На 24 юли българският министър на отбраната Николай Ненчев заяви пред Нова тв, че руски военни самолети с изключени транспондери са навлизали четири пъти през изминалия месец в „българската зона на отговорност във въздушното пространство на НАТО“ и България е поискала обяснение от Москва.
На 25 юли министерството на отбраната на Русия опроверга твърденията на ръководителя на българското военно ведомство. Въздушно-космическите сили на Русия са летели над акваторията на Черно море, но техните маршрути отговарят строго на международните правила за използването на международното въздушно пространство. По-рано от НАТО многократно са заявявали за опасната активност на руските ВКС над Балтийско море.
След появата на подобни провокационни изявления стоят въпросите: колко далеч от границите на България се простират границите на българската зона на отговорност на НАТО и какви мерки е способна да вземе София? Европа е близо до разделянето на света Въздушно пространство на Северноатлантическия алианс няма и де-юре не може да има, защото НАТО – не е държава.
„Зона на отговорност на НАТО“ – звучи креативно, но е същият юридически абсурд. Впрочем в резултат на дългогодишните усилия на алианса самото международно право постепенно се превръща в система с подвижни координати. Доказателства за нарушаването на българското въздушно пространство от руската авиация също отсъстват, но проявата на европейска враждебност по отношение на Русия е плод с отвъдокеански корени.
“Форбс“ съобщава: „Русия е нарушила плановете на НАТО и САЩ и в Черно море“. След завръщането на Крим в състава на Русия Черно море се прикрива от ешелонирана система на ПВО, свръхзвукови антикорабни ракети с обсег 600 км, съвременни изтребители, бойни кораби и подводници“. Невероятното /поредното/ геополитическо унижение на „добродетелния хегемон“.
Вероятно, от гледна точка на Запада, сега всички компенсационни средства са добри, включително и оплюването отдалеч и лъжите на българския министър на отбраната. Общоизвестно е, че в страните от НАТО на ръководни армейски длъжности се назначават хора на САЩ.
Риториката на Николай Ненчев е напълно очаквана и не е нова. Още през 2014 г. руският посланик Юрий Исаков опроверга твърденията на София, че руски самолети извършват непланирани полети недалеч от българското въздушно пространство. Ние планово летим в Европа вече второ столетие.
Между руския Севастопол и българското пристанище Бургас разстоянието е само 545 км. Т.е. при необходимост за контрол на българското въздушно пространство от ВКС на Русия са достатъчни радарите на ЗРК С-400 в Крим. Няма нужда да се тревожат съседите с военни полети. Следователно, и Русия не вижда тук голяма заплаха. Парадоксът се състои в това, че Русия, както и преди осигурява отбранителните способности на България, основата на ВВС са 12 изтребителя МиГ-29 и два МиГ-29УБ.
По-рано същият този Ненчев с тревога отбелязваше 90-процентната зависимост на българската военна авиация от Русия. Вероятно, по тази причина София фактически се е отказала от своите ВВС, затова пък е разположила на своята територия един от 6-те координационни щаба на алианса. И редовно осигурява с всичко необходимо бойните кораби на съюзниците на базата си в Бургас. Такива в действителност са малкото „превантивни мерки“, на които е способно българското правителство.
По подобен начин в навечерието на Втората световна война /1939-1945/ българският цар Борис Трети /1918-1943/ се присъедини към войските на хитлеристка Германия. Алиансът не маскира волята на САЩ Отделни страни от НАТО упорито и безразсъдно се стремят към война с Русия. В началото на юли алиансът проведе среща на върха в Полша и по искане на „балтийските ястреби“ изпрати 4000 военнослужещи и бойна техника към границите на Русия.
В тази връзка изданието “Атлантико“ пише: „В заключителния документ на срещата се осъждат „агресивните действия на Русия, включително и провокационната военна дейност в периферията на НАТО“. Но къде се намира същата тази периферия на НАТО? На Карибските острови? Не, в „Прибалтийския и Черноморския региони“. Страните от Източна Европа обективно не са заинтересувани да рискуват. Разпалвайки страсти около Русия, те поемат върху себе си не по-малка отговорност от САЩ с техните илюзорни обещания за защита, продължава изданието. Ако стане война, която с нетърпение очакват отделни източноевропейски държави, те просто ще престанат да съществуват. Впрочем и преди тези държави се създаваха и съществуваха благодарение на милостта на глобалните играчи. При такава враждебна обстановка Москва прави всичко възможно, за да предотврати една война. Но Русия не може да бъде по-слаба, отколкото е. Дори американското издание “The National Interest” признава неохотно, че при военната авиация Русия ще съхрани лидерските си позиции с десетилетия. А “Нюзуик“ отбелязва нарастващите възможности на военния й флот: „Русия няма да пусне НАТО в Черно море“. Икономиката на Русия още не е рухнала. Всеки месец на противопоставяне засилва международните позиции и въоръжените сили на Русия.
Какво може да се противопостави на този обективен процес, ако европейските съюзници засега не са готови за война? По волята на Вашингтон продължава информационно-идеологическото пребоядисване на Русия в черния цвят. В съзнанието на западния гражданин се създава траен образ на бандитска държава, по отношение на която не трябва да действат законите или Устава на ООН. САЩ възприемат света в динамика. Ако това отговаря на интересите на Вашингтон, приемливо е да се разрушават държави и да се създават нови държави чрез перманентна война или планова революция.
По-рано в процеса на планетарното формиране СССР се опитваше да подмени народните традиции с комунизъм, а сега САЩ „с огън и меч“ носят на света истинската и всепобеждаваща демокрация. По примера на Украйна, Ирак, Либия, Сирия се вижда до какво води американския модел на „легитимни стремежи“. И не е трудно да си представим до какво ще доведе открития сблъсък с Русия. Провокационните антируски изявления на министри и политици от България, Полша, Балтика е маскировка, която не прикрива същността на протичащия в Европа глобален сблъсък на интересите. Маневрирайки в Балтика или в Черно море, САЩ и Русия се подготвят за междуконтинентална война, в която волю или неволю ще бъдат въвлечени десетки други държави.
Смятам, че на американците и европейците, които желаят да участват в бойните действия на страната на САЩ, победата не е гарантирана. НАТО стои пред границата на Русия. Западът вече постави Москва в стратегически неудобно положение. Сега всяко невнимателно движение на алианса може да повлече решителен и много остър отговор на Русия.
БГНЕС ––––– Александър Хроленко, наблюдател на РИА „Новости“