Зам.-председателката на Комисията по икономическа политика и туризъм Даниела Савеклиева малко преди да се измъкне последна от депутатите от ГЕРБ
Снимки: Иван Стоименов
Депутатите от ГЕРБ игнорираха дискусия за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) в парламентарната икономическа комисия. Тя бе включена в дневния ред на 20 юли от нейния председател Петър Кънев по инициатива на сдружение „Солидарна България“.
Един от поводите е писмо от аналогична комисия в унгарския парламент, в която се бие тревога за надвисналата опасност върху човешките права, безопасността на храните и околната среда в общоевропейски мащаб. Това бе първи опит да започнат дебати и в Народното събрание, след като такава дискусия отдавна върви в цяла Европа. Досега в българския парламент са поставяни само няколко въпроса чрез парламентарния контрол.
Очакванията са търговските споразумения от нов тип не само да променят напълно бизнес средата в Европа в услуга на транснационалните корпорации, но и да се отразят в почти всички сфери на социално-икономическия и обществения живот. Въпреки това депутати от управляващото мнозинство – ГЕРБ и Реформаторския блок, поединично напускаха залата, докато представители на граждански организации излагаха своите аргументи и притеснения за ефектите от т.нар. „зомби споразумения“. Членовете на комисията от ДПС пък въобще не се явиха на заседанието. Впечатлението, което подобни народни представители оставиха е, че
нито имат какво да кажат,
нито желаят да чуят
аргументите на останалите. В дискусията се включиха или я проследиха голяма група представители на БСП и депутати от АБВ, Патриотичния фронт, БДЦ и „Атака“.
Координаторът на българския клон на общоевропейската гражданска инициатива срещу ТПТИ и СЕTA Георги Христов запозна депутатите с непосредствените рискове, които носи затвореното вече за преговори споразумение с Канада. Докато правителството все още не е изготвило анализ за ефектите върху икономиката ни от СЕТА, само след два месеца икономическите министри от ЕС ще трябва да се изкажат по спогодбата. През октомври тя ще бъде внесена за одобрение пред държавните и правителствените ръководители в Европейски съвет, а веднага след това и в Европейския парламент. Според плановете на Европейската комисия, до края на годината СЕТА трябва да влезе в сила. Споразумението няма да бъде спряно, дори ако бъде отхвърлено от национални парламенти в последващите ратификации, тъй като влиза в режим на „временно“ действие. Той може да бъде прекратен, само ако Европейския съвет се събере отново по въпроса и отмени предишното си одобрение. Даже и в такъв случай обаче най-опасният механизъм – за съденето на държави от корпорации заради пропуснати ползи, ще има последващо действие още три години.
България е готова
да подпише празен лист,
докато Германия се възползва от предварителните възможности и изключи поне обществените си услуги от пълна либерализация и приватизация, посочи Марияна Христова от Гражданската инициатива „За забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване“. В отговор на депутатски въпрос какво предлагат гражданските организации, Чавдар Найденов от „Солидарна България“ предложи Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на СЕТА, предлагана от ЕК. Ако споразумението бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват.
Според Иван Сотиров от КНСБ търговската спогодба с Канада ще доведе до негативни последици, особено за по-слабо развитите страни в Евросъюза като България. Той припомни позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите подобни договори да не се подписват, ако не включват гаранции за трудовите права, за защита на националните икономики и обществените услуги и ако съдържат механизми за наднационални корпоративни трибунали.
Изказалите се депутати бяха единодушни, че
СЕТА и ТПТИ са двете страни
на една и съща монета.
И че по-слабо известният договор СЕТА може да се окаже „байпасът“, през който ще влезе есенцията на зациклилото Трансатлантическо споразумение. „Големи американски компании усилено създават клонове в Канада, за да влязат на европейския пазар през клаузите на СЕТА“, предупреди проф. Румен Гечев от БСП. Става въпрос за отнемане на пазари, смята Димитър Байрактаров (ПФ). Евродепутатът Георги Пирински припомни резолюция на ЕП отпреди година с конкретни изисквания към Еврокомисията за воденето на преговори по ТПТИ и изброи девет от тях, които са пренебрегнати в СЕТА.
