Въпросът на въпросите: какво ще иска Ердоган от Борисов?!

Spread the love

erdogan-borisov

С твърде необичайна визита ни изненада Бойко Борисов. Необичайна, защото никак не се вписва в традиционния му пиарски стил на хвалипръцковщина, с който и той, и ние сме свикнали. Посещението му на международната хуманитарна конференция в Истанбул стана така внезапно и потайно, че няма как да не зададем някои въпроси, на които Борисов дължи отговори.
Странно е например, че никъде – нито на сайта на правителството, нито по линия на парламента, нито на външното министерство или на ГЕРБ беше съобщено за това посещение. А при положение, че там присъстват световни политически колоси като Меркел, Бан Ки Мун и „холандският колега“, да се премълчава за наличието на наш Борисов, си е направо наказуем пропуск.
Извън иронията нека припомним, че два дни преди това няколко германски медии гръмнаха за поверителен доклад на Берлин, който предупреждава за организирано пренасочване на бежанския поток през страната ни, озаглавен „За развитието на ситуацията с мигрантите в България“. Оказа се също, че ЕС разработва алтернативен план за възпиране на бежанския поток, опасявайки се, че Ердоган може да отстъпи от сделката за обмен на мигранти с ЕС. В резултат на което България в лицето на Даниел Митов поиска от ЕС да бъде разработен план Б. „Ние сме настояли за план Б. Той трябва да отчита много фактори. Трябва да си даваме сметка, че самото споразумение има своите деликатни моменти. Ние сме настояли за такъв план и в момента разговаряме по него“, заяви Митов.
Властите у нас, разбира се, отричат за проблеми и напрежение. И съвсем неслучайно Борисов, придружен от Бъчварова, Ненчев, Симеонов и кохорта правителствени чиновници, наобиколи Югоизточна България и натъртено увери по маса телевизори как всичко било спокойно, как „натискът по границата ни с Турция“ бил минимален и т.н., и т.н. И изведнъж – изненада! „Днес отивам в Турция и не мога да не благодаря на президента Ердоган и на турската държава, че полагат усилия да нямаме натиск върху тази ограда и че само с нас подписаха споразумение за реадмисия“, рече ни в клин, ни в ръкав Борисов.
Изненада ли? Дали пък обиколката му в района, инспекцията и „дъвката“ с джиповете не са били само „целофанената обвивка“ за нещо по-сериозно. За настоятелно поискана от наша страна СРЕЩА НА БОРИСОВ С ЕРДОГАН. И да се е чакал само сюблимният момент, когато й е била дадена „зелена светлина“. След което Борисов с Вежди Рашидов „под мишка“ като преводач отпраши на пожар към Турция. Един такъв сценарий като че ли подрежда пъзела и обяснява всичките останали „странности“.
„Видяхме се с президента на Турция Ердоган. Сърдечно се срещнахме сутринта… довечера ще имаме възможност да говорим повече. Една от причините да подкрепим тази пресконференция е, че се интересуваме от случващото се в Турция“, каза Борисов, макар и сам да е наясно, че познатите куртоазни клишета за пред камери и микрофони нямат никакво значение.
Защото! При положение, че ЕС изпадна в поза партер и трескаво търси варианти как да парира рекета от страна на Анкара, като как Борисов ще защити нашия оголен отвсякъде национален интерес? Това е въпросът на въпросите!
Какво ще иска Ердоган от Борисов в замяна на лежерното „нямане на натиск върху тази ограда“? Не е трудно да се досетим май. Регистрацията на партията на Местан ДОСТ би изглеждало „най-невинното“ в случая предателство. Пошла капитулантска тактика срещу по-дългосрочна „партньорска“ стратегия. Продължаващо безоблачно управление срещу вътрешно прояждане… Ще следим за всичко, Борисов! ДОСТатъчното доказателство като начало би била регистрацията на ДОСТ…

me

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА