Той коментира, че в Европа германският канцлер е кормчията, който не се интересува от проблемите на другите, а в НАТО това са Съединените щати, които не дотам прикрито подсказват линията на поведение без никакво намерение да вземат предвид онова, за което вече тридесет години гръмко и безуспешно настояват страните от южния фланг.
„Нека се опитаме да обобщим. Когато през 2010 година в Лисабон бе формулирана необходимостта от нова стратегия, внимателно съобразена с новите предизвикателства – на първо място тероризма и сигурността – бе очертан нов колективен курс, който за съжаление по-нататък не бе следван с нужното усърдие“, твърди генералът.
По думите му, последиците от това са, че днес НАТО не поставя в центъра на своите разсъждения истинските и конкретни рискове, които застрашават общността и синтезирано се свеждат до тероризъм, регионални размирици, масови миграции и заплахи за кибернетичната сигурност.
По отношение на тези теми трябва да се изработи всеобхватен подход и да се дефинират ефикасни ответни действия. Вместо това се вадят прашасали сценарии от Студената война и се правят опити да се сочи с пръст Русия за враг номер едно.
След като посочва редица случаи и мерки, които не одобрява, генерал Трикарико пише в заключение:
„Смятам, че на предстоящата среща на върха във Варшава през юли вниманието трябва да се съсредоточи върху тези теми по един, както се казва, откровен и открит начин, тъй като многобройните сигнали в тази посока от наша страна (на Италия), макар и ясно отправени, се оказват плахи и нечути.
Дошъл е моментът да се удари с юмрук по масата, както направихме в Европа, в противен случай закономерно може да се очаква след време и някой Некзит, точно какъвто се случи в Европейския съюз, ставащ с всеки изминал ден все по-неспособен да отговори на актуалните драматични промени“.
* Генерал Трикарико е президент на Фондацията за разузнавателна култура и стратегически анализ (ИКСА).
В своята кариера той е заемал високи военни и военнополитически длъжности, в това число началник на Главния щаб на ВВС на Италия, военен съветник на министър-председателя (1999-2004 г.), командващ Пето обединено тактическо авиационно командване на НАТО с щаб във Виченца и заместник-командващ Многонационалните сили на Балканите по време на конфликта през 1999 г.