Визитата на украинския президент Петро Порошенко в София определено остана в сянка на фона на провокативните екшъни и сблъсъци, съпътстващи посещението на „рокерите на Путин“ у нас. Поне ако се съди по градуса на интереса, напрежението и „битките“ в социални мрежи и форумите… Видяха се две марионетки, от които нищо не зависи. Очаквано се запрегръщаха и заомайваха една друга със суперлативи и кухи клишета, дружно оплюха общия враг Русия и си обещаха светло европейско бъдеще. Изтъркано, та чак скучно!
Прекрасно знаем с какво Плевнелиев може и иска да впечатли колегата си, както и какво очаква в замяна. А кахърите му за Черно море, което този път му се привидя като „триумфална арка на нестабилност“, мязат повече на въздишки по злополучната флотилия, от която Борисов бяга като дявол от тамян. След затоплянето на отношенията Москва-Анкара тази идея съвсем се разсъхна.
Впрочем Плевнелиев има удивителната способност да не се усеща, когато ръси банални нелепици. Понякога те предизвикват откровен смях, но когато заговори от името на България и българите, събира попържни като за световно. Така стана и с поредната „четка“ към Порошенко как страната ни „никога няма да признае незаконната окупация на Крим и референдумите на самопровъзгласилите се власти в Донецк и Луганск“.
Че лицето Плевнелиев, разните НПО-та и грантаджии на американска хранилка не ги признават, е известно. Обобщението за „народа“ обаче е първокласна демагогия, на която дори Порошенко не вярва. Но, както и да е, лаф да става. Обикновено когато големите си бият шамари, тези от детската градина стоят тихо и не си отварят устата! Но не и тез двамцата – хвани единия, удари другия.
Срамното е, че в момент, когато навсякъде в Европа почнаха да ухажват Русия и да търсят баланс, България продължава да се държи неадектвано заради едно политическо недоразумение. И утре пак ще трябва да бърше мръсотии от лицето си.
Валентин Георгиев, Дума