Той припомня изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че България няма да участва в подобно военно формирование. „Желание да изглежда решително и безапелационно – рядък случай – демонстрира цялото републиканско ръководство на специален брифинг. Обикновено това се прави, когато трябва да се съобщи нещо от особена държавна важност. Например, война. В техния случай, обаче – отказ от война”.
„Президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов и министърът на отбраната Николай Ненчев се появиха заедно, вероятно от страх да не потънат поединично. Тъй като много добре знаят колко бързо може да се разправи с тях Западът и колко тежка може да бъде ръката му. А вероятно и с цел да демонстрират консолидация на елита и на всички разклонения на властта”, отбелязва авторът. И продължава: „Българските власти трудно могат да бъдат заподозрени в топли чувства към Русия. Но все пак обичат руснаците. Като, едва ли не, последеният реален сектор в българската икономика”.
Авторът цитира и думите на премиера Борисов: „Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи – мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати. Да изпратим корабите – военни, а не гранични, като флотилия срещу руските кораби, вече минава границата на това, което мога да допусна“.
„След като сами се вкараха в безизходица по въпроса за тръбата, спирайки „Южен поток”, в София, изглежда, са поумнели. Или най-малкото са се научили да смятат. Впрочем, това не е чак толкова сложно. Като се има предвид, че всичките им досегашни действия клоняха към нула, то най-добрият начин да не се занули и туризмът е, като минимум, да не се прави нищо излишно. А струпването на оръжия в мирно море е нужно, колкото чадър за риба. Още повече, че България не рискува да изпадне зад борда. Тя е сред шестте натовски държави в Източна Европа, в които има оперативен щаб на алианса. И допуска разширяване на военната инфраструктура. Макар и без фанатизма на Прибалтика и Полша”, пише журналистът, като отбелязва саркастично, че по някое време България се опитваше да ги догони, особено като забрани полетите на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия.
„А президентът Плевнелиев успешно се съревноваваше с Грибускайте по русофобия, която, впрочем, е несвойствена за българите като цяло. Но дори той се осмели да плюе в кладенеца. Защото ако отплават и руските туристи, няма да му остане нищо друго, освен да се хвърли с главата в морето. И ето, че и Плевнелиев лично призова да спрат спекулациите по темата „морски бой”. Макар да не се обърна конкретно към никого, е ясно, че с идеята за антируска флотилия се свързват Букурещ, Анкара и присъединилите се към тях Киев и Тбилиси”, пише Шейнкман, припомняйки думите на Плевнелиев, че „България е мирна страна и външната й политика не е насочена срещу никого”.
„София не минава на страната на Русия, тя просто иска да остане встрани от всичко това. В нейното положение и това е подвиг. Защото е очевидно, че България обърква концепцията на НАТО. От нея се искаше да се бои от „руската заплаха” и да приема с благодарност защитата срещу нея. А тя залага на миролюбие, сякаш не разбира, че на Запад това отдавна е демоде. Така въпроси с Кремъл не се решават. Вероятно Западът ще приеме този демарш за сведение. И всичко ще се нареди. Само че за него България не е чужбина. Така че ако ръководителите на държавите, като във вица*, са против груповата оргия, в която участват „аз, ти и жена ти”, просто ще им отвърнат: „добре, задраскваме ви”, завършва анализът.
*Вицът е следният:
Един мъж отива при съседа си, вади бележник и му казва:
-Абе Пешо, решихме да правим оргия и записваме кандидатите.
-Кой ще участва?
-Аз, ти и жена ти.
-Аз не съм съгласен!
-Тогава ще те задраскам от списъка.
Източник: Руски дневник, Блиц