Законни или не са гражданските арести на нелегални мигранти по границите? Пазители на закона или престъпници са тези, които ги извършват?
След като в края на март България влезе и в световните новини с „ловеца на бежанци“ Динко Вълев, тези дни клипове с „граждански арести“ станаха повод за нови реакции. Доброволните отряди за лов на мигранти са мутренски банди, а мотивите им са печалба, коментира Валери Симеонов от „Патриотичния фронт“. С гражданските арести се извършва престъпление, заяви адвокат от тв екрана. Вече трябва да внимаваме не само за бежанци, но и за патрулиращи патриоти, реагира във фейсбук министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Милиции унижават мигранти, а правителството реагира с половин уста, съобщи Франс тв. Именно унизителното отношение на „милициите“ към задържаните бил поводът български асоциации да искат наказание.
В началото на март БХК „натопи“ Динко Вълев на прокуратурата, а преди два дни същата правозащитна организация сезира главния прокурор Сотир Цацаров заради Бойко Борисов. „Пряко поощряваните от него хайки за хора осъществяват престъпна дейност, изразяваща се в нечовешко отнасяне, незаконно задържане и насилие спрямо търсещите убежище хора във връзка с това, че са чужденци, араби, мюсюлмани“, смятат от БХК. Преди ден и прокуратурата в Бургас се самосезира заради видеоматериал с „граждански арест“ на мигранти в Странджа.
Още малко и ще ни накарат да се почувстваме неудобно едва ли не. И да се извиним на незаконно проникналите на територията на държавата ни чужди граждани, че не ги посрещаме с хляб и сол. Че не ги каним в спалните си. Че не им отстъпваме работните си места, но с неколкократно по-високи заплати. Сигурно очакват от нас, също като норвежкия политик Карстен Нордал Хаукен, изнасилен от мигрант от Сомалия, да заявим, че се чувстваме виновни, че престъпниците ще бъдат депортирани обратно в родината си.
Не знам дали от БХК ще го оценят като дискриминационно, но не ме гложди, че може да бъда причина за нечие тъмно и неопределено бъдеще в Сомалия или другаде. Гложди ме, че БХК защитава правата на всички други, но не и на българските граждани. Гложди ме, че точно тези, които се самосезират и биват сезирани, които ще обвиняват българи за „гражданските арести“ по границата, са същите, които трябва да следят за реда и за спазването на законите, а не го правят.
Появата на „милиции“, „доброволни“ и „патриотични“ отряди, „граждански арести“ и пр. не е изненада. Те запълват празнината, зейнала от липсата на държава. Ако държавата и нейните правоохранителни органи си бяха на мястото, нямаше да има нужда от „граждански арести“ и хора като Динко. Когато обаче „Гранична полиция“ не е в състояние да задържи нелегалния поток, когато държавата ни е като разграден двор, когато всеки ден биват задържани между 50 и 100 нелегални мигранти, какво му остава на човек? Освен да каже „Не’ам нерви!“ и да се погрижи сам за нещата.
Всъщност т.нар. граждански арести не са незаконни. Всеки гражданин има право да задържи и предаде на полицията лице, извършило престъпление, или за което са налице основателни причини да се предполага, че е извършило престъпление. Разбира се, като се съблюдават законовите правила и норми в подобни случаи. Минаването на границата не по установения ред е престъпление. „Щъкането“ край границата на чужди граждани и пътуването по 20 души накуп в автомобил не предполагат законност. Нито пък класифицира тези хора като бежанци. Щото, ако са такива, без проблем ще минат легално през границата и ще бъдат обгрижени от държавата, независимо от хала й. Затуй буди недоумение и предизвика глождене под лъжичката сърцераздирателното правозащитничество на БХК.
Времето обаче показва, че феноменът „Динко“ не е изолиран случай. А символ на случващото се в държавата. Българското общество избира управници като настоящите, които се различават от „Динко“ единствено в мащабите на демонстрацията на сила. И „Динко“, и днешната власт са като две лица на разюзданата демокрация, които търсят лесни решения на трудни проблеми.
Днес се кефим на хора като Динко, защото виждаме в негово лице онова, което искаме и очакваме от държавата, а тя не е в състояние да ни го даде. Така ли ще бъде обаче утре, когато започнат да се „разправят“ с различните между нас по пътя на силата? Затова всички претенции с основание и без забавяне трябва да бъдат насочени към държавата и нейните институции, които не изпълняват функциите си. И към виновниците за това.
Ина Василева, Дума