Проф. Родрик Трембли, Глобал Рисърч
„Малко неща са по-опасни от империи, които налагат собствените си интереси с убеждението, че правят услуга на човечеството” – Ерик Хобсбаум (1917-2012), английски историк, 10 юни, 2003 г.
„Политиката на Съединените щати трябва да бъде насочена към подкрепа на усилията за премахването на режима на Саддам Хюсейн в Ирак…” – Бил Клинтън
„Ще го моля за идеи и съвети, ще го ползвам (за бившия президент Бил Клинтън) като пратеник на добра воля из страната, за да открием най-добрите решения, с които разполагаме. Вярвам в това, което той казва – че за всичко, което не е както трябва в Америка, вече е намерено решение в самата Америка”, казва Хилъри Клинтън по време на дебат през януари 2016 г.
„Ще ви кажа колко добре се справя нашата армия под управлението на Майкъл Хейдън (бивш директор на ЦРУ) и хора като него. Водихме войни в Близкия Изток в продължение на 15-18 години. В резултат на това загубихме четири-пет милиарда долара. Не знаем какво правим, не знаем с кого се бием. Въоръжаваме хора, които искаме да са наши съюзници, но не знаем кои са те. Когато поемат управлението на страната, те стават по-големи врагове от онези, които са свалили от власт” – това са думи на Доналд Тръмп, в отговор на отворено писмо на така наречените „експерти” по националната сигурност.
Статистиката сочи, че повечето кандидати за президент на САЩ през 2016, с няколко изключения, имат повече от 50% отрицателен рейтинг. Според резултатите от анкетите повечето американци са неудовлетворени и дори откровено гневни на сегашната ситуация. Забелязва се и голяма поляризация на мненията. Това до голяма степен би могло да даде обяснение за това защо демократът Бърни Сандърс и републиканецът Доналд Тръмп предлагат антисистемни политики, които да извадят Съединените щати от блатото.
Във вътрешнополитически план и двамата биха разработили икономически политики в полза на средната класа, която бе унищожена от икономическата и финансова глобализация и от търговските споразумения, облагодетелстващи големите корпорации и банки.
Що се отнася до външната политика, и Сандърс, и Тръмп искат да прекратят водените от Щатите скъпоструващи войни, които продължиха твърде дълго. Повечето от тези войни бяха странични проекти на неоконсерваторите, които поеха ръководна роля в американската външна политика след края на Студената война през 1991 година.
Действително неоконсерваторите, сред които някои доста популярни личности, имаха сериозно влияние по време на управлението на Джордж Буш-баща и Джордж Буш-младши (съответно в периодите 1989 – 1993 г. и 2001 – 2009 г.). Мнозина помнят лица като Пол Улфовиц, Джон Болтън, Елиът Адамс, Ричард Пърл и Дъглас Фейт, които използваха различни способи, за да подтикнат САЩ към безкрайната империалистична война в Близкия Изток и дадоха началото й с непредизвиканата военна агресия в Ирак през 2003 година.
Макар да не е особено разгласявано, неоконсерваторите са изиграли важни роли и в правителствата на Бил Клинтън (1993 – 2001) и на Барак Обама (2009 – 2016). И двамата президенти насърчават серия от войни, особено в Средния изток и Европа. А семената на финансовата криза са посети и в САЩ.
След като кандидатката за президент на демократите Хилъри Клинтън публично обяви, че ако спечели изборите, възнамерява да се консултира със съпруга си докато управлява, беше повдигнат въпросът дали това може да се тълкува като трети мандат на Клинтън в Белия дом.
Дотук съм установил няколко големи кризи, възникнали при ръководството на Бил Клинтън. Нека ги обобщим и да добавим и още няколко (този път и за Хилъри):
1. Бил Клинтън възобнови Студената война с Русия
Докато беше президент Бил Клинтън наруши обещание, дадено от предшественика му Джордж Буш, че правителството на САЩ няма да разшири НАТО към Източна Европа, ако Русия разпусне Варшавския договор. В кампанията за преизбиране на Клинтън през 1996 г. той реши, че ще получи предимство, ако обещае да включи Полша, Унгария и Чехословакия. По това време никой не осъзнаваше, че подобна закана носи герба на нова студена война с Русия.
