Новината за отказа да бъде регистрирана партията на Лютви Местан ДОСТ не бива да ни главозамайва, а още повече да ни приспива. Сагата с нея не е приключила, защото по процедура предстои обжалване на съдебното решение на по-висша инстанция. Но още по-притеснителното е, че сред мотивите, с които СГС прехвърля „горещия картоф“ в полето на ВКС, липсват далеч по-сериозни и тежки доказателства, че тя категорично няма място в българския политически живот.
ДОСТ наистина значи приятел на турски, но за българите означава също ПРЕДАТЕЛ и сепаратист! Трябва ли да припомняме как и къде беше създадена тази организация – в съседна Турция, с благословията на Ердоган, а самите й учредители бяха само хора с турско гражданство, дошли от Турция, които слабо говореха български език. Подобен инженеринг далеч надхвърля аргументацията просто за „етническа партия“, чиито прецеденти в това отношение вече имаме – и по отношение на ДПС, и на партията на Касим Дал и Корман Исмаилов.
Нещо повече – още неполучили въжделената им регистрация, Местан и хора от близкото му обкръжение вече обикаляха смесените райони у нас и създаваха нейни ядра и клетки, което си е чиста форма на подмолна диверсия срещу държавата. Да не говорим за скандалното дезертиране и укриване на Местан в посолството на Анкара, личната протекция на посланик Гьокче и последвалия груб лобизъм за признаването на „новия политически проект“. А да припомняме ли някои откровени заплахи към България и нейната национална сигурност, отправяни публично от фундаменталисти като ортака на Местан – Хюсеин Хафъзов, който се обяви за горд турчин, наследник на „Великата османска империя“…
Това са факти от последните година-две, огласени в медиите, за които от криворазбрана евроатлантическа коректност институциите у нас предпочетоха и предпочитат да си заравят „главата в пясъка“. И вместо да направят Местан и хората му клиенти на прокуратурата, зорлем ги поставят в положението на жертви и мъченици.
Обосновката на съда в случая можеше да е далеч по-пълна: че лидерът на партията е доказал, че обслужва чуждо (турското) правителство, че води етническа политика и към разделение, че не се ръководи от интересите на България. А най-добре щеше да е ДАНС да разследва Местан и да го арестува за предателство… В този ред на мисли решението на СГС поражда някои логични съмнения от „процедурен“ характер. Дали пък съдията, който няма желание да регистрира партията, не го прави йезуитски, за да измие ръце. После във ВКС, ръководен от проатлантика Лозан Панов, нещата като че ли изглеждат далеч по-ясни и предрешени. Затова нека не бързаме с патетиката как „съдът отказал регистрация на ДОСТ“. Ха дано, ама надали! Една надежда има – след като се разбра с Путин, Ердоган едва ли вече тъй плътно ще стои зад „евроатлантическия ястреб“ Местан…
Валентин Георгиев, Дума