Да сме последни по качествените стандарти и първенци в негативните критерии е диагноза, на която отдавна сме обръгнали. Нещо като абонамент или патент, от който няма отърване. Американското сп. „Политико“ обаче „изби рибата“ преди дни, като удари по една твърде чувствителна струна – болезненото его на Първия ни правителствен и държавен ръководител. Нареди го най-безцеремонно на опашката сред европейските лидери по влияние. И отсече за държавицата ни: „Нов член, извън еврозоната и Шенген, с продължаващи проблеми в управлението. Остава си дребна риба в ЕС“.
Е, това вече е прекалено. При толкоз агресивен пиар с големци отвън, с показни прегръдки, с обръщения на малко име, хвалби и суперлативи да те изкарат „последна дупка на кавала“ е наистина несправедливо. Уж Юнкер и Камерън бяха първи авери, уж „канцлерът казва, ние изпълняваме“, уж настигаме и задминаваме Румъния, за трите папи, дето го галели по главата – да не говорим… ЕС просто ни е удостоил със „специален механизъм за наблюдение“, който предрешава всичко останало. На него основно се дължи и ниският рейтинг на страната ни.
Да слушкаш „началниците“, оказва се, не е достатъчен мотив, за да те забелязват. Камо ли да те уважават. Даже напротив. Пример за това е Турция, която не е член на ЕС, но е класирана пета с тенденция към покачване, защото държи в ръцете си ЕС със сделката за бежанците. А дали да се изненадваме кой е шести – малка и горда Унгария на Орбан заради открояващата й се самостоятелна политика, различна от „правилната линия“ на Брюксел. Е, как няма да си влиятелен и уважаван, когато открито защитаваш националния суверенитет и интереси, а не си подвил опашка и навел главица от страх да не „стъпиш накриво“?
Така е в Унгария, която случи на политици. У нас поне да имахме друго, с което да впечатляваме, но не би. Нима имаме днес някакъв отрасъл, с който да се похвалим, че е конкурентен или непокътнат от измама и корупция? Или адекватна социална политика? Или реалистично заплащане? Ами медицинско обслужване, образование, правораздаване? Нима нашите пътища отговарят на евростандартите, въпреки надутите винетни такси? Да продължавам ли? С кой акъл въобще влязохме в ЕС не е ясно. Просто сделка. Никога и никой не е очаквал нещо друго, освен да сме заден двор на Европа. Илюзиите се изпариха още в началото. Поне мислещите хора винаги са били наясно.
Важното е, че у нас подобни „класации“ не хващат дикиш. Управляващата върхушка от ГЕРБ воглаве с Борисов втори мандат си плува гордо на повърхността като… хайде да не правим сравнения като какво. Затова България може и да е дребна риба в ЕС, но управниците й са с голяма уста. А българите си остават най-големите шарани на света!
Валентин Георгиев, Дума