Малко известно е, че когато Хилъри Клинтън е била държавен секретар в кабинета на Обама, е назначила видната неоконсерваторка Виктория Нюланд на поста „говорител на американския департамент”. Госпожа Нюланд е била повишена в помощник държавен секретар по европейските въпроси и евразийските дела няколко години по-късно, през май 2013, в същия демократичен кабинет на Барак Обама. Тя е смятана за ключова фигура при подбуждането на Русия към втора Студена война, тъй като се счита, че е подтикнала Украйна към преврата и е избрала лидерите на страната след него. Преди това Нюланд е служила като главен заместник-съветник по външната политика на републиканския вицепрезидент Дик Чейни в правителството на Джордж У. Буш, а е била също и американски посланик на НАТО.
Виктория Нюланд доказва, че във Вашингтон можеш лесно да преминеш от групата на републиканците в тази на демократите при условие, че принадлежиш към братството на неоконсерваторите.
2. Правителството на Клинтън организира залеза на ООН през 1998-1999 г.
Президентът Бил Клинтън изигра главна роля в подкопаването на доверието в Обединените нации, когато през 1998 г. реши да предприеме военни действия в Косово без мандат от Съвета за сигурност на ООН. Това беше особено опасен прецедент.
Само няколко години по-късно, през 2003 г., неговият наследник Джордж Буш се възползва от този прецедент, за да започне война в Ирак – отново без да получи реален мандат от Съвета за сигурност на ООН. В този смисъл може да се каже, че президентът Бил Клинтън е отговорен за сегашната ситуация на хаос в международен план. Излиза, че ООН е държана в изолация по практически съображения. Това е в полза на НАТО, тъй като алиансът прокарва път на водените от САЩ империалистични войни, които са в противоречие с принципите на международното право, залегнали в Хартата на ООН и Нюрнбергските принципи, които дефинират военната агресия като „престъпление срещу мира”.
През 1991 г. малцина вярваха, че разпадът на Съветския съюз ще доведе до разпадане и на ООН, чието влияние де факто беше сведено до същото ниво, което имаше Обществото на народите преди Втората световна война.
3. Бил Клинтън пося семената на ипотечната финансова криза от 2008 г. още през 1999 г.
На 12 ноември 1999 г. президентът Бил Клинтън подписа закона „Грам-Лийч-Блайли”. С него той премахна гарантираното от закона „Глас-Стийгъл” (от 1933 г.) разделение между инвестиционната банкова дейност и дейността по депозитите, за да не се допускат спекулации.
Преди 1999 г. законът „Глас-Стийгъл” правеше незаконно това банковите холдинги с осигурени от държавата депозити да инвестират в друго освен в държавни облигации и държавни превозни средства с нисък риск. С подписа си обаче Клинтън позволи на големите банки и застрахователни дружества да взимат участие в рисковани финансови практики. В резултат на това новите финансови продукти на банките и застрахователните компании рухнаха. Това доведе до опустошителната финансова криза през 2008 г.
Докато кандидатът Бърни Сандърс казва, че би възстановил напълно закона „Глас-Стийгъл”, неговата опонентка Хилъри Клинтън казва, че вместо това тя просто би въвела мерки за по-добър контрол на така нареченото „сенчесто банкиране”.
4. Войната в Ирак от 2003 г. започна през 1998 г. със закона за освобождение на Ирак от 1998 г. на президента Клинтън.
На 19 февруари 1998 г. група видни неоконсерватори (Робърт Кейган, Пол Улфовиц, Елиът Ейбрамс, Джон Болтън и др.) написаха отворено писмо до Бил Клинтън. В него те предлагат стратегия за „сваляне на Саддам Хюсеин от власт” в Ирак. Клинтън не удовлетвори веднага искането им, тъй като наближаваше краят на мандата му, но на 30 октомври същата година подписа поддържания от републиканците „Закон за освобождаване на Ирак”. Той гласи, че „Политиката на САЩ трябва да подкрепя всеки опит да се премахне режимът, оглавяван от Саддам Хюсеин…” Този закон отвори вратата на Америка към нова война – тази срещу Ирак. По-късно, през октомври 2002 г., Джордж У. Буш продължи делото на Клинтън като прокара в Конгреса решение за използване на военна сила в Ирак. Може да се каже, че Бил Клинтън вкара правителството на САЩ в пътя на войната още през 1998 г. и следователно споделя отговорността за бедите, които я последваха.
