Военновъздушната база „Инджирлик“, която се намира в Югозападна Турция, помещава най-големия склад за ядрени оръжия на НАТО. Миналата събота посолството на САЩ в Анкара излезе с извънредно съобщение към американските граждани и предупреди, че електрозахранването на базата е било отрязано, а местните власти са възпрепятствали движението към и извън нея.
Наложи се Инджирлик да разчита на генераторите си, разположените там американски военни самолети имаха забрана за излитане и кацане, а нивото на заплаха за сигурността беше определено като “Делта” – най-високата степен – за случаи на надвиснала терористична заплаха. В неделя командващият базата, ген. Бекир Ван и още 9 турски офицери бяха задържани по подозрения, че са подкрепили преврата.
Според Ханс Кристенсен, шеф на проект за анализ на ядрените оръжия към федерацията на американските учени, в подземните хранилища на Инджирлик се намират около 50 водородни бомби тип В-61 – повече от 1/4 от всички ядрени запаси на НАТО. Мощността на всяка от тях може да бъде регулирана чрез прост електронен механизъм. Бомбата, опустошила Хирошима, е със сила 15 килотона. Всяко от специализираните оръжия в Инджирлик може да произведе взрив със силата на 0,3 до 170 килотона.
Инджирлик е построена от американски инженери в края на Втората световна война. При присъединяването на Турция към НАТО през 1952 г. базата осигурява на САЩ жизненоважно стратегическо предимство в студената война. На час полет от СССР Инджирлик приема американски войници, изтребители, танкове, разузнавателни самолети. И ядрени оръжия. Стратегията на атлантическия съюз през студената война зависи изключително от тях, като контрапункт на конвенционалното военно надмощие на Съветската армия.
Към средата на 60-те години повече от 7000 ядрени оръжия са разположени в Източна Европа, Гърция и Турция, но в САЩ назряват опасения, че някои от тях може да бъдат използвани неправомерно или да доведат до ескалация на напрежението между страни-членки на НАТО.
Най-тревожният пример са отношенията на Гърция и Турция, които са на прага на война през 1972 г. Влошаващата се обстановка сара САЩ тайно да изтеглят арсенала си от Гърция и трайно да обезвредят този в Турция, оставяйки десетки оръжия практически неизползваеми. Днес броят на американските ядрени глави, разположени в страни от НАТО, са 180.
Привържениците на ядрените оръжия твърдят, че разполагането им най-добре демонстрира американската ангажираност към съюза. Опонентите, сред които и германският външен министър Щайнмаер, ги намират за напълно безсмислени, а при това и примамлива мишена за терористи.
С правилните инструменти и обучение почти всеки би могъл да проникне в някое от хранилищата, да присвои оръжието, съхранявано там, и да преодолее електронната му защита. За секунди би успял да постави взривно устройство над самия склад, да унищожи ядрените глави и да предизвика смъртоносен ядрен облак. През 2010 г. активисти за мир проникнаха във военновъздушна база в Белгия, стигнаха до трезора с ядрените оръжия, а след това публикуваха видео от нахлуването си. Материалът показва и как единственият белгийски войник, който се опитва да се противопостави на нарушителите, носи незаредена пушка.
Опасения за сигурността наложиха значителни подобрения в защитата на зоната в Инджирлик, където са разположени водородните бомби. Базата е на около 110 км от границата със Сирия и от миналия октомври американски самолети и дронове, разположени там, осъществяват въздушни нападения срещу ИДИЛ. Близостта на Инджирлик до територии, контролирани от сирийски бунтовници, накара Пентагона преди няколко месеца да изтегли семействата на американски военнослужещи. Около 2000 американски войници остават разположени там.
Въпреки че Инджирлик най-вероятно има повече ядрени оръжия от всяка друга база на НАТО, нито един турски или американски самолет там не е екипиран да ги включи в употреба при нанасяне на евентуален удар. Бомбите просто седят под земята и чакат някой да ги използва или да злоупотреби с тях.
Източник: 24 часа