Най-търсените кадри в България в момента не са програмисти и инженери, а събирачи на дългове, строители, миньори, оператори в кол центрове, банкови и други служители. Това изненадващо разкритие прави нов доклад на Европейската комисия, който анализира недостига и уменията на работната сила в страните от ЕС, пише в. Сега. ЕК обръща специално внимание на браншовете, където работните места и търсенето на подходящи хора за тях се увеличават най-бързо. Именно изброените професии се оказват „най-бързо растящи“ в България.
Не е тайна обаче, че тези професии свидетелстват не за силно развиваща се модерна икономика и бизнес, а за обслужващи дейности. Или както иронично коментират по форумите хората – най-търсени са балъците, които да работят за без пари на алчните работодатели.
„Програмистите са само върхът на айсберга, видимата част, а глад за кадри у нас има навсякъде“, коментира Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч“. Очевидно проблемите на IТ компаниите наистина са по-видими заради голямата ножица между търсене и подготвени специалисти.
Драматичното несъответствие не остава незабелязано и в доклада на Брюксел – там се посочва, че 69% от българите на възраст 16-74 години нямат елементарни цифрови умения, т.е. не могат да работят с интернет, компютри и смартфони. Средно за ЕС делът на компютърно неграмотните е доста по-нисък – 41%. България е далеч под средното европейско равнище по почти всички показатели, засягащи пазара на труда, разкрива още докладът. У нас 54% от фирмите трудно намират подходящи кадри – при 40% средно за ЕС. В същото време 1/3 от нашия бизнес инвестира в обучение на персонал, докато в ЕС 66% от компаниите пращат работници и служители на курсове.
Докладът на ЕК е много интересен, защото показва освен несъответствията и кои отрасли са във възход и отварят работни места. Оказва се, че картината във всяко кътче от ЕС е съвсем различна и твърде специфична. В Румъния например има бум на търсенето на продавачи, чиновници и служители в транспорта, а в Полша хит са електротехниците, следвани от хигиенисти и охранители. В Гърция има дефицит на сервитьори и бармани, на медицински сестри и на домашни помощнички и гледачки, а в Португалия – на продавачи и работници в кожарски и текстилни фабрики. В Унгария и в Испания очевидно селското стопанство е в разцвет, защото в челото на „растящите“ са фермери и рибари.
Във Великобритания най-много работни места се отварят за лекари и медицински сестри, а също и в строителството, само че докато у нас се търсят работници, там – началници, мениджъри. На Север работодателите търсят повече учители, специалисти по пиар и маркетинг, здравни работници. В Швеция се роят позициите за административен персонал и начални учители. Апетитът за IT експерти се увеличава най-вече във Финландия и Италия, а в Холандия особено търсени са юристите и социалните работници. Като цяло в ЕС най-бързо се увеличават нуждите от начални учители, от софтуерни специалисти и от финансисти, констатира ЕК. Гладът за програмисти сега е най-голям в Германия, но в края на десетилетието търсенето ще е най-голямо във Великобритания.
До 2020 г. броят на свободните места за програмисти в Европа – основно в Западна, ще достигне 756 хиляди души. От тях 160 хил. ще са във Великобритания, 150 хил. в Германия и 135 хил. в Италия. България се нареди на второ място в ЕС по спад на безработицата, похвали се наскоро социалният министър Зорница Русинова. Това е добра новина, но тя предвещава и проблем – защото намирането на подходящи свободни хора за работа ще става все по-трудно.
Блиц
http://www.blitz.bg/news/article/419566