5. Агресията на САЩ в Либия е лична заслуга на Хилъри Клинтън (нейните неверни и подвеждащи твърдения доведоха до огромна бежанска криза)
Президентът Барак Обама не беше склонен да повтаря катастрофата, която предизвика инвазията в Ирак. Затова през 2011 г. се колебаеше дали да се намеси в Либия, за което напираха неоконсерваторите. Държавата, начело с Муамар Кадафи, имаше нещастието да бъде набелязана като ключова част от мащабния план на неоконсерваторите за дестабилизиране на целия Близкия Изток. По това време вицепрезидентът Джо Байдън и държавният секретар по отбраната Робърт Гейтс бяха твърдо против въвличането на американската армия и правителство в поредната война на неоконсерваторите за смяна на режими в Близкия изток. Това не се понрави на основния им съюзник, по това време държавен секретар, Хилъри Клинтън.
Действително г-жа Клинтън преодоля опозицията Байдън-Гейтс, като убеди Обама, че либийският президент Кадафи има план за „геноцид” срещу собствения си народ и Америка трябва да защити тези хора, независимо от международните норми. Във френския език има поговорка, която гласи че „който иска да убие кучето си, все обяснява, че то е болно от бяс”.
Подобно предложение от страна на Хилъри Клинтън съответства на прецедента, създаден от съпруга й. Обстоятелствата при бомбардирането на Югославия през 1998-1999 г. бяха подобни, отново несъобразени с международните правила. Има известна ирония в това, че Обама се съюзи с нея при положение, че самият той спореше с войнствените й убеждения преди президентските избори през 2008 г.
През 2011 г. демонизираното правителство на Кадафи се бореше с подкрепяните отвън бунтовници, но твърдението, че планира „геноцид” е силно преувеличено. След намесата на американците в Либия, на 20 октомври 2011 г. бунтовниците успяха да заловят полк. Муамар Кадафи. Той беше изтезаван и унижаван, а впоследствие той и семейството му бяха убити. В страната последва хаос. Либия и до днес е една провалена държава, управлявана от ислямистки фанатици. Милиони напускат опустошените й земи и се превръщат в бежанци.
Хилъри Клинтън си приписа изцяло заслугата за създавалата се политическа бъркотия в Либия след като даде интервю по телевизията, където се хвалеше: „Дойдохме, видяхме, той умря!” Неоконсервативните съветници на Хилъри й били казали, че ще бъде запомнена с нещо от сорта на „Доктрината Клинтън”! Ако създаването на човешка катастрофа се брои за „опит” в CV-то, то като кандидат за президент на САЩ тя безспорно е квалифицирана. Липсата на човешко съчувствие у нея е очевидна.
6. Хилъри Клинтън: горд кандидат на истаблишмънта
Бил и Хилъри Клинтън са най-богатата политическа двойка на всички времена. През 2012 г. размерът на общата им собственост възлиза на 112 милиона долара. За сравнение, кандидатът на демократите Бърни Сандърс притежава едва 420 000 долара. Няма съмнение, че за семейство Клинтън политиката е благодарна работа. Затова не е изненадващо, че Хилъри е предпочитаният избор на истаблишмънта. Неоконсерваторите я намират за най-надежден съюзник. Ако тя стане новият президент на САЩ, те ще са в състояние да продължат и даже да ускорят изпълняването на плана си за Близкия Изток.
Междувременно другите двама кандидати Бърни Сандърс и Доналд Тръмп са считани за аутсайдери. Те се противопоставят на въвличането на Америка във войни и вместо това настояват за реформи във вътрешната политика. Демократът Сандърс се обявява пламенно в подкрепа на социално-ориентираното управление. Републиканецът Тръмп пък предлага в САЩ да се възцари индустриалната и финансова глобализация. До момента тя е коства на американците милиони добре-платени работни места, тъй като местните им корпорации се настаняват за по-евтино в чужбина и вливат печалбите си в други страни.
