„Не сам изморена от борбата. Изморена съм от предателства,“ заяви Дилма Русеф по повод отстраняването й от властта за 6 месеца
Русеф нарече „държавен преврат“ задействания срещу нея импийчмънт. Тя се обърна към бразилците с емоционална реч, след като Сенатът реши процесът да продължи и държавната ръководителка, избрана през 2014-та за втори мандат с вота на 54 милиона избиратели, да бъде лишена от власт за 180 дни, докато се проведе разследване и се вземе крайното решение. Президентката не скри огорчението си, но демонстрира борбеност и решимост да не се предава и да отстоява правотата си докрай.
Дилма заяви: „Чувствам неизразима болка от тази несправедливост… Правителството ми стана обект на саботаж. Залогът не е моят мандат, а уважението към урните, към волята на бразилците, към завоеванията от последните 13 години… Съдбата винаги ми е поднасяла много предизвикателства. Някои изглеждаха непреодолими. Но съм успявала да ги надвия. Никога не съм мислила, че отново ще трябва да се боря срещу държавен преврат в нашата страна“.
В същия дух са всички изявления на Дилма, откак срещу нея бе подета сегашната кампания. Два дни преди решението на Сената някогашната партизанка отсече: „Моят мандат няма да приключи преди 30 декември 2018 г. Дотогава ще се боря. Не съм изморена от борбата. Изморена съм само от предателства“.
За главни предатели тя смята вицепрезидента си Мишел Темер, който веднага след отстраняването й от Сената пое функциите на държавен глава, и доскорошния председател на парламента Едуардо Куня – фактическия инициатор на импийчмънта. И двамата са от партията Бразилско демократично движение, досегашен партньор на правителствата на Работническата партия, управлявали от 2003 г. насам – отначало с президента Инасио Лула да Силва, а след 2011 г. с Дилма Русеф. В края на март т.г. БДД обяви, че излиза от правителствената коалиция и минава в опозиция.
БДД всъщност е
изкуствено формирование,
създадено още от военната диктатура, управлявала в Бразилия от преврата през 1964 г. до връщането към демокрацията през 1985 г. Режимът се опитва да си придаде демократичност, представяйки БДД за опозиция. Постепенно в тази формация наистина се вливат най-разнообразни опозиционни сили, решени така да намерят трибуна. БДД става основен фактор при връщането на Бразилия към демокрацята, но запазва идейната си еклектичност и аморфност и до днес. Трайно се „абонира“ за властта с всичките й изкушения и задкулисия. Влиза в съюз и с лявата Работническа партия, когато тя става управляваща с президента Лула, герой на синдикалните борби, спечелил изборите през 2003 г.
Двата мандата на харизматичния Лула са белязани с впечатляващ възход за Бразилия. Президентът прокарва амбициозни социални програми, като сключва пакт за подкрепа и с едрия бизнес. В резултат 45% от бедните и 47% от крайно бедните бразилци минават в по-горна категория и разширяват средната класа. Активното сътрудничество с Китай придава допълнителен импулс на бразилския растеж. Това е и периодът на най-безоблачни отношения между РП и БДД, поне във видимата им част. Страната напредва, дялове от успеха има за всички.
Пукнатините проличават, когато след втория мандат на Лула през 2011 г. държавен глава става съратничката му от антидиктаторските борби и негова дясна ръка в президентстването му Дилма Русеф. Тя демонстрира пълна непоносимост към всякакви намеци за корупция в политическия елит. И при най-малките подозрения за злоупотреби уволнява министри и висши чиновници. Както от собствената си РП, така и от БДД. По тази линия Дилма бързо си създава настървени врагове в политическата върхушка.
Към втория й мандат започват да избиват и икономическите дисбаланси, предизвикани от ефекта на световната криза, от спада в цените на петрола (чийто производител е Бразилия), от забавения ръст на основния търговски партньор Китай и не на последно място от геополитическия натиск срещу страните от БРИКС. Налице е и координирана контраофанзива на десницата, усърдно поддържана от външни спонсори, срещу държавите от т.нар. лява вълна в Латинска Америка.
Атаката срещу
„лошия пример“
на тези страни, показал, че един, различен от неолибералния, курс е напълно възможен, идват от транснационалния капитал и от несменяемия радетел за „свободен пазар“, „цветни революции“ и послушен „заден двор“ – САЩ. Търси се дестабилизация на алтернативните правителства, дискредитация на социалните им програми, отхвърляне на моделите им за независимо развитие, манипулация на обществените настроения и смяна на властта. Масовизира се изпробваният в Хондурас през 2009-а и в Парагвай през 2012-а метод на „институционалните преврати“ – тоест отстраняване на леви президенти чрез използване на парламенти и съдебни структури като оръдия за политическа разправа. Същият сценарий е в ход сега и във Венецуела, и в Бразилия.
Много медии сега въртят бразилския случай в контекста на корупционни скандали. Но всичко е разместено. Импийчмънтът срещу Дилма Русеф всъщност не е за корупция, а заради административни ходове, които само при преднамерено тълкувание могат да се поднесат като нарушения. Всъщност от началото на първия мандат на президентката до днес срещу нея има внесени в парламента около 30 оплаквания с искания за импийчмънт. Предимно субективни и необосновани.
