Лекция на Картър Пейдж, външнополитически съветник на Доналд Тръмп, изнесена в Москва на 07.07.16. Темата е „Еволюция на световната икономика:Тенденции и потенциал“.
Доверие и разбирателство – ключът към Централна Азия
Днес широкият западен консенсус дефинира обществата от Централна Азия като контролирани от държавата и корумпирани. Но частично това е вярно за всяка страна по света, включително и Щатите. Близката история разкри възможностите за съграждането на базата на взаимния интерес по начини, които често се дефинират от този тип менталност. Същото нещо беше обяснено от Си Дзинпин на висши китайски функционери в реч от 2012-та. Той предложи няколко стъпки за подобряване на отношенията между САЩ и Китай. В същината си, всяка от неговите точки очерта не само философските различия със САЩ, но и алтернативните тактики, които Китай е предприел в подхода си към международните отношения и инвестиционната си политика.Първата точка е за нуждата от взаимно разбирателство и стратегическо доверие – без доверие не можем да постигнем нищо. Тази идея нагледно показва защо американските анализатори често се объркват от приемането на американски президенти в Русия през последните десетилетия. Докато исторически Вашингтон предприемаше проактивни стъпки за свалянето на различни режими, Пекин показваше голямо ниво на толерантност в този регион.
Втората точка е, че и двете държави трябва да се уважават. Китай е предимно фокусиран върху действия, повечето пъти под формата на инвестиции.Обратното, САЩ и Запада имаха за цел да излекуват политическите недъзи на държавите в Централна Азия. Това се прави със серия от опити да се наложат алтернативни тенденции срещу хаоса, насилието и династиите в тези държави.
Уроци от китайската икономика
Естествено, дълголетието на китайското икономическо чудо въобще не е гарантирано. Но значението на тенденциите за растеж е голямо за вътрешната политика на страната, както и за партньори по цял свят, особено в Централна Азия, предвид равнището на инвестиции в региона. Едно от скорошните постижения беше, че китайците помогнаха да се преформатира Евразия. Русия се появи като най-големият петролен производител през 2009-та. Между 2000-та и 2014-та продукцията на Русия и Казахстан нарастна повече от всяка друга държава. В допълнение към географската близост, китайските инвестиции и търговия дадоха на страната фундаментална водеща роля в Централна Азия. И всички по-широки пазарни тенденции последваха.
Лоялност към съседите
Оценките също така показват, че лидерите на Централна Азия са лоялни към Китай и Русия. Всяка една от тези партньорски държави е имала сходни предизвикателства и преходи от 1991 г., което превръща сходният им опит в разбирателство. Една част от лоялността на тези нации беше изразена в това, че Казахстан се изправи като последната държава, която отказа да обяви независимост от СССР през 1991-ва. В преходния период, руските връзки с региона продължават да имат драматично влияние върху кариерите на лидерите от Централна Азия. Обща характеристика през прехода е наследствеността с комунистическият елит.
Зараждащите се сходства между Русия и Централна Азия
Освен директното руско влияние, остатъчният магнетизъм на бившия СССР и политиките му формира тези нови и успешни държави. Държавните политически решения на съветското ръководство дадоха и много инициативи, които бяха наченати от Русия след 1991-ва. Централна Азия продължи да изгражда собствени политически и дипломатически връзки, но историческият съветски магнетизъм и историческите връзки продължиха да играят съществена роля в държавотворния процес и развитието. Въпреки продължаващата западна мнителност около руските връзки с региона, моето изследване показва зараждащите се сходства между Русия и Централна Азия. Това е повлияло на тези държави в позитивен аспект. Паралелите между приватизацията и енергийния сектор в Русия и Казахстан представляват нагледен пример, който е характерен за всички държави с ресурси в този регион.
Източник katehon.com / Превод и адаптация : Български Журналъ
http://bgjournal.info/