В случая на Хилъри Клинтън целият процес с първичните избори на демократите е нагласен и се играе с фалшиви зарове. Цели 719 така наречени неизбирани „суперделегати” (които представляват партийни лица и организатори, настоящи сенатори, лобисти и т.н.) са в позиция да наклонят везните в нейна полза в качеството й на кандидат на истаблишмънта. Системата със суперделегатите е приета през 80-те години с цел да даде ясно предимство на истаблишмънта на демократите, когато определят партийния кандидат за президент и при нужда да могат да отменят избора на народа. От всички кандидати в президентската надпревара през 2016 г. Хилъри Клинтън в най-голяма степен е част от статуквото и от кашата, която бе забъркана от САЩ в последните 25 години.
7. Хилъри Клинтън няма търпение да започне нови войни и да създаде хаос и в други държави.
Войнствената Хилъри Клинтън е нещо като женски вариант на Джон Маккейн. Като сенатор от Ню Йорк (2001-2009 г.) тя ентусиазирано подкрепяше незаконните войни на Джордж Буш в Ирак. Като държавен секретар тя изпращаше до приятелите си стотици лични мейли, съдържащи факти, които са държавна тайна и обсъждаше американската външна политика с външни лица. Госпожа Клинтън неведнъж ясно е показвала желанието си да използва американската армия за преследване на интересите на Израел в Близкия Изток. Ето какво пише тя в един имейл от пролетта на 2012 г.: „Най-добрият начин да помогнем на Израел да се справи с нарастващите ядрени възможности на Иран е да подкрепим народа на Сирия да отхвърли режима на Башар Асад.”
За израелските лидери истинската заплаха от това Иран да притежава ядрено оръжие не се крие във възможността някой обезумял ирански лидер без причина да атакува Израел и да помете и двете страни. Това, за което те наистина се притесняват израелците е, че ще загубят монопола върху ядрените оръжия. САЩ и Израел са в състояние да обрисуват такава картина на съществуващите обстоятелства, в която иранската програма е толкова опасна, че военните им действия да изглеждат оправдани. Няма съмнение, че ако Хилъри Клинтън стане президент, тя ще използва американските военни сили да свършат мръсната работа в Близкия Изток в полза на израелските политически цели. Това със сигурност е достатъчно важен въпрос, който трябва да бъде обсъден по време на дебатите за президентските избори.
8. Хилъри Клинтън е тясно свързана с Уолстрийт и обслужва частни интереси
Бърни Сандърс финансира кампанията си основно благодарение на малки дарения от поддръжниците си. Доналд Тръмп сам финансира своята. Що се отнася до Хилъри Клинтън, тя разчита на дебели чекове от лобисти, големи корпорации и банки. Citigroup Inc, Goldman Sachs и Morgan Stanley са сред корпорациите, които имат най-голям принос за нейната кампания. Това би трябвало да подейства като предупредителен знак, че Клинтън ще е склонна да действа в полза финансиращите я организации и надали ще бъде описаният от Линкълн президент-мечта: „от народа, при народа, за народа”. Американският финансист и политик Саймън Камерън някога се шегуваше, че „Честният политик е онзи, който веднъж купен, си остава купен”. Трябва да се има предвид, че големите пари имат особено важна роля в американската политика. В решението на Върховния съд на САЩ от 2010 г. относно Citizen United на практика е записано, че корпорациите, работещи с цел печалба, са необходими както дишането за хората, а ползването на парите си е един вид говор. Онези, които управляват огромни количества пари могат да повлияват на резултатите от изборите. А това е проблем, който не бива да се замита под килима. От всички кандидати за президент само Хилъри Клинтън приема дарения от федерални лобисти, корпорации, големи политически комитети и дори индиректно от чужди инвеститори. Всеки кандидат, който разчита на толкова големи дарения, трябва да посочи откъде идват и защо.
9. Хилъри Клинтън е отговорна за убийството на посланик Стивънс и за катастрофата в Бенгази
По отношение на катастрофата в Бенгази имаше два скандала. Държавният секретар Хилъри Клинтън беше замесена и в двата. Първият беше предизвикан от това, че Държавният департамент и Хилъри Клинтън бяха оставили напълно незащитени на враждебна територия американския посланик Кристофър Стивънс и директора на управлението за външна информация. А по-лошото беше, че въпросните дипломати са поискали помощ и тя им е била отказана от Държавния департамент. Хилъри Клинтън пое отговорност за този пропуск в сигурността.
