Господин президент!
Приемете моите поздравления за хубавата реч на 6 май – най-доброто и сравнително балансирано слово, което сте произнасяли в качеството си на държавен глава. Излъчвахте сила, храброст и самоувереност, сякаш самият Путин бе капитулирал в краката Ви и молеше за милост. Респект! Справихте се чудесно още на репетицията. Беше наистина вълнуващо да се види колко добре сте си научил репликите.
В интерес на истината, вече не помним нищо от поздравителното Ви слово, но има смекчаващи вината обстоятелства. Патетичните словосъчетания галят ухото за момент, минути след това се разтварят в небитието като лятна мъгла, без да оставят белег в паметта.
Другата причина да забравим какво ни казахте на Гергьовден са мотивите за наложеното вето на новия ИК. Де да бяхте толкова съвестен и със закона за училищното образование, стотици хиляди щяха да Ви закичат с лаврови венци, но не би! От Протестна мрежа не Ви подадоха знак да наложите вето, и щеше да бъде признак на „лошо възпитание” да прескочите тази тъй безполезна обществена „институция”.
Но да се върнем към Изборния кодекс. Букмейкърите изреваха на „червено”, защото съвсем очаквано и предсказуемо, Вие се позовахте единствено на чл.6 от Конституцията, връщайки го за преразглеждане:
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Също толкова очаквано НЕ се позовахте на чл. 26 и чл.60 от същата конституция:
Чл. 26(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 60 конкретизира тези задължения:
(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
Смисловата свързаност между отделните текстове категорично навежда на извода: избирателните права изискват и солидарно участие във финансирането на изборния процес –
секции,
секционни комисии,
книжа и партийна субсидия.
Но в разрез с конституцията, на която се опирате частично, живеещите в България поемат цялата финансова тежест по организацията и провеждането на избори.
Вие не намирате логика в различното третиране на избирателите на база формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство, а аз не намирам логика във Вашата логика.
Съзирам формализъм,
личен и не съвсем безкористен интерес,
все още неугаснали надежди поне Протестна мрежа
да издигне кандидатурата Ви за втори мандат,
за да разчитате многобройните секции в чужбина.
Имайте предвид, обаче, че статистика от проведените парламентарни и президентски избори до този момент показва, че броят на секциите няма връзка с активността на гласуване.
През 2005 година са били разкрити 344 секции, включително и „в най-екзотични места“, а са гласували 70 020 души, като е имало и секции с по една или две бюлетини в урните.
2006 година, президентски избори. В Турция са гласували 55 911 души при разкрити само 43 секции, а на парламентарните избори през 2005 година в 76 секции са гласували около 43 000 души.
Накратко казано – броят на секциите не е реципрочен на броя гласове, но маркира с дебела линия неравнопоставеността между българите в различните държави. В държавите, които са по-близо до нас, се откриват повече секции, защото и на партиите им излиза по-евтино да изпращат там свои наблюдатели и застъпници, чиито разноски се поемат от партийните каси. А колко от партиите ще си позволят разходи за командировки, самолетни билети, нощувки и храна, за да осигурят наблюдатели във всички секции в Турция и в другите точки на света? Малко, поради което вероятността за манипулиране или промяна на вота на нашите съграждани зад граница, гласуващи извън посолствата, не е в рамките на хипотезата.
И това би трябвало да Ви разтревожи, много преди да посегнете към универсалния чл. 6 на конституцията и да оспорвате точно текстовете, които гарантират непълна, но все пак някаква равнопоставеност.
Поне веднъж можехте да се изявите като президент на всички българи, но от мотивировката на ветото Ви личи, че не го считате за свое задължение.
Можехте поне да предложите на депутатите да обявят за противоконституционно задължението българите да плащат партийната субсидия за гласовете от чужбина. Предлагат го потребители в интернет, и предложението им се вмества в цитирания от Вас член, но подобен апел във Вашите мотиви липсва.
Отразихте само гласовете на стотина човека, гравитиращи около Протестна мрежа и Вашия „капиталов” другар. И за пореден път затвърдихте неприятното усещане,
че сте президент за лична употреба
на малцинствена клика.
Congratulations!
Години наред говорехте за национално обединение, но успоредно с това работехте за националното ни разединение. Очаквах да инициирате смяна на националния празник, за да може всички български граждани да почувстват този ден като свой. Не го направихте, но превърнахте Трети март в трибуна за засвидетелстване на личната си омраза към Русия .
Разделихте нацията на русофили и русофоби с безсмислени самоцелни провокации към Русия, слизайки понякога на нивото на обикновен интернет трол.
Превърнахте личната си хибридна война в национална кауза, а с повърхностните мотиви за вето на ИК, изкопахте нов огромен трап; този път между 100 човека от България и чужбина, на които се явявате адвокат, и останалата част от българите, също живеещи в България и чужбина, чийто представител НЕ се явявате.
Поради което съвсем заслужено прибавихте и нова титла към богатата си колекция -„Разединител на нацията!”
Congratulations още веднъж!
…….
ПП. Писмото ми няма да се хареса на преторианската Ви гвардия, с която имате идентично комсомолско и партийно минало. Съзнавам, че ще бъда наречена „путинов трол”, затова ще внеса пояснение.
През 2013 г., когато протестиращи се изсипаха пред президентството с искане на оставката Ви, когато Станишев и Местан също заговориха за такава, не Протестна мрежа, а аз започнах да воювам за Вас. Помогнах на приятелка да създаде страница във Ваша подкрепа, помогнах й да отвори петиция с открито обвинение към лидерите на ДПС и БСП в опит за преврат и овладяване и на президентската институция. Текстът и линкът към петицията бяха изпратени до централите на споменатите партии и до президентството, и ефектът не закъсня. Лидерите на двете партии заявиха под сурдинка пред медиите, че няма да искат Вашата оставка. С нашата гражданска позиция ние спряхме Местановото ДПС да овладее и последната знакова институция в държавата.
Но месеци след това вече не се чувствах представена от Вас.
Изпитвах болка и срам да гледам как угодничите пред високите американски гости, сякаш сте трета ръка политик на държава от Третия свят. За мен беше неприемливо и обидно да чуя да казвате в Германия, и отново без повод, че ако Русия е толкова добра алтернатива, защо никой не отива да живее там и не кара руски коли.
…Сега страницата Ви във Фейсбук я няма, но текстът от петицията още може да бъде намерен. Но на моя глас никога повече няма да може да разчитате, дори да сте единствената кандидатура за президентския пост. Вие предадохте не само мен, предадохте стотици българи не само с хейтърските си антируски изказвания, но и с мълчанието си тогава, когато трябваше да говорите и да ни защитавате от някои решения на НС и Изпълнителната власт.
Благодарим от сърце! Направихте достатъчно, няма нужда от повече!
Мира Асенова
Източник: „Между редовете“