Беше денят Разпети петък.
Рано сутринта Понтий Пилат (Pontius Pilatus), прокураторът на българските земи (Bacillus Bulgaricus), подвластни на величествената империя Pax Americana, се надигна тежко от своето хладно, самотно ложе в Преторията, разположена в едно китно предградие на Ulpia Serdica. Беше мрачно, ръмеше сивкав дъждец, противен като лъжовен коалиционен партньор, като ония жалки десебарии, що му забиха нож в гърба, подлеците. Гадеше му се.
От Централната телевизия на провинция Bacillus Bulgaricus го бяха поканили на сладка утринна раздумка и сега Пилат се суетеше пред огледалото. Пищната му телесност извираше из ризницата като бухнало тесто, обаче прокураторът се възхищаваше на своя приказен образ – „Какъв съм млад, здрав, хубав, стегнат, слаб, строен, умен, строг, щедър, любвеобилен! Ех! Какъв левент!“. И въздъхна ядно, щото едни гадинки го изобразяваха по-дебел и от най-окръгления сенатор, че и със свинска опашка го декорираха, и за негова сметка печелеха милиони и милиарди. Извърна се тромаво, за да се види като как е изотзад, и констатира със задоволство, че свинската опашчица не се вижда.
Въпросите бяха уточнени и редактирани, Пилат си знаеше отговорите – к`вото и да го питат журналята, все по Северната тангента ги пускаше. Вярно, не говореше така изящно, издълбоко и цветисто като Цветоний Цецон, но пък внушаваше една непоколебима увереност в неизвестността, понеже никой не знаеше какво точно мисли всемогъщият прокуратор, ако изобщо мисли. Сутрин казваше едно, по обед – друго, вечер – трето, нощем му се присънваше четвърто, а на заранта пристигаше вестоносец я от кесаря на Pax Americana, я откъм стана на Меркелингите. Понякога ауфтактът между „никога“ и „винаги“, „за“ и „против“ биваше едно примигване, съпроводено с пълна амнезия и тотално пропадане на паметта в един бездънен hiatus. Това възторгваше простофилите – и те, както и Пилат вярваха, че истината е истина за един ден. Максимум.
Инак тия раздумки бяха едни и същи –
Пилат през три минути си миеше ръцете и викаше „Аз съм невинен!“, а журналята му миеха краката, и с пухкаво пешкирче ги триеха. Триеха и притреперваха, бедните. Шубе ги беше. Ами как няма да ги е шубе! Хвалят ли го, вилнееше: „Против мене работите! Всички казват, че аз ви плащам!“; критикуват ли го, беснееше: „Кой ви плаща бе, кой ви плаща по мене да плюете!“ Затуй притреперваха. Виж, децата все още го обичаха безстрашно, викаха му Батко Пилатко и току тичаха да го пипнат по залоения бицепс.
Точно в 8 без 10 Понтий Пилат, всемогъщият и свиреп прокуратор на Bacillus Bulgaricus, пристигна в студиото с една дузина стражници, които запряха портите. Всичко живо се разхвърча напред-назад, една девица му поднесе водица, друга – кафенце, трета изписка възторгната „Ау, Божествений Пилате, колко си се вталил!“, той я млясна по бузата и тутакси си помисли: „Значи съм бил дебел някога?!“, и му стана тегаво някак, и трескаво се попипа изотзад, да не би свинската опашчица да избие през ризницата.
Интервюто започна.
Водещ: Как сте в този ден, Божествений? Доста напрегната седмица преживяхте.
Пилат Понтийски: Егати гадната седмица беше! Ама отврат! Компромис след компромис! Компромис след компромис! И ония, десебариите жалки, дето ми забиха нож в гърба! Коя камера ме гледа? Ей го на, стърчи със страшна сила!
В. : Уау! Ужас! Тц-тц-тц!
П.П.: Нека всички видят как управлявам с нож в гърба! Лъжци, лъжци, лъжци – на всяка крачка лъжци! И манипулации!
В.: Бих искал…
П.П.: Не можеш да искаш нищо ти! Аз живея пуритански, обладан от грижи за народното благо, никъде не ходя, добре, че всяка вечер в резиденцията идват дъщеря ми и зетят, дето не ми е зет, ама не ме дразни, уважително се държи, къде ще ходи, смее ли да шукне, щото а е шукнАл, а съм го фраснАл по муцуната. Аз по цели нощи мисля, главата ми се е подпалила к`во да дам на тоя народ, и трябва ли да им давам к`вото и да било на тия неблагодарници! Все недоволни, все протестират, всеки нещо иска, нещо писка, нищо не признава, почит няма, признание няма! Всеки ден му давам по нещо на тоя кофти мат`рял!