Как се стига до решението да се даде ход на поредното от тях, заведено в края на миналото лято от група адвокати? По онова време тогавашният шеф на парламента Едуардо Куня от БДД вече е под лупата на парламентарна комисия заради негови швейцарски сметки от 5 млн. долара. Смята се, че те идват от участието му в станалата обект на разследване голяма корупционна схема на държавната фирма „Петробраз“.
Куня отива при парламентарната група на Работническата партия и предупреждава, че ако тя не спре ровенето около неговите 5 милиона, той пък ще даде ход на поредното внесено искане за импийчмънт срещу президентката. Офертата му е отхвърлена и Куня си
изпълнява заканата
– задейства процедурата по импийчмънт.
Първоначалният мотив за искането е обвинение срещу Дилма, че е отложила отчитането на бюджета в края на първия си мандат за след изборите през октомври 2014-а. Така скрила от избирателите бюджетен дефицит. Това обаче е обичайна практика, прилагана и от всички нейни предшественици, просто защото държавната администрация се затруднява да се справи с подобна задача успоредно с организирането на избори. Понеже подобно обвинение е трудно да се прокара, то се преориентира към друга бюджетна операция, вече от 2015-а. Дилма е обвинена, че е прибегнала към допълнителни бюджетни харчове, без да ги съгласува с парламента, и че е допуснала кредитиране на правителството от държавната Банка на Бразилия – нещо, което законът забранява. Всъщност става дума за забавено изплащане на помощи за селскостопански производители. Правителството не превежда навреме парите и изплащането е осъществено от Банката на Бразилия с нейни собствени средства. По-късно правителството й се издължава. Но луфтът при забавянето се тълкува от законодателите като фактически кредит – нещо, което Дилма и министрите й отричат. Признават, че може да са допуснали административно нарушение, но не и закононарушение, което да дава повод за импийчмънт.
И все пак именно това е поводът, използван и в Камарата на депутатите, и в Сената, за да се даде ход на процеса по отстраняване на президентката от поста.
А най-големият парадокс е, че 54% от депутатите и 60% от сенаторите си имат собствени проблеми с правосъдието, което ги разследва било за корупция, било за злоупотреба с власт. И точно те се наемат да съдят Дилма, за която не е изваден нито един факт за лично облагодетелстване! Напротив, тя е тази, която подгони корумпираните, а те очевидно
сега й отмъщават
След като вече задейства импийчмънта срещу нея, парламентарният шеф Куня все пак беше отстранен от поста си заради своите швейцарски сметки. Другият герой на тази гротеска – досегашният вицепрезидент, а от 12 май вече временен държавен глава Темер, който е и лидер на БДД, бе определен от Русеф като „бащата на всички конспиратори“. А един от проправителствените депутати го нарече „типичен зловещ иконом от филм на ужасите“, за когото на финала се разбира, че е главният злодей.
75-годишният Темер е човек от висшата класа, специалист по конституционно право, надменен и затворен, лишен от харизма, но специалист по задкулисието. До края на миналата година той пазеше мълчание по импийчмънта и се правеше на лоялен към президентката. Но когато въпросът беше внесен в парламента, внезапно се разбра, че Темер отдавна негодувал заради „пренебрежението“ на Русеф към него и дори вече е готов със собствен министерски екип, за да я замести.
Макар и да се разбира с индустриалци и банкери, Темер е с още по-ниска популярност и от Дилма сред кипящите от демонстрации улици. Бразилците не могат да го понасят. За него също има данни за облагодетелстване от аферата „Петробраз“. Любопитен е и личният му живот – сегашната му трета поред съпруга е моделка, с 42 години по-млада от него. Татуирала е името му на рамото си…
Поемането на властта от Темер „ще успокои пазарите“, внушават от екипа му. Но политолозите в Бразилия са в ступор и не знаят на каква прогноза да заложат. Защото най-вероятното развитие на обстановката ще доведе до още по-бурни улични протести. И то не само от привържениците на Дилма, които стягат редиците си, но и от опонентите й, които не харесват нито Темер, нито който и да е от наличната политическа класа – смятат, че
всички са в калта
на злоупотребите. От месеци най-популярният лозунг сред опозиционните демонстранти е за… военна намеса. Което дава повод за опасения от нов военен режим. Когато всички са маскари, явно идва времето на фуражките. А в Латинска Америка това рядко свършва добре.
Шестте месеца, през които Дилма ще е „президент призрак“, както вече я наричат (с половин заплата и почти заточена в една от официалните резиденции), ще са силно турбулентни. Но ако бразилската демокрация устои, това може да е и ново начало за Русеф. Като очевидна жертва на заговор на корумпираните срещу нея и като носител на неогъваем характер, тя тепърва може да възвръща политическата си тежест.
Президентските пълномощия вече са поети от досегашния вице Мишел Темер
Къдринка Къдринова, Дума