Легендата на бокса Мохамед Али издъхна на 74-годишна възраст в болница във Финикс. От 30 години той водеше тежка борба с болестта „Паркинсон“, която отне живота му. Вижте биографията, кариерата, спортните върхове и цитатите, с които една от най-ярките спортни легенди в света ще се запомни:
Биография:
Мохамед Али е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, Кентъки, САЩ. Рожденото му име е Касиус Марселус Клей-младши. През 1964 г. се присъединява към движението Ислямска нация и променя името си на Мохамед Али. Бащата на Али се е занимавал с изработване на табели, а майка му е работила като домашна помощница. Мохамед Али има зад гърба си четири брака и е баща на девет деца. В момента живее с четвъртата си жена в Скотсдейл, Аризона. От 1983 г. е диагностициран със синдрома на Паркинсон. След оттеглянето си от бокса, Мохамед Али е отличаван многократно, както за спортната, така и за социална си дейност. През 1996 г. е избран да запали олимпийския огън при откриването на Олимпийските игри в Атланта, САЩ. На 19 декември 2005 г. в негова чест е създаден неправителствен център, посветен на живота му и спортната му кариера.
Професионална кариера:
Мохамед започва да се занимава с бокс на 12-годишна възраст, първоначално на любителско ниво. През цялата си аматьорска кариера Али тренира под ръководството на треньора Фред Стонер и записва 100 победи и пет загуби. През 1960 г. печели златен медал на Олимпийските игри в Рим в категория 87,5 кг, което поставя началото на професионалната му кариера в бокса.
Първите му професионални изяви се запомнят повече с поведението му, отколкото със спортните му качества, тъй като се обръща арогантно и иронично към съперниците си. По време на играта Клей държи ръцете си доста ниско и се опитва да избягва удари повече с движение на тялото, вместо с обичайната пасивна отбрана.
На 25 февруари 1964 г. Али за първи път играе в мач за Световната титла в тежка категория с шампиона Сони Листън и печели след шест рунда. През следващите години Мохамед Али държи лидерски позиции в спорта, както на малцина се е удавало. Успява да защити титлата си срещу Листън през май 1965 г., следват други впечатляващи победи над големи боксьори като Флойд Патерсън, Хенри Купър и Брайън Лондон. Интересна е и срещата с Кливланд Уилямс на 14 ноември 1966 г., когато в рамките на три рунда Али нанася на опонента си повече от сто удара, с което четири пъти го сваля на тепиха, а самият той получава само три удара.
Заради отказа му да участва във войната срещу Виетнам временно му е отнета шампионската титла, забранена му е всякаква спортна дейност в САЩ за 3,5 години и е осъден на пет години затвор, като впоследствие присъдата е отменена. Мохамед Али се връща към спорта през октомври 1970 г. и през следващите години стига върха на своята популярност. Оттегля се окончателно от активния спорт през 1981 г., след като е постигнал 56 победи и само пет загуби и три пъти е печелил титлата на световен шампион по бокс в тежка категория и златен медал на Олимпиадата през 1960 г. Смята се за един от най-великите боксьори в историята на спорта и за един от най-великите спортисти на XX в.
Награди:
През 2005 г. е удостоен с президентски медал на свободата.
През 2005 г. печели златен медал за мир „Ото Хан“ за дългогодишното си участие в американското движение за правата на човека и работата си като посланик на добра воля към ООН.
Интересни факти:
През 1999 г. „Sports Illustrated“ и BBC обявяват Али за „Спортист на века“.
Цитати:
„Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота.“
„Ако някога си сънувал, че ще ме победиш, по-добре се събуди и се извини.“
„Най-трудната ми битка беше с първата ми жена.“
Блиц
http://www.blitz.bg/news/article/417284