Безработен съм, но си намирам работа всеки ден.
До обяд окопах лука, опънах нова тел на лозето, полях репичките и краставиците.
След обяд ми е любимото време. Пускам на паша трите си овце и четирите агнета.
Живея в края на селото и поляните до нас се раззеленяват все по-видимо..
Вземам си четеца. Чета “ Степния вълк“ и паса овцете. Овчиците са кротки животни, не са като кравите, които са капризни и все търсят нова трева..
Обаче трудно се съсредоточавам върху текста на Хесе. Или ще спре селянин с каруца и ще ме заговори, ту някой колега със стадо.
Не оставям за миг сам..Бързо превключвам от мъдростта и изящния изказ на Хесе , към селската мъдрост изговорена с думи прости.
Прочитът на живота, е почти еднакъв , въпреки различията на епохи, битие, образованост у хората ..
Днес нали е ден на поезията и легнах по гръб върху тревата, стадото около мен тихо късаше стръкчета, а аз се взирах в безкрайно синьото небе, очаквайки да ме осени поетичен импулс.
Нищо не се случи..Нямам никакъв поетичен талант..
Единственото което умеех добре, е да играя футбол, но вече съм стар и за спорт..
Мисълта ми потъваше бавно в небесното синьо и в един момент изчезна съвсем , все едно се бях нагълтал с шепа антидепресанти.
Нищото ме уплаши, като поглед в бездна..
Душевният покой не е рай, със сигурност, а по-скоро е ад..
И се зарадвах, че съм все още съм жив, и овчиците са наблизо, и “ Степния вълк“, и пролетта с неспокойния си вятър, птичи песни и цветя където и да погледнат очите..
Ивайло Йорданов, фейсбук