В.: Така си е, Божествений, кофти мат`рял… Водичка за златните ви ръце, Всесветлий…
П.П.: Ей на – 30 сребърника спестих, тия, дето Юда ги върна, та отиде да се обеси, идиотът! По 40 денария на старците дадох за Пасха, да апнат агнешка плешка и те! От контрабандата, от корупцията ги изтръгнах тия милиарди и милиарди, с тия две ръце ги изтръгнах!… Дай го тоя пешкир, де!…
Когото докопам да краде – милост няма!
Всичките ги омитам! Щото, който краде – от мене краде, от моята парса краде! Аз от малък съм свикнал да си правя всичко сам! Борба, безмилостна борба!
В.: Ама никой не е осъден, Божествений!
П.П.: Как никой! Как никой бе! Днеска двама разбойници разпъваме и оня смотльо, Назарянина!
В.: Обаче…
П.П.: К`во обаче! Вярно, разбойника Варава пуснахме, щото нали – глас народен, глас Божи! Народът като каже, гражданското общество като каже и аз изпълнявам, подчинявам се! Пуснах го, да, ама го ометох от властта, щото е от наш`те, и – хайде на пазара с мрежичката! Вече е ни-кой! Като не си във властта, си ни-кой, си в канавката! Смирение, смирение, смирение трябва! И покаяние! И прошка! Господ, като е писал правилата, цяла седмица за прошка е оставил!… Тая вода чиста ли е?
В.: За народен трибун кого ще…
П.П.: Все ще намерим някой за народен трибун. Като го посоча, и ще го изберат. Ако искам, ако ми е кеф, магаре ще посоча! И ще го изберат магарето. И катър става, нали така? Това е демокрацията! Сега като е магаре – к`во?! Прекрасно магаре, великолепно! Смееш ли да кажеш нещо срещу моето магаре?! Мълчиш! Не смееш!… Изтрий и десния крак де! Ама к`ъв си смотан!
В.: А дупченето в Pontus Euxinus, Великолепний?
П.П.: Лично ще го изкопам тоя газ от Pontus Euxinus, в шепи ще го пренеса, да се тресе от яд Червеният площад, като види как сме се диверсифицирали. Обаче съм малко притеснен. Очаквах още първата седмица да ме започнат с нещо – че съм изял дете някъде. Две седмици вече и никакви компромати. Учудващо. Виж к`во, ние с Путин сме се разбрали по мъжки. Каза ми човекът: „Говори си, говори си, не ми пречиш“…
В.: Да питам…
П.: Не ме прекъсвай! Като ме прекъсваш, и… Не ме дразни!… Почнах да ти говоря… Всеки ден му давам по нещо на тоя народ, да му остане във вековете! Северната тангента му дадох, Централна гара му дадох, Largo му дадох, Via Strimon му дадох, Via Hebros му дадох, Via Thracia му дадох, Via Haemus му дадох! Магистрали като кукли им дадох на тия неблагодарници, магистрали за чудо и приказ, да карат бързо, да се трепят! Ама няма признание, няма почит, няма уважение! Ето, днеска започваме Via Dolorosa – да си джитка народът до Голгота, да си мъкне кръста. Пък и туристите чуждоземни да идват, да се учат. И пак – никакво признание, никакво уважение, никаква почит, само ярост! Не вдева тоя народ, че прокураторът първом на императора трябва да даде дължимото. Тъй е то: кесаревото – кесарю, на народа – Via Dolorossa! Месия им се приискал! Спасител! Аз съм вашият Месия! Аз винаги съм бил за разпятието! Аз заповядах да разпнат тогоз помежду двамата разбойници – да се знае, че когото докопам, няма милост!
В.: Благодаря, Всемогъщий, за този чудесен завършек на Страстната седмица, когато смирението и самооценката са най-важни. Ето чисто пешкирче, Великолепний!
Тъй рече Пилат на Разпети петък
В събота по цялата земя настана тишина и спокойствие. Най-сетне. Умиротворение. До полунощ.
После всичко се преобърна.
Беше Възкресение.
Рано сутринта в неделя Пилат даде пресконференция и рече, казвайки: „Аз винаги съм бил против разпятието! Ония, от Синедриона, те ме подведоха! Те ме заставиха! Викат – ако не го разпнеш тоя, значи не обичаш кесаря! И нож в гърба ми забиха! Сега пак аз виновен! Обаче аз си измих ръцете! Невинен съм!“
По обед Пилат направи извънредно изявление: „Както ви казах, винаги съм бил против разпятието и съм го доказал нееднократно! Аз разпоредих на Христос да възкръсне въпреки тежкото международно положение и сложните коалиционни отношения!“
Надвечер по дуварите беше разлепена нарочна прокламация, която гласеше: „Аз, Bulgaricus Pilatus, наричан Бойко Борисов, лично възкресих Иисус Христос!“
Толкоз.
Велислава Дърева, в. ДУМА