Като всеки обигран и откъснат от действителността брюкселски чиновник, Кристалина Георгиева е свикнала да жонглира с чужди пари и да раздава съвети. От високата камбанария на недосегаем еврократ днес тя подшушна на Бойко и хората му как да действат в случай, че „нещо се случи“ и бъдем наводнени от мигранти. Ами как – просто да „почукаме на вратата“ на ЕК и ще ни дадат. Имало „нов финансов инструмент“ от 300 млн. евро за „хуманитарни кризи“.
Дали и колко биха ни дали, е отделен въпрос. Досега в повечето случаи подобни молби са като да чакаш от умрял писмо. А защо ли ми звучи и като покана за гости? Точно Кристалина ли не знае, че тия „хуманитарни“ пари носят двойна вреда. Защото, от една страна, с тях ще издържаме преселниците, а от друга – са още един повод за „усвояване“ от правилни хора срещу поемане на още преселници. Което си е чиста проба подкуп за управляващата клика. Достатъчно много за подкуп и твърде малко, за да стигнат за реалните нужди на мигрантите.
Забележете – да искаме, но не за охрана на границата, а за „хуманитарна криза“. Айде, няма нужда… Не ви щем ни парите, ни бежанците. Ако Брюксел е обзет от безумие, трябва ли всички да го следват? Въпросният поток ли е всевластен, той ли определя политиката на Европа, та сме длъжни да се съобразяваме, да го приветстваме, настаняваме и обгрижваме, щото Брюксел толкова може и така иска.
Струва си да припомним на г-жа Кристалина и какви ги говореше преди време – че бежанците у нас можели да помогнат за решаване на демографския проблем и проблемите на пазара на труда. Подобни приказки подхождат на всеки друг, но не и на български еврокомисар. Възмутително, лицемерно, антибългарско говорене от високите международни етажи към собствената й родина.
А що е то Родина, Кристалина?
Валентин Георгиев, ДУМА