Големият грях на Борисов е, че вкара във властта всякаква политическа сган и гледа с умиление на нароилите се продажници, които киснат по телевизиите, за да обясняват как черното е бяло и обратното. Тия хора са некадърни да разделят на две магарета сено, но се опитват да замажат невежеството и жалките си способности с яростен антикомунизъм и злобно антируско говорене. Не без тяхна помощ Борисов докара държавата до разпад, а традиционните ни приятели гледат на нас като на враг.
Трябваше Русия да ни осъди в Женева да й платим 1,2 млрд. лв. заради прекратяването на строежа на АЕЦ „Белене“, та премиерът да се сети, че българо-руските отношения са на точката на замръзването. И че това ще ни излезе солено. Да беше помислил, преди да заиграе по свирката на американците и да прави мръсни номера на Москва, сега България щеше да е енергиен лидер на Балканите и той нямаше да се увърта като обран евреин, за да не фалира хазната. Ама нали уж Вашингтон стоеше зад гърба му, той се чувстваше недосегаем и нагло се хвалеше как е съсякъл руските енергийните проекти у нас.
Подстрекаваха го двама самовлюбени безхаберници – икономическият министър Добрев, пълен лаик в енергетиката, и любителят на постните финансови пици Дянков, когото САЩ ни типоса, та да ни досъсипе. Това дребно човече, отдавна превърнало се в безродник, се пенеше как ще „напляскаме“ братушките. Е, напляскахме ги! Затова сега си ближем раните. А „героизмът“ на бат’Бойко за „Белене“ струва на страната още около 200 млрд. лв. загуби, които щяхме да получим като печалби при експлоатация на централата.
Честитката от Женева посмачка фасона на Борисов и явно го извади от обичайните му релси. Той обяви нов курс към Русия и призова да си оправим развалените отношения с нея. Разгеле, премиерът се сети, че без добър диалог между двете държави ще плащаме като поп всички неустойки по проекта на руснаците, идеята му за газовия хъб „Балкан“ ще остане нероден Петко и страната ни ще затъва в мизерия. Ама трябва да си мозъчен инвалид, та, след като си оплескал до такава степен нещата, да възложиш деликатната мисия по отриването на персона като външния министър Даниел Митов, вместо сам да се заемеш. Митов бе вкаран в служебния кабинет на Близнашки, а после и във второто правителство на ГЕРБ като протеже на Националния демократически институт на САЩ, където е работил няколко години. А първото условие да те вземат там е омразата към всичко руско. Тая задокеанска марионетка преди време поиска съд за всички, които критикуват НАТО, и не минава и ден да не плещи, че Русия е агресор и заплашва сигурността на Европа.
Наскоро лъсна афера на триото „Митов, Ненчев и Плевнелиев“, които се канеха да натикат България в общ антируски флот с Румъния, Турция и Украйна в Черно море. И още не ни се е разминало. След всичко това Борисов проводи Митов на среща с руския външен министър Лавров да затопля отношенията с Москва. Боя се, че след нея те още по-трудно ще се размразят. На икономическия форум в Сочи нашият дипломат се развихри като говорител на НАТО – разправяше дежурните шменти-капели за миролюбивата му политика и едва успя да смуши искането ни за доставки на руски газ. Сиреч, вместо да ни изпише вежди, той пак извади очи.
Миротворецът Плевнелиев също дава своя принос за българо-руската дружба. Храбрият оловен войник сипе огън и жупел срещу Путин и Русия и само дето не й обяви война. А в деня, в който Борисов патетично обяви, че трябва приятелски да си стиснем ръцете с Москва, държавният глава посрещна с метани украинския президент Порошенко на „Дондуков“ 2. И многократно го увери, че „ние никога няма да признаем анексията на Крим“. А в понеделник „ухапа“ Русия: големите й енергийни проекти у нас били най-големият източник на корупция. На това му се вика „висш пилотаж“ във външната политика на държавата. Което по простонародному ще рече: едната уста не знае какви ги дрънка другата. Или пет пари не дават за съдбата на България.
Не може да искаш помирение с Русия и когато платени отрепки използват похода на руските „Нощни вълци“ из славянските земи, за да крещят френетично „Путин е фашист“ и тем подобни глупости. А скрити зад маската на свобода на словото вече три седмици най-големите ни телевизии да пълнят ефира с брътвежите на разни откачалки. Като тая, дето написа в интернет, че моторите на рокерите ставали на танкове и имало опасност да ни завладеят с оръжие. Падение!
Та така стоят нещата, драги бат’Бойко. Работата да управляваш смислено държава и да браниш интересите й не е като да риташ мачлета из поляните на Банкя…
Боряна Костова, ДУМА