В Хановер вчера прилетя ято „куци патици“. Скупчиха се и внимаваха да не крякат много силно. Патокът водач на ятото беше предупредил, че не би желал от курника да излизат подробности за тяхната колективна инвалидност.
Известно е, че с този нелицеприятен термин от американския политически жаргон наричат онези държавни лидери, на които скоро им предстои оттегляне от играта. И петимата участници в срещата – Обама, Меркел, Камерън, Оланд и Ренци, са пътници. Пръв ще напусне ятото Обама, а след него от догодина един по един ще се разлетят и останалите. В това нямаше да има нищо драматично, ако не беше една „подробност“: всички те ще изхвърчат като реални политически инвалиди и неудачници.
Най-голяма е мъката на Обама и неговата близка съдружничка, германската канцлерка. Двамата демонстрираха впечатляващи упражнения в умението да се обсипват с взаимни комплименти – последен, но неуспешен опит да си поставят червени точки в политическите биографии. Нещо повече, замерянето с любезности имаше обратен ефект. В Хановер и в други големи германски градове посрещнаха кацането на американската „патица“ с възмущение и многохилядни протести. Гневът бе насочен преди всичко срещу натиска на отвъдокеанския гост Европа да бъде омотана колкото се може по-бързо в примката на „икономическата НАТО“, наричана за кратко TTIP. Неслучайно условията по въпросното споразумение се държат в тайна по искане както на лидерите, така и на големите транснационални корпорации, които ще бъдат единствените печеливши. Другата европейска „привилегия“ – без да броим щетите за местното промишлено и селско производство, ще бъде окончателният отказ от суверенитет този път и в правната сфера.
Обама се е разшетал споразумението да бъде подписано до края на годината, преди изтичането на мандата му. В Европа може да го проклинат, но услугата за американските корпорации ще бъде голяма. Ще има кой да го споменава с добро. Бързането е продиктувано и от риска протестите в Европа да се разраснат. Тогава има опасност колегите му да се откажат от удоволствието да си мушнат главите в примката.
И в Лондон, и в Хановер „патокът“ предпазливо избягваше да разглаголства по тази най-важна за него цел в прелитането през океана. Затова пък даде воля на изтърканата си ария за „опасността от руска агресия“ и за необходимостта от засилване на натовските контингенти по границите с Русия. Двете пропагандни кампании перфектно се допълват. Разпалването на военната и русофобската истерия е много удобен механизъм за пробутване на търговското споразумение. Така европейските комплекси – особено у васалните правителства в Източна Европа, се засилват и от тях може да се очаква повече сговорчивост. Наред с това по линията на „фронтовите държави“ от Прибалтика до Черно море, където възторзите и бляновете от членството в НАТО и ЕС бързо се топят, американските агитатори напрягат най-много сили. Една след друга вървят нови инициативи – една от друга по-абсурдни. От създаването на черноморска флотилия на пакта с жалките ВМС на България и Румъния, до смешния военен потенциал на балтийците.
За подгрявка на европейските страхове и в подкрепа на Обамовата агитация вчера небезизвестната Rand Corporation пусна „проучване от моделиран хипотетичен конфликт с Москва“. Заключението е: „Русия може за три дни да разбие войските на НАТО“. И още едно заключение на вашингтонското парламентарно издание The Hill: „САЩ няма да издържат на такива големи разходи по отбраната на Европа“. Ами сега?
Обама знае как. Той подкани приятелката Анджела да осигури по-активното участие на Бундесвера в „сдържането на Русия“. Тук тя се опъна. Кой друг, ако не германците, знаят най-добре какво означава да се изправиш с войска срещу големия източен съсед. На свой ред Барак не се съгласи да я поощри във флирта й с Ердоган. След като сама падна в капана на османлията и натика в него цяла Европа, Меркел му обеща съдействие в създаване на „зона за бежанци“ на сирийска територия по турската граница. Наложи се Обама да й обяснява, че това практически е невъзможно. За да тушира лошото впечатление, което дисонансът в патешкото крякане може да остави, гостът тутакси похвали домакинята, че прекрасно се справяла с имигрантската криза. Смях в залата на европейската публика. Скоро обаче смехът ще премине в плач. Всичко говори за това, че споразумението за TTIP е вече решен въпрос. То ще бъде подписано, независимо какво искат европейците. Европа, в която управляват шепа бюрократи и политически несретници, отдавна няма нищо общо с представите за демокрация. Защото нищо не пречи на петте „куци патици“, преди да напуснат политическата ферма, да действат по принципа „след нас потоп“.
Светлана Михова, Дума