Шпионажът като занаят напоследък все по-отчетливо получава своята легитимност. Легендите му отреждат второто място сред най-древните професии на човечеството. На пиедестала е поставена проституцията, може би поради липсата на политици в онези първобитни времена. В годините на „студената война“ между Изтока и Запада ролята на разузнавателните органи беше решаваща за постоянната промяна на балансите между НАТО и Варшавския договор.
Идеологията често минаваше на заден план, когато ръководни фактори от двата враждуващи лагера бяха буквално купувани от конкурентните шпионски централи и в продължение на дълги години „снасяха“ ценна информация на своите нови господари. В онези мътни времена бяхме свикнали с убеждението, че враговете на България се канят да разрушат съюза между социалистическите държави, начело със СССР, и да ни заробят като сателит на западния капитализъм. Отсрещната страна също плашеше своите народи с въоръжената до зъби руска мечка, готова да разкъса във всеки един момент западната демокрация.
Във вихъра на двустранната пропаганда и контрапропаганда се родиха и митичните герои на „студената война“, окупирали книжния пазар и киносалоните по света. Тайно четяхме за подвизите на Джеймс Бонд, агентът с право да убива в името на английската кралица, а по-късно с възторг посрещахме „нашите момчета“ Авакум Захов и Емил Боев, дръзнали да премерят сили с много по-популярните свои колеги от вражеския лагер. Този идеологически сблъсък и чувството, че можем да се противопоставим достойно на чуждите агенти, повишаваше значително интереса на младите българи към тайния живот на разузнаването и създаваше романтичен ореол на родните „рицари на плаща и кинжала“, пременени с конфекцията на „Витоша“ – най-престижната тогава фирма за модно облекло у нас.
Но, както се казва в модерните приказки, накрая дойде демокрацията и българските специални служби изведнъж изгубиха цел и посока. Мъчителните чистки в края на миналия век много си приличат с днешната метла в Турция, издухала поне досега над 20 000 служители в армията и органите за сигурност. Най-ценното нещо за една разузнавателна служба – агентурата – бързо разбра, че трябва да се спасява по единично и се скри в гори тилилейски, опасяваща се за живота и бъдещето на своите семейства.
Последствията от онези безумни години, когато стигнахме до там, че наши агенти предадоха в анадолското посолство в София списък с българските разузнавачи в Турция, може би някога ще влязат в учебника за най-куриозните национални предателства в тайния свят на шпионските дуели. Днес вече бавно, но сигурно изтрезняваме от самоубийствения махмурлук, обхванал почти всички правителства от началото на прехода до наши дни. Разрушените спецслужби постепенно се възстановяват, а най-положителният факт е дългоочакваната смяна на досегашната философия, успокоявала българските данъкоплатци, че живеят сигурно под чадъра на НАТО и нямат нужда от т. нар. репресивни органи на властта.
Радикалните ислямисти и терористичните клетки, които почти всекидневно вземат жертви навсякъде по света, преосмислиха досегашната пасивност на българските правителства и постепенно освобождават нашите разузнавачи от задушаващата примка от забрани и политически съображения, препятстващи разгръщането на предишните им възможности за ефективна борба с външните врагове на България. Последните събития в Турция окончателно изясниха основните заплахи пред националната ни сигурност. Видя се, че отново трябва да запретваме ръкави и да не чакаме подкрепа от глухите и неми чиновници в Брюксел.
Най-силното направление на българската разузнавателна дейност преди 10 ноември 1989 г. беше т. нар. „турска писта“ и 27 години по-късно събитията ни връщат към онези позабравени вече позиции. Саморазправата на Ердоган с политическата и интелектуална опозиция в неговата страна тепърва ще набира скорост и в най-близко време към България ще се излее могъща река от панически бягащите от своята държава противници на диктатора. Готови ли сме да посрещнем със специфичните средства на тайните служби това историческо предизвикателство?
На първо време трябва да се вземат незабавни мерки за неутрализиране на сегашната турска агентура у нас. С всеки изминал ден тя надига все по-високо глава, окуражена от държавния терор, упражняван от новия анадолски султан. Досегашните „либерали“ от обкръженията на Лютви Местан и на уж неговия опонент Касим Дал все по-открито се радват на дивашкото насилие под ръководството на техния бащица и благодетел. Касим Дал стигна до там, че се появи в едно телевизионно предаване, за да изплюе читашката си отрова срещу най-прогресивните представители на турската интелигенция – учители, университетски преподаватели и журналисти – обвинявайки ги, че са участвали в опита за военен преврат, извършен преди две седмици в Турция.
С прясно обръсната глава в стил „Тосун бей“ този виден представител на днешния политически башибозук у нас доволно се подиграваше на безпомощния журналист, неспособен да разбере, че потурнакът срещу него вече е готов да реже глави, включително и на водещия, с убеждението, че занапред няма нужда да скрива истинските си чувства към презряната българска рая. Не само Касим Дал и Лютви Местан се размърдаха и започнаха да се измъкват от къртичите леговища. И други „спящи клетки“ на анадолското проникване в България излязоха на светло и усърдно защитават „възраждането на нова Турция“. Парадоксално се получи, когато не друг, а лично турският посланик в София, „разкри“ дълбоката инвазия на ислямския фундаментализъм у нас.
Широко размахваният „враг“ на Еродоган, а доскоро негов близък съратник Фейтула Гюлен се оказа най-крупната къртица, успяла да се зарови дълбоко, и то чак до корените на българската национална сигурност. Луксозни училища, богати издателски къщи, лъскави рекламни материали и един куп платени агенти на този новаторски поход за налагане учението на Пророка – много по-изтънчено, отколкото това го прави неговия бивш авер и идеологически „дърводелец“ Реджеб Ердоган.
У нас вестник „Ватан“, орган на сектата на Гюлен, беше обгрижван на най-високо равнище, а лично премиерът Борисов написа насърчителна похвала за дейността на тези ислямистки къртове. Да не говорим за Георги Коритаров и за още няколко „финикийци“ в българската журналистика, които бяха зачислени на постоянна ясла при благодетеля Гюлен. Един нов тв канал, който се появи наскоро в българския ефир, все по-видимо напомня за „изтънчените“ методи на пропаганда, използвани от ислямския „мъдрец“, живеещ в американския щат Пенсилвания.
Телевизия БИТ се появи неочаквано в нашето публично пространство с обещанието да ни осведомява паралелно за живота в България и САЩ. Над 40% от нейната продукция обаче в една или друга степен незнайно защо са посветени на съседна Турция. Особено фрапираща бе намесата на изпълнителния директор Нери Терзиева в споровете за избирателните секции в Анадола. От Америка долетяха платени клакьори, загрижени необяснимо защо за правата на българските изселници в Турция, които с дни висяха и в други тв канали, за да ни внушат най-новите инструкции на антибългарските централи в чужбина.
Ердоган или Гюлен, или двамата – няма разлика в целта на ислямските къртици и българските душмани, когато тя е обща. Накрая идва време разделно и довчерашните приятели започват да се избиват взаимно. Още едно доказателство за дивашката философия на група политически изроди, използващи вярата на милиони мюсюлмани за своите сатанински планове. Не ни остава нищо друго освен да изчистим и ние, българите, собствената си къща от уродливите вредители, загнездили се в нея с помощта на опасни световни конспиратори.
Стефан Солаков, Мигнюз