Действията на НАТО срещу Русия са плод на лицемерната политика на САЩ и тактиката на сплашване, използвана от Алианса. Това пише независимият политолог Колин Тодхънтър в статия за Global Research, посветена на антируската политика на министъра на отбраната на Великобритания Майкъл Фелън.
Според автора, Фелън многократно призова за харчене на повече пари за „нещо наистина важно за страната“ – например, да се намали бюджетът за социални разходи и да се увеличат военните. Той се опита да обоснове необходимостта да се дадат 12 милиарда паунда (около 17,5 милиарда долара), за да плати за осем бойни кораба на компанията BAE Systems, девет нови Boeing-а за морски патрули, разузнавателни дронове и самолети.
„Става дума за 12 милиарда от парите на данъкоплатците, които трябва да се пренасочат от помощи за най-нуждаещите се в джобовете на богатите британски производители на оръжие,“ подчертава Тодхънтър.
„Тезата за засилване на сигурността в страната е част от реториката на Фелън за ограничаване на т.нар. „руска агресия“, – казва анализаторът, като не пропуска да изрази изненадата си от разбирането на Фелън за „руската агресия“. Авторът припомня, че извън бившия СССР единствената руска база освен военно-въздушната Кимран във Виетнам, е военноморската база в сирийския Тартус (той явно не взима предвид авиобазата Хмеймим в Сирия, бел. ред.).
„Изглежда, че САЩ не приемат никакви руски военни бази в чужбина, въпреки че самите те си позволяват да имат 800 бази и звена, пръснати по целия свят, включително край границите на Иран, Русия и Китай“, коментира иронично Тодхънтър.
При обсъждане на евентуалното излизане на Великобритания от ЕС Фелън използва същата реторика.
„Според него, излизането от ЕС ще зарадва нашите опоненти, без значение къде се намират – в Ракка или Москва“, цитира анализаторът министъра на отбраната.
„Опитвайки се да втълпи аналогия между Русия и „Ислямска държава“ в съзнанието на хората, той старателно пренебрегва факта, че именно Русия е страната, която успя да застави ИД да отстъпи в Сирия, и то в рамките само на няколко месеца. Докато САЩ и техните съюзници в продължение на няколко години помагаха на ИД и други терористични групи в стремежа си да свалят суверенното правителство в Сирия, което доведе до 400 000 жертви.
„И нека не забравяме изгубените животи в Либия и Ирак, като пряк резултат от незаконните войни и конфликти, предизвикани и поддържани от страните от НАТО и техните съюзници,“ казва анализаторът.
Той припомня и че влошаването на отношенията между Русия и Европа е инициатива на САЩ.
„Ние можем да попитаме, откога точно Русия стана враг? Отговорът е – откогато Вашингтон реши да прекъсне предишните споразумения с Москва и след това се опита да я загради с войски и ракети,“ казва авторът. „Путин е казвал неведнъж, че Русия ще реагира адекватно и пропорционално на приближаването на военната инфраструктура на НАТО близо до нейните граници. Но в изкривения свят на Фелън несъгласието и отхвърлянето на лицемерието на САЩ и тактиката на сплашване на НАТО превръща Москва във враг.“
Той приканва британският министър на отбраната да си представи, че САЩ и Русия си разменят местата.
„Ако Фелън иска да направи изявление за руската агресия, би било хубаво да помисли какво би било положението, ако руските ракетни войски се разполагаха край границата на САЩ. Ако Русия се занимава с дестабилизация на Канада и доведе там на власт неофашистки режим. Ако Русия наложи антиамерикански санкции, атакува и отслаби американската валута и свали световните цени на петрола, за да подкопае икономиката на САЩ. Ако руски самолети унищожат Либия или пък Москва обучи въоръжени отряди от атентатори самоубийци да атакуват в Сирия, за да завладее една суверенна държава. Според перверзната логика на Майкъл Фелън, това ще е американска агресия. Но, ако се вгледате в ситуацията, напротив, това е точно това, което Западът направи под водачеството на САЩ“, казва Тодхънтър.
„Фелън и неговите съратници безразсъдно тикат света към пропастта на ядрена конфронтация, като нарушават споразуменията с Русия, лъжат обществото и го държат в неведение“, заключава анализаторът.
Епицентър