Със собственоръчно написана статия, представена като кореспонденция на Анатолий Безсланов от Москва, другарят Александър Йорданов не само подведе няколко медии да я публикуват, но показа нагледно как се пишат опорни точки. Въпреки че измамата бе разкрита, екс председателят на НС не си взе поука от излагацията и взе че се вживя в ролята и на полски кореспондент. Този път „дописник” на световно неизвестния му сайт, създаден единствено за лични антируски полюции, е някой си Анджей Желински.
В „московската” си метаморфоза Сашко Йорданов не успя да наподоби руската конструкция на фразата, но вкара в „пръстите” на Безсланов алюзии, че и руснаците мразят толкова родината си, колкото я мрази българската клинична пътека „приматикус русофобикус”. Махленската интрижка се разпадна окончателно, след като Йорданов изчете от аутокю в телевизионното си предаване същия текст, но вече като собствени заключителни думи.
В новата си творба „Наздраве от „Червената свиня“ /ресторант във Варшава, открит в началото на миналия век-б.р/, синът на кореспондента на в. „Отечествен фронт” и комунистически зет разказва собствени спомени от времето, когато мътната река на псевдодемокрацията го изпрати посланик в Полша, вместо да го натири в някоя каменоломна да си изкарва хляба почтено.
По време на варшавската си мисия настоящият екс демократ със сигурност е посещавал тузарския ресторант „Червената свиня“, Желински описва пребиваването си в кръчмата досущ като Сашко: „Та бях днес на обяд в „Червената свиня“ ( ние на това му казваме обядо-вечеря!) хапнахме с приятели по едно свинско джоланче и няма как, все за тази натовска среща говорехме”.
Както пише в статията, кухнята на „свинята” е великолепна, а Сашко е ценител на отбраните ястия и напитки. И къде другаде да отиде, къде на друго място би се чувствал в свои води? Ще пийне, ще хапне джоланче, ще си оближе пръстите един по един, за да направи комплимент на готвача, после ще изопне натежала снага и ще напсува червената „свиня” за пропуснати ползи. Ех, колко джолани щяха да минат през храносмилателния му тракт, ако наред със скоростното му изстрелване в БАН, го бяха произвели поне в професор! Ама не, партията любима го остави да се мъчи като обикновен асистент, та трябваше да стиска зъби до демокрацията, за да се уреди с титлата „доцент”.
В статията авторът описва кой колко оръжия е произвел за черни дни, прави паралел между НАТО и Русия. И внезапно, забравил, че кореспондентът е варшавянин, Сашко се изпуска:”Нашият военен бюджет…”.
Нашето НАТО, нашият ЕС, нашият военен бюджет…
Наш Сашко е известен с любовта си към притежателни местоимения. Няма друг–нито в България, нито в Европа, а още по-малко в Полша, да гледа на НАТО или ЕС като „наша” собственост.
Анджей не е успял да се сдържи и написал в Сашков стил „да се вразумят в Кремъл, да си оправят руснаците държавата без да бъдат алчни за нови територии, да оставят и украинският народ сам да решава съдбата си”.
Световна тайна е, че руснаците не са дали знаци, че искат нови територии.
Световна тайна е, че поляците не хранят светли чувства към украинците, и причините са известни: стотици хиляди избити поляци от националсоциалистическите украински формирования, избитите в концлагера Дебица от СС „Галция”. Поляците помнят, че Сталин подари техния Лвов на украинците, и това е една от основните причини да не изпитват симпатии към Москва, нито към украинците. А днес националистически формации създават географски карти, в които Лвов е в границите на Полша. Преобладаващата част от поляците не искат Украйна да бъде приета в ЕС.
Трета грешка. В случая „Безсланов” никой не откри човек с подобно име във Фейсбук, но потребители на име Анджей Желински има около 40.
Познайте, нито един от тях не е в приятелската листа на Сашето. Вероятно и този път дописката е изпратена с пощенски гълъб.
През социализма „Червената свиня” е предпочитаното заведение от полската партийна номенклатура, така че и присъствието на Сашко в този интериор би било съвсем естествено. Макар и половин век по-късно.
Наздраве, Саше! В очакване сме r на следващите ти кореспонденции-от Прибалтика и Македония!
Новели Зарева, нашият кореспондент от клиниката за русофоби
Между редовете