Не приемаме бързата процедура за прилагане на действието на споразумението, заяви председателят на БСП Корнелия Нинова. През септември депутатите от групата ще внесат в Народното събрание предложение Министерски съвет да направи анализ за последиците от подписването на това споразумение върху българската икономика и обществен живот. Ръководството на парламентарната комисия по икономическа политика пък ще настоява председателят на НС Цецка Цачева да възложи такъв анализ на Икономическия и социален съвет.
| Унгарският опит
Писмо на председателя на Комисията по устойчиво развитие в Националното събрание на Унгария до аналогичните парламентарни комисии в държавите от ЕС Уважаеми адресант, Целият Европейски съюз, в това число и Унгария, в значителна степен е засегнат от преговорите за свободна търговия между ЕС и Съединените американски щати, респективно Канада, от въздействието на евентуалните договорености. Във връзка със споразумението по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) може да се наблюдава оживена дискусия, както на всички европейски равнища, така и в нашата родина. Измежду най-обсъжданите въпроси са процедурите за уреждане на спорове между инвеститорите и държавите, респективно институционалната схема на сътрудничеството по регулиране. Чрез разбивката на мерките на регулиране в ЕС, формирана въз основа на принципите на устойчивост, може да се накърни безопасността по отношение на храните, защитата на екосистемите може да понесе щети. Формирането на лелеяните икономически предимства от една страна са специфични за отраслите, а от друга – са несигурни или неблагоприятни, което наред с всичко останало може да доведе до това европейското земеделие и селските райони да станат най-големите губещи. Ръководеният от Председателя на Националното събрание на Унгария Национален съвет за устойчиво развитие, обединяващ в себе си всички водещи по своето значение сектори (академични, граждански, стопански и правителствени) и отрасли (икономика, социална област, защита на околна среда и природа, обучение и политики за младежта, селско стопанство) също проведе обсъждане относно очакваните въздействия от ТПТИ. Като извод в определен брой области възникна колебание във връзка с по-нататъшните преговори и бъдещо национално ратифициране. По инициатива на д-р Андраш Шифер, съпредседател на партията „Политиката може да е друга“ и ръководител на парламентарната й фракция, през юни 2016 г. Националното събрание на Унгария взе решение относно изискванията, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции на Европейския съюз, сключени с трети страни. Прилагам към писмото текста на решението за сведение. Въз основа на претегляне на тези възгледи, в качеството ми на председател на Комисията по устойчиво развитие към унгарското Национално събрание, с уважение желая да помоля специализираните комисии, занимаващи се със социално-икономическите процеси и с подобни области в държавите-членки, още през тази година да проучат всички въздействия на споразумението, да анализират очакваните последици, касаещи обществото, околната среда и икономиката като цяло. Настойчиво моля да не подкрепяме създаването на такова споразумение за свободна търговия, което да заплашва настоящото равнище на опазване на природата, безопасността на храните, както и гаранциите за човешки права, респективно правото на труд, и което също така съдържа антидемократична процедура на уреждане на спорове. Представям това становище и желая да намеря партньори за сътрудничество по него така, че посредством дейността за подготовка и вземане на решение на институциите на ЕС с участие на правителствата на държавите-членки, споразумението СЕТА, както и подобните му ТПТИ или ТISA (Споразумение за търговия с услуги) да бъдат окачествени и разглеждани като смесени международни договорености. В съответствие с това е необходима процедура по ратификация, отговаряща на собствени конституционни правила на всяка една държава-членка. Считам за полезно, ако по пътя на дискусии и обществени консултации на национално равнище, успеем да поставим начало на решаването на един такъв общоевропейски проблем, който днес все още може да бъде предотвратен с помощта на обмен на информация, осъществен на ниво Европейски съюз. С почит: Бенедек Р. Шалаи 1.07.2016 г.
Приложение: РЕШЕНИЕ на Националното събрание на Унгария № 11/2016 (VI.17.) от 13 юни 2016 г.
|
Солидарна България