на снимката: Александър Андреев
Прочетете внимателно тази статия в линка по-долу: тя е пример за това как стоящите зад неолиберализма, транснационални компании и световен банков капитал /в основата си еврейски!/ правят чрез слугите си, като автора на тази статия, всичко възможно да унищожат ценностната система на националните общества.
Въпросът е защо го правят? Отговорът е прост – защото успеят ли, ще превърнат хората в нищо повече от биологични единици с една основна функция – потребление. Потребление на квази култура, на квази ценности и квази материални блага. Зад всичко това обаче стои задачата хората да са абсолютно безкритични към властта на същите тези транснационални компании и световен банков капитал. Резултатът, ако всичко това успее, ще е един единствен – един голям „демократичен и модерен“ концлагер:
Не е ли архаизъм в XXI век да се отдава почит на такива ценности като храбростта, подвига и саможертвата?, пита авторът Александър Андреев, шеф на българската секция на „Дойче веле“.
А сега вижте някои от коментарите на хората за този невероятен пасквил!
Не бой се Андреев, подвигът и саможертвата са отживелица, но предателството ще пребъде. За 30….евро на час!
По-долна теза от тази на Андреев не съм чел за моите 70 години! Потресен съм. Този шизофреник явно никога за нищо не се е борил честно в живота си, бил е добре платен клакьор през целия си живот, за да говори това. СРАМ И ПОЗОР и за него и за Дойче Веле!
Който не знае за какво е готов да умре, той не знае и за какво живее. Едва ли има по-голямо нещастие от това собствения ти тумбак да е най-висшата ти ценност и във вселената ти да няма нищо по-важно от него, нищо заради което да си струва да го рискуваш.
Само един абсолютен охлюв може да напише подобен гаден, лепкав текст и да си мисли, че е адски неархаичен и нелицемерен. Ех, Андреев. Стойте си в Берлин, значи.
Напротив, г-н Андреев. Героизъм е да мяташ домати по стените на парламента (питайте бедров и глишев), храброст е да мажеш с боя паметници, които не харесваш (питайте ПМ), саможертва е да легнеш на оживено кръстовище (питайте еконещо си и ПМ). Мен ако питате, героизъм е да живееш в България. Това обаче, Вие няма как да го знаете или разберете. А какви ценности споделяте, дълбоко не ме интересува.
Спомням си, че и през миналата година авторът сподели тези свои светли мисли, но очевидно му се струва, че не е бил чут достатъчно добре.А може би ще му се наложи и да потрети… Според мен – със сигурност! И слава Богу!