На фона на поздравленията към блестящото представяне на Ирина Бокова за шеф на ООН, които не престават, нашите психодесни буквално побесняха. Публикуваме едно към едно мнението на един от тях – небезизвестният Александър Йорданов. Ето какво написа той във фейсбук:
„Изказването на Ирина Бокова по време на изслушванията на кандидатите за нов генерален секретар на ООН в Ню Йорк бе връх на цинизма. Имам предвид началото на изказването, в което спомена България.
Първо, защото определи България като „малка“ страна.
Второ, защото не поясни, защо едва „след падането на Берлинската стена България тръгна по пътя на демокрацията“. Нима един кандидат за ръководител на ООН не би трябвало да бъде поне малко искрен като заяви, че той и неговото семейство са били част от тази политика, която не е позволила в България да има демокрация близо половин век.
Трето. Бокова заяви, че принадлежи на поколението, което „имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България, аз съм част от поколението, което проправи път към демокрацията в страната“. Това вече е
връх на нахалството
Тя не принадлежи на това поколение. Не принадлежи към хората, които изпълваха улиците и площадите на България в края на 80-те и началото на 90-те години издигайки ясен глас: „Долу БКП!“, „Демокрация“. Други бяха лозунгите, които тогава издигаше партията, която я предложи за депутат в 7-то ВНС. Впрочем, тогава и двете номенклатурни дечица Бокови – Ирина и Филип, станаха народни представители предложени от БСП. И за никаква демокрация не ратуваше тогава Ирина. В изданието „Депутатите в Седмото Велико народно събрание“ /1991/ са събрани анкетните карти на всички кандидат депутати за 7 ВНС. В тях депутатите споделят за какво ще работят. Ирина Бокова е повече от ясна: „включване в бъдещата европейска система за сигурност, но не за сметка на отношенията ни със СССР.“ Политическото й късогледство бе очевидно, защото само година по-късно СССР се разпадна, а България пожела да стане член на НАТО, а не на някаква „бъдеща европейска система за сигурност“. И стана. Впрочем, без да имам мегаломанските претенции на Бокова, подкрепяни неизвестно защо и от днешното правителство, тогава, през далечната 1990 година, аз съм бил достатъчно лаконичен в своя отговор на анкетата: „Гаранция за националната сигурност на България е членството в НАТО“. И България стана член на НАТО.
Отвратителен е този опит непрестанно
да се пробутват стари комунистически кифли и кифладжии
на отговорни държавни, че и международни, постове. Затова в България хората живеят зле. И бягат от страната. Защото лъжците и крадците от комунистическите фамилии неизменно се пробутват в управлението на държавата ни. Но поне, все още, имаме свободата да си кажем мнението. Скромността е качество, което фамилията Бокови не познава, а що се отнася до хвалбата на Бокова за българската конституция, то на демократите им бе ясно още когато тя се приемаше, че ще се превърне в пречка пред осъществяването на по-ефективни и радикални промени, че чрез нея старата номенклатура и нейното потомство ще запази властовите си позиции. Е, не пишеше директно в Конституцията, че ще ограбят и България, но не беше трудно да се досетим, че така ще стане. И стана. Не изключвам Ирина Бокова да бъде избрана на Генерален секретар на ООН. Защото за комунистическия цинизъм няма прегради. Единствено Съдникът на нашите дела понякога взема нещата в свои ръце. Дано и сега да стане така.“
Източник: Фактор.БГ