Трудно е да се даде категорична оценка. Ако погледнем по простата математическа логика, че излизането на Великобритания означава 11% по-малко пари в бюджета на ЕС, това ще е свързано с редуциране на кохезионната политика, на общата селскостопанска политика, на разходите за издръжка на европейските институции. Подходът обаче би могъл да бъде и друг. Тепърва трябва да има дебат дали има основание за увеличаване на вноските на останалите държави членки. Пак говорим за сценарии. Единият е съюзът да оперира с по-малък бюджет, другият – вноските на всички държави да бъдат увеличени и да се гонят първоначалните приходни параметри на бюджета.
Това заявява вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за днешния „Труд“.
Статистиката отчитала положителни резултати у нас, които са добри в един следкризисен период на фона на другите държави членки, твърди той.
Големият проблем е как се разпределя този растеж, най-вече резултатите от него. И тук не говорим за съотношението между различните обществени групи, а за разликата между районите в България. Голяма част от икономическия виталитет се отнася по-скоро за едни области на България, други остават встрани в него, но това е много дълга тема за отделен разговор.
Относно въпроса за мненията по форумите – отговорът е, че нямаме основание да сме спокойни. Ситуацията трябва да се следи с необходимата доза тревога. Основание за паника обаче няма, защото аргументите за съществуване на ЕС – и икономически, и свързани със сигурността, и с политическото влияние в световен мащаб – са много повече от възможните критики. Крайно време е да започне дебатът какви реформи трябва да се извършат на ниво ЕС, защото европейските институции трябва да се движат с темпа на желанията на хората и да съответстват на предизвикателствата на новото време, твърди Дончев.
Блиц