Чета интервю с вицето Томислав Дончев в днешния „Труд“, от което става ясно, че положението в любимия ЕС ще се влошава и финансово, заради злополучния Брекзит. Та пророкуванията на Дончев са в посока на това, че надвисва опасността да вдигнат вноските на отделните държави, както и да орежат еврофондовете, за да можел ЕС да поеме на плещите си дела на Великобритания. Става дума за 11% от бюджета на съюза.
Забележително! Това ли е „реформата“, с която Брюксел и бюрократите ще спасяват кожите си?! Вместо да подходят по своята класическа неолиберална схема „остерити“, с която години наред мачкаха и мачкат по-бедните държави!
Или отново двойните стандарти, двуличието и демагогията им ще вземат връх?
Интересно ми как ще подходят и либералстващите привърженици на затягането на колана у нас, които с кравешки възторг пригласяха на всеки размахан пръст от страна на Брюксел и Берлин за спазване на бюджетната дисциплина от непокорна Гърция например? Дали биха призовали днес техните любимци от „елита на ЕС“ да приложат същата схема и метод?
Сега е моментът Брюксел и евролидерите да покажат, че наистина имат „воля за реформи“ – като орежат привилегиите и екстрите на собствената си самозабравила се, бюрократична машина. Разгулът и прахосничеството й са пословично известни – струва ли си да ги припомняме.
Само преди дни в. „Вашингтон пост“ изреди 7 причини, заради които европейците ненавиждат ЕС. Ето някои от тях:
Докато отделни страни от Евросъюза са принудени да прилагат мерки за строги икономии, в това число орязване на заплатите на държавните служители, мнозинството служители в апарата на Европейския съюз получават щедри възнаграждения, облагани с минимални данъци.
Второ – скъпите пътувания. Европейският парламент е задължен всеки месец да се събира в пълен състав в Страсбург, макар основната част от дейността на ЕС да се регулира от Брюксел. За това по една седмица в месеца целият апарат – законодатели, помощен персонал, лобисти, журналисти и всички останали – общо 10 000 души – в продължение на 5 часа пътуват за Страсбург. Разходите за квартири в Страсбург и Брюксел се оценяват на 200 милиона долара на година.
По-нататък: големият брой скъпо струващи преводачи. Може по различен начин да се възприема стремежът на ЕС да превежда практически всичко на своите 24 официални езика – като свидетелство за международния триумф или като разточително използване на ресурсите. В Европейската комисия работят 1750 лингвисти, 600 постоянни преводачи и 3000 преводачи на хонорар.
А какво да кажем за излишната бюрокрация. На всяка държава от ЕС се полага да назначи еврокомисар, чиято основна задача е да ръководи определена сфера от дейността – по аналогия на министрите. И тъй като ЕС се разширява, Брюксел трябва да създава нови ведомства, за да отговаря броя им на броя на комисарите.
И още примери могат да бъдат приведени като потенциални буфери, откъдето биха могли да бъдат съкратени доста разходи.
Стиска ли им например на евродепутатите да намалят собствените си привилегии, екстри и колосални възнаграждения? Защото диспропорциите са фрапантни, а те, няма какво да се лъжем, също наклониха везните в полза на решението, взето на Острова.
Високотиражният виенски в. Kronenzeitung от 5-и април 2013 г. посочва, че един български евродепутат печели с 2 051% (две хиляди петдесет и един процента) повече отколкото средния български гражданин и два пъти повече от българския президент. С използване на всички квоти, разходи и пр. един евродепутат може да си докара около 214 000 евро годишно, или по 17 800 евро на месец. Или както Wiener Kronen обобщава: „108 години трябва да работи обикновеният човек, за да изравни приходите си с това, което един евродепутат получава за 5 години.»
Коментарът, както се казва, е излишен!
Лесно е да живееш в охолство, откъснат от реалността, но понякога тя те удря директно в челото, както направи Великобритания и те приземява. А да вдигаш „данъци“, в случая вноски и да товариш отново отделните държави и техните граждани, като в същото време тръбиш колко важно е да стягат колана, не е най-почтения начин да убуждаваш колко си велик. Обратното – дай личен пример за сметка на собствените си интереси, колкото и болезнено да е то – ето това би било реформа в истинския смисъл на думата!
И тъй като не очаквам от нашите послушковци и дума да обелят за подобна политика и да надигнат глас, все се надявам, че ще се намерят достойни политици от цяла Европа, които биха го сторили.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ
