Вече мина войната отдавна.
И отдавна убитите спят.
Но на майките скритите рани
не зарастват и все ги болят.
Те изпращат пак свойте момчета
и все още им махат за път.
А Альоша, Серьожа и Петка
под нетленния мрамор лежат.
Нека винаги да ги топлят
имената на тяхната слава –
Ленинград, Сталинград, Севастопол,
Будапеща, Москва и Варшава.
Те загинаха в славната битка
с обгорени и чисти сърца.
Но запазиха Клава и Лидка
и безброй неродени деца.
Те ни гледат от филмови ленти,
свойта клетва войнишка мълвят.
А на стража в пет континента
млади хора несменно стоят.
стихове: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов