам одобрение за този план, ще вися на някой от стълбовете от уличното осветление в Будапеща“….
Да, това са думи на Виктор Орбан.
А логично мнозина се питат дали и наш Борисов би имал смелостта да ги изрече. Оооо, мерак за това не му липсва, даже напротив. Убеден съм, че гори от желание да бъде припознат като българския Орбан!
Убеден съм, че му завижда, както се казва – твърде благородно. Защото и Борисов харесва да бъде обожаван от Народа си.
И прави всичко възможно да изглежда по същия начин. Уви, някакси не се получава. Както каза Кунева днес, ние приветстваме договореностите с Турция, защото тя е наш лоялен партньор.
А Борисов се прави на европеец все в същия дух: „Тук има парадокс, защото Европа иска от нас да пазим шенгенски граници по шенгенски образец, но всъщност не сме в Шенген. Надявам се тази година и този парадокс да бъде приключен. Края на годината, доколкото знам са си дали срок да се въведат отново шенгенските правила, така че ни очаква работа“…
Ами ако ни Шенген, ни Турция са в състояние да спрат вълната, напираща да минава през страната ни?! Какво правим тогава? Щото други, „по-загубени“ и не така толерантно развити държави като нашата в лицето на Словения, Хърватия, Сърбия, Македония и Австрия хлопнаха кепенците и казаха йок! Забранено за преминаване!
Ние обаче сме по-умните, горди, евроатлантически и ценностно настроени стоим с разтворени обятия …. така „както ни завещаха Левски и Ботев“, може би, ако питате Плевнелиев.
А мандалото май хлопна! България падна в капана!
Валентин Георгиев