Безценното подземно богатство на България са минералните извори. На малка територия, каквато е нашата, има 37 действащи минерални извора, които се използват за лечение. Една от най-лековитите в България и в Европа е забравената минерална вода на село Сланотрън, което се намира на 16 км от Видин и на 8 км от Дунав мост 2. Химическият състав на тази вода е уникален – тя е хипертермална, хлоридна, натриева, бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви упорити кожни заболявания – псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити, уртикария, бронхиална астма, полови проблеми – мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия на матката, климактериум. Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания, следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води, които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни.
Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.
През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци, осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс, мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи и банията, а всичко е разрушено и изоставено.
Местните хора още не могат да прежалят извора
Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530 души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.
„Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас, което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите се чистеха изцяло – идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по 1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока – 57.845 г на литър. Водата се ползваше активно”, спомня си кметът Павлов.
Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. През 1960 г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат и басейни – един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за балнеологичен курорт от местно значение.
Витанка Йонова е работила 10 години в банята.
„Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих. Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна, топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали. Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия, които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство”, категорична е Йонова.
Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че през дългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън. Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло колко време да стоят в лечебната вода.
Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства на извора.
„У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън. И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от радост като малко дете”, спомня си възрастният човек.
Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките
каза кметът. По думите му хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.
„Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните години минералната баня беше към „Курортно дело” – Вършец и летовниците идваха с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват тук болни от чужбина, от круизните кораби също. Последният ми разговор беше миналата година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство, който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения”, разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф. Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените космическите снимки. Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се замърсява околната среда. Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния – единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията, а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди – отопление, оранжерии, рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция, която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.
Преди 2 години монтанската фирма „Йодиум” предлага да се извличат елементите от водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. Но се отказват.
Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем
кахъри се кметът.
„Голямата ми мъка е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма. Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества”, излива болката си Венелин Павлов.
Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представи общинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района.
„Становището на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори, които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем. В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам, за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори”, каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да е в полза на общината.
„Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи”, коментира видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места. Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския съвет.
Източник: Конкурент