Защо не се направи наистина едно свободно проучване, а не манипулирано сред военнослужещите и те сами ще посочат къде са причините за този отлив от желаещи да служат на Родината, пита бившият командир на 61-ва механизирана бригада?
Мотивацията е ниска, дори липсва – какво направихте за излизане от това положение, господа „командири”!?
Цитат на генерал – майор Боцев, командир на Сухопътните войски:
„Над 500 военнослужещи напуснаха само от началото на годината. Положението е трагично.” Изводът е армията ни се саморазпуска, без да са ни наложени санкции, страната ни достигна санитарния минимум от боеспособни формирования. Част от причините ги споменава командирът на СВ, но не са само тези като липса на резервни части, акумулатори и други материални средства.
Според мен фокусът трябва да се обърне към личността на военнослужещия, същият трябва да се разглежда като личност, като човек със своите потребности, със своите права, а не само задължения. За съжаление част от командирите все още живеят в едни други стари времена, когато подчинените нямаха своите права, а само задължения. Това е времето на наборната повинност, сега категориите военнослужещи трябва да се разглеждат като колеги. Все още командири се отнасят с пренебрежение към колегите си, ругаят ги, заплашват ги с уволнение, принуждават се да попълват декларации за „лоялност” и други подобни методи. Иначе сме преминали през различни курсове и академии на обучение, но на практика не прилагаме нищо научено. Оправдаваме сe с предшествениците си за плачевното състояние. Докато се всява страх и изгражда атмосфера на недоверие успехи няма да има.
Обикновенният военнослужещ разбира ситуацията в страната и възможностите на правителството за подобряване на заплащането и не иска невъзможното. Той иска нормално отношение и уважение от своите командири и началници. Защо не се направи наистина едно свободно проучване, а не манипулирано сред военнослужещите и те сами ще посочат къде са причините за този отлив от желаещи да служат на Родината. Не може когато отиваш на работа първото нещо, което чуваш е ругатнята по твой адрес и липсата на комуникация между началник и подчинен. Липсва базисно уважение в колективите. Уважението е двустранен процес, ако ти уважаваш и те ще те уважават, останалото е нагаждачество и слагачество.
От моя гледна точка ще предложа няколко неща за спиране на процеса на напускане на армията и подобряване на мотивацията сред военнослужещите:
1. Актуализиране на сумата за квартирни пари и облекчаване на регистрацията, а не системно заплашване и следене от страна на ВП.
2. Реално заплащане на пътните пари, след като е предвидено да се изплащат на нуждаещите се да се дават като се отдават заповеди.
3. Да се изплащат редовно парите за специфични и вредни условия на труд.
4. Да се предприемат реални стъпки към закупуване на индивидуално оборудване и екипировка на военнослужещите, като се промени системата на военните магазини, да се почерпи опита от нашите коалиционни партньори.
Това са само една малка част и знам, че веднага ще се намерят експерти да ме оборят, но нали всички тези наредби са писани и утвърждавани от хора т.е. могат да се променят стига да има воля за това, а не да се правят неизпълними проекти. Но всичко това ще се опорочи ако не се промени отношението на ръководния състав към подчинените. Готов съм да продължа дискусията в тази насока. Пожелавам на колегите смелост и твърдост при справяне с неудачите в службата и да помните, че командирите са временни, на тяхно място ще дойдат други с надеждата, че ще са по-добри. Бъдете живи и здрави, с дълбоко уважение към всеки един от вас от моя страна.
(https://www.facebook.com/dshivikov)
ПАН БГ