С шахматните си ходове Путин не само изненадва Запада, а и дори се подиграва с него. С частичното си изтегляне от Сирия, Русия окончателно установявя контрол върху страната и нейния президент Асад, твърди Кристиан Трипе в свой анализ за „Дойче Веле“. Всяка велика сила поддържа своите традиции и обича пищните инсценировки. Последната акция на Русия обаче въобще не се вписва в тази рамка. Тя бе изпълнена твърде тихо и кротко: президентът Владимир Путин покани в тъмнооблицования си кабинет министрите на отбраната и външните работи и обяви края на въздушните удари в Сирия – без да придава особена важност на решението си. Военните цели просто вече били постигнати. Същевременно светът посрещна новината от Москва като средноголяма сензация.
Русия влезе във сирийската гражданска война, за да се бие срещу ислямистките терористи. Това обаче беше само една част от истината. Москва имаше и скрити цели. От самото начало руските бомбардировачи сипеха бомбите си и срещу финансираните от Запада милиции, които се бореха срещу Асад. И тъй като сирийската война е и задочна, Русия се бореше в Сирия и срещу САЩ и техните съюзници.
Първобитните ислямисти от т.нар. „Ислямска държава“ (ИД) обаче все още не са победени. По този въпрос Русия трябва, а и иска да продължи да действа. След като седмици наред Вашингтон и Москва си отправяха взаимни обвинения, че не подхождат правилно в борбата срещу ислямистките милиции, изглежда за първи път двете страни планират съвместен подход. Във всеки случай след частичното си изтегляне Русия оставя достатъчно въоръжение в Сирия, за да може да участва в подобна кампания.
Става дума за „минимално изтегляне“
Жалко, че думата „изтегляне“ няма умалителна форма. Защото ако човек се вгледа внимателно, ще види, че става дума за едно ултра минимално изтегляне. В Русия се връщат бомбардировачите, военните пилоти и наземният персонал. Руското военно пристанище в Сирия, изградената с големи усилия и средства военновъздушна база и съответната им защита си остават в Сирия.
За руската оръжейна индустрия Сирия беше нещо като гигантски „шоуруум“. Там бе изпробван най-новият летателен апарат. Но той бе твърде скъп. А сега Русия трябва да пести. Страната страда от дълбока икономическа криза и от санкциите на Запада, наложени заради агресивната руска политика в Украйна. През следващата година военният бюджет може да бъде съкратен с пет процента. Чуват се дори и предположения за 10% по-малко поръчки от министерството на отбраната в Москва. Тази истина също е част от изненадващото решение на Путин да прекрати въздушните удари. По този начин страната пести много пари и същевременно не губи стратегически позиции.
Русия се отказва от Асад?
Правителството на Асад оцеля само защото преди шест месеца руските военни се притекоха на помощ на притиснатите сирийски правителствени войски. Ето, че сега режимът в Дамаск зависи и политически изцяло от Русия. Същевременно се носят слухове за разногласия между Москва и Дамаск. А едно изявление на говорител на Кремъл се вписва добре в тази рамка: той заяви, че политическото бъдеще на президента Асад не е било обсъждано при консултациите за изтеглянето на войските. Казано в прав текст: Кремъл вече не се интересува от Асад, след като месеци наред игра ролята на закрилник на уж легитимния насилник.
С тези властови политичеки маневри Москва печели много силна позиция на мирните преговори в Женева. Всъщност в политическо отношение това беше планирано точно така: с интервенцията си в Сирия, Русия трябваше да се превърне отново в глобален играч. Понастоящем почти никой не говори за положението в Източна Украйна. Нито за ролята на Русия в т.нар. „Процесът от Минск“. А какво стана с анексирането на Крим? Това вероятно ще бъде тема за експертите по международно право. Все колатерални щети в руската интервенция в Сирия, които са добре дошли за Путин.