Вторият скандал се състои във факта, че както изглежда, Хилъри Клинтън е допуснала американската дипломатическа мисия в Либия да стане част от тайните операции на ЦРУ в страната. Това поставя служителите на Държавния департамент в риск. Още през март 2011 г. посланик Стивънс беше провъзгласен за първа връзка с либийската опозиция, на която ЦРУ предоставяше оръжия и стратегии за сваляне на либийското правителство. Според разследващия журналист Сиймор Хърш „единствената мисия на американското консулство в Бенгази е била да прикрие трафика на оръжия, консулството не е имало друга политическа роля”. Целта на тези оръжия не е била само въоръжаване ислямските бунтовници за да бъде свалено правителството на Кадафи. Те са внасяни нелегално в Сирия от други бунтовници в опит да свалят от власт Башар Асад. Това е една доста мръсна афера, тъй като всички тези тайни операции са в нарушение на международните норми и хвърлят дебела сянка върху „опита” и биографията на Хилъри Клинтън.
10. Хилъри Клинтън публично се е посветила на империалистичните войни, особено в Близкия Изток
В своя реч тази година пред Американо-израелския комитет за публични дела, Хилъри Клинтън ясно отбеляза, че има намерение да избута ООН встрани, заявявайки: „Активно ще се противопоставям на всеки опит на външни страни да налагат решенията си спрямо конфликта между Израел и Палестина, включително и на Съвета за сигурност на ООН”. В подобна реч по време на митинг на демократите в Пенсилвания през април 2008 г. (когато тя отново беше кандидат за президент), Хилъри Клинтън стигна до там, че защити Израел: „Ако стана президент, ще нападнем Иран… Ще сме в състояние да ги заличим напълно”.
Само политически психопат би могъл да направи толкова жестоко изявление – че ще унищожи държава с 80 милиона население. Подобна нагласа би трябвало да дисквалифицира от надпреварата всеки, който се опитва да стане президент. Опонентът й по това време Барак Обама, укори вилнеещата Хилъри Клинтън и отбеляза, че подобен език е бил ползван от кабинета на Джордж У. Буш. Хилъри Клинтън има целия необходим потенциал да води безкрайни войни. Може би защото е водена от егоистичната и опасна идея за изключителност на американците. В биографичната си книга „Трудни решения” и в няколко интервюта тя е заявила убеждението си, че Америка е „незаменима нация”. Подобно твърдение е изключително опасно, когато е изказано от политик с достъп до ядрено оръжие. Историята на ХХ век и нацистка Германия би трябвало да отрезвят всеки демократичен лидер, уверен в превъзходството на собствената си нация. Хилъри Клинтън все още подкрепя наложената от САЩ зона, забранена за полети над Сирия. През 2011 г. тя защитаваше и забраната за полети в Либия, като това доведе до катастрофални резултати – ислямските терористи превзеха страната. Изглежда, че Клинтън не е научила нищо от провала, който тогава сама създаде.
Миналата година сенаторът Ранд Пол заяви: „Хилъри Клинтън е неоконсерваторка. Тя подкрепи войните в Ирак и Афганистан… А ако стане президент, ще се върнем към войните в Близкия Изток”. Като се вземат предвид многобройните й настървени изказвания през годините и мрачното й досие в Държавния департамент, въпросът дали е от неоконсерваторите или не, трябва категорично да се постави пред нея на публичен дебат. От заявените от нея позиции не остава място за съмнение, че Хилъри Клинтън би била президент, повеждащ страната си към неспирни войни. А това една съвсем реална опасност, която демократите и американският електорат трябва да обмислят. От двата си мандата в Белия дом Бил Клинтън остави противоречиво наследство. Като евентуален бъдещ президент съпругата му би го ползвала като най-близък съветник. Време е американците да се запитат: биха ли подкрепили семейство Клинтън за още 4 години?
Източник: Global Research
Превод: Йоана Малинова
източник: a-specto