УниКредит Булбанк АД беше осъдена от Русенския окръжен съд (РОС) заради неправомерно събрани лихви по ипотечен кредит, които са резултат от едностранно извършена от банката промяна в методиката за изчисляване на лихвения процент. Тя трябва да възстанови на кредитополучателя и ищец по делото Пламен Стоянов надвзетите лихви в размер на 4677,68 лева ведно с разноските по делото в размер на 360 лева. Въпреки постановеното от съда окончателно решение обаче, УниКредит Булбанк АД не само не бърза да възстанови неправомерно надвзетите суми, но иска Стоянов да приеме новите едностранно наложени от нея условия или да върне наведнъж оставащата част от получения кредит като „предсрочно изискуема“.
Случаят е познат на стотици хиляди българи, поставяни от банките си в подобни неравноправни условия, въпреки прекрасното ни законодателство, които обаче не са си потърсили правата в съда. Кредитополучателят Пламен Стоянов е сключил на 12.03.2007 г. Договор за ипотечен кредит №1782 с УниКредит Булбанк АД, като се е задължил да изплати получената сума от €43’000 на равни месечни вноски до 05.03.2022 г. 5 месеца след получаване на кредита обаче (през август.2007 г.) с допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит банката променя методиката за изчисляване на лихвата. С последващи допълнителни споразумения банката променя още няколко пъти методиката за изчисляване на лихвите.
В края на 2008 г. EURIBOR се понижава още повече, но лихвите по договорения ипотечен кредит – благодарение манипулирането на методиката – не се понижават. За да гарантира нивата на своите печалби, банката включва едностранно с решение на своя Управителен съвет и нов компонент в методиката – т.н. „премия“, която изобщо не е договаряна със Стоянов при отпускането на кредита.
Кредитополучателят Стоянов е категоричен, че липсва правно основание за подобно едностранно променяне на методиката за изчисляване на лихвата по получения от него кредит. Съдът постановява, че клаузата е неравноправна и я отменя ведно с причинените от нея последици – в случая надвзети суми под формата на лихви по кредита с общ размер 4677,68 лева ведно с разноските по делото в размер на 360 лева.
Съдът мотивира решението си с това, че следваната от банката лихвена политика поставя клиента в неравностойно положение спрямо банката – той не е можел да влияе по никакъв начин върху определянето на методиката. Съдът се позовава и на решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), според което, „ако банката може едностранно да променя условията, и клиентът би трябвало да може едностранно да прекрати договора поради несъгласие“.
19 минути