„Не мога да отрека, че в продължение на много години беше съхранено относително стабилно жизнено равнище и социално-икономическо благосъстояние. През цялото това време, разбира се, имаше въпроси относно модела и системата, която беше създадена, особено през последните 1-2 години, когато тя започна да дава дефекти. Уязвимото място на беларуския социално-икономически модел е в това, че той се базира на колосалната финансово-икономическа помощ, оказвана от Руската федерация. Обемът на тази помощ в някои от годините надхвърляше с 200% брутния вътрешен продукт, произвеждан от Беларус.“ … Това заявава в интервю за утрешния брой на в. ДУМА Алексей Елисеев, който е преподавател в минския филиал на Руския икономически университет „Г. В. Плеханов“. Той е заместник-председател на беларуската партия на левите „Справедлив свят“ и член на управителния съвет на Партията на европейската левица.
Партията на Елисеев е в опозиция на сегашното управление на президента Александър Лукашенко, което той не крие, че е авторитарно.
И продължава:
„Сега, когато Русия има свои проблеми и не разполага с излишни пари, които да подарява просто така на своите съседи, размерът на тази помощ намаля, което доведе до рязко понижаване на жизненото равнище у нас. Парите, които получавахме, ние не ги използвахме за реформи или за модернизиране на икономиката си. Харчихме ги за текущо потребление, изяждахме ги. Мога да кажа, че страната ни е затънала в дългове. Ето например през тази година ще трябва да изхарчим за обслужване на външния си дълг около 8 млрд. долара. За да придобиете представа какво значи това, ще направя следното сравнение. През същата тази 2016 г. за социалната сфера заедно с капиталовите разходи за жилищно строителство и жилищно-комунални услуги са планирани по-малко от 7 млрд. долара. Появиха се големи проблеми със заетостта на населението. Много предприятия престанаха да работят в режим на пълен работен ден, уволняват се работници.“
Елисеев е категоричен:
„В Беларус има определени тенденции на движение вече не просто към авторитаризъм, а от авторитаризъм към тоталитаризъм. Авторитаризмът се проявява в това, че в Беларус са ликвидирани и не функционират никакви демократични механизми. Общественото мнение и обществените настроения нямат пълноценна възможност да реализират себе си чрез участия в публични и избирателни кампании, понеже резултатът е предварително известен. Те винаги са губещи в тази ситуация. Политическата система е докарана до това, че изборите на всички равнища са превърнати във фарс, в който победителят е известен още преди началото на състезанието.“
На въпроса „Как реагират хората на случващото се, има ли протести?“, той отговаря:
– Ето тук започва парадоксът. Настроения за протести няма. За това има няколко причини. Първо. За тези две десетилетия на твърд авторитарен режим, какъвто съществува в Беларус, хората се отучиха да се борят за правата си. Има такава ментална нагласа, това е феномен на масовото съзнание в Беларус, а и не само тук, че не ние, хората, изработваме заплатите си, а добрият президент ни ги плаща. Той ни дава жилища, пенсии и т.н. Затова и хората не се борят за правата си.
В същото време признава, че въпросът на Изток или на Запад не е на дневен ред.
„Ние не стоим пред подобен геополитически избор. Вече от много години Беларус е направила своя осъзнат избор и той е в посока Русия. При нас има много смесени семейства, няма особено значение дали си руснак или беларус. Всички пазари за продукцията ни са в Русия. Ясно е, че ако беларусите обърнем гръб на Русия, ще ни се случи същото, което сполетя украинците. Те постъпиха зле. Нищо не получиха, загубиха пазарите си. Левите в Беларус не искат това да се случи. Ние искаме партньорски отношения с Русия. Тя е наша съюзна държава. Граница с нея отново няма да градим. Заедно с това обаче е необходимо да сменим политическата система и социално-икономическия модел, които се формираха в Беларус.“
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ТУК :