Не знам дали на кино сте виждали болен в предпоследен стадий на бяс. Картината е потресаваща – животински вой, слюнки, лиги и разтрисане от конвулсии. С нещо подобно се сблъсках тия дни в един сутрешен тв блок. Протестърът Асен Генов се мяташе като луд и громеше комунизма, социализма и всичките им дейци в лицето на бившия съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров с такова настървение, гаче ли Тато е възкръснал като Исус и се готви да подлее вода на Радан Кънев, като се кандидатира за президент. От врясъците все пак се разбра, че става дума за по-прозаични неща.
Гневът на видния грантаджия бил разбуден от новото ръководство на БСП, което сложило цветя пред паметника на Живков в Правец. Това е заплаха за демокрацията и връщане към тоталитарното минало, изрева в ефир Генов. След тая страховита прогноза си помислих дали пък Н. Пр. Ерик Рубин не е позатегнал кранчето за слугинските ни НПО-та и сега те се чудят под кой вол да намерят теле, за да го впечатлят, та да си заслужат издръжката. Инак от какъв зор ще ровят с такава стръв кокалите на Живков? Той за един букет и няколко добри думи все пак е заслужил с изграденото през социализма. Нормално е БСП да го почете, даже е закъсняла. Мен ако питате, редно е шапка да му свалят и мнозина „демократи“, като Костов например, щото им остави достатъчно какво да разпродават, да крадат и да си пълнят гушите. Па и за днешните има от соцнаследството за лапане.
Кокорбашии като Генов може да се мислят за голяма работа, но всъщност са само маша. С каквато оялата се десница периодично ръчка тлеещи рани от миналото, за да успива мозъците на по-младите поколения и да си осигурява съществуването. Ама не винаги машата се оказва на висота. Роденият през 1969 г. керамик стъклар издиша като пробит балон откъм исторически знания, нищо че вади самочувствие на врял и кипял в събитията. Обвиненията, че с личната благословия на „сатрапа“ без съд и присъда са избити хиляди невинни хора в първите дни след 9 септември 1944 г., показват колко е бос. По това време Тодор Живков не е бил толкова важна персона, та да решава кой да живее и кой не, ама карай да върви. Важни са децибелите. Чакъров едва намери пролука да вметне, че издевателства е имало, но те са били отмъщение, част от гражданската война. И между другото спомена за греха на десницата, която днес се кланя пред паметника на жертвите на комунизма, сред които е вписано и името на убиеца на децата от Ястребино. Генов направо обезумя и закрещя, че комунистите са престъпници, а партизаните са били терористи, и властта с право ги е преследвала и унищожавала. Опонентът му няколко пъти се опита да прекъсне злобния монолог с цитати от международни документи за антифашистката съпротива, но не успя да надвика разбеснелия се грантаджия. Фашизъм тук не е имало, запени се Генов и заглуши въпросите на Чакъров „Кой обезглави Стамболийски?“, „Кой отряза гърдите на Вела Пеева?“, „Кой изгори Гео Милев?“…
Бесовете около жертвите на комунизма няма скоро да стихнат. И ще се говорят много и всякакви небивалици. Но не от гняв и мъка за загиналите. Другаде е заровено кучето. С обругаването на комунистите се цели отричане на всичко постигнато през годините на социализма. Защото все още има живи съвременници, които могат да разказват, че „мрачните“ времена всъщност не са били толкова мрачни, колкото ги описват някои. И че някога България е била модерна индустриална страна с хиляди фабрики и заводи и богато селско стопанство. Тогава не купувахме чесън от Китай, домати от Турция, ябълки от Македония, нито свинско от Испания – произвеждахме достатъчно за себе си и бяхме прочути с износа на качествена продукция за десетки страни. Лекуваха ни напълно безплатно, училищата ни мереха ръст с най-добрите в света и бяха достъпни за всички. А бабичките по селата не живееха в страх, че някой може да ги обере или да ги пречука, за да им вземе пенсийката. Днешната пропаст между бедни и богати я нямаше. Нямаше и безработица. Вярно, не живеехме в лукс, не почивахме на Канарските острови, но редовно си карахме отпуските по българските курорти. Не ни мореше демографският срив, който топи нацията сега.
На днешните бесни десни хич не им изнася да се знае истината нито за антифашистката съпротива, нито за годините на социализма. Те се хранят от омразата и отрицанието. Затова извадиха истината от учебниците на подрастващите и обявиха управлението на Живков за престъпен режим. Политически идиоти даже написаха закон срещу носенето на комунистически символи. А от Правешкото събитие тия дни и Радан Кънев опита да напомпа мускули. Той се подигра в социалните мрежи с бившите си коалиционни партньори, като ги лепна до Живков и БСП. Ама дали не им изписа вежди, вместо да им извади очи? Ненавистта, както казва Бърнард Шоу, е отмъщението на страхливеца за неговите страхове.
Боряна Костова, Дума
заглавието е на Оновини
http://www.duma.bg/node/124767