За мен сумата от над 2 млн. лв. от вече спряната обществена поръчка на министър Меглена Кунева за химикалки, запалки, бейзболни шапки и ключодържатели, за която тя отрече да е знаела, е огромна. Ами, ако изчислим как бихме я оползотворили при нас, мога да кажа, че това е бюджетът за работни заплати на 10 детски градини като нашата.
Затова не смятам, че е разумно парите да се разхищават за тези банални дреболии, характерни за ползване от футболни запалянковци, например. Ако не е била корупционна, то поръчка от този мащаб говори за пари, предвидени за харчене с лека ръка. И то за дрънкулки, без които спокойно може да се мине. В детските градини имаме много по-приоритетни разходи от тези.
Запозната съм и разбирам, че по европейските програми са предвидени и средства за реклама, но дори и с такава насоченост те могат не само да изпълнят функцията си, но и да са от полза за децата. Така че тефтери, запалки, шапки , антистресови топки и ключодържатели са твърде встрани от нуждите на образованието и на кадрите в него. Защо никой не се сети да предвиди такива средства за дейности с децата и учениците, които да са им от полза и да изграждат много по-позитивен имидж на системата?
Най-големият проблем при нас е липсата на мотивирани и квалифицирани педагогически кадри. Детските градини не са предпочитано място за работа от учителите, които завършват университет, тъй като те се дипломират в предучилищна и начална педагогика и се ориентират към училищата, където правилата са по-ясни и работата е по-лесна. При нас групите са многобройни, децата са малки и изискват по-големи грижи. Няма междучасия , а шестчасов непрекъснат режим на работа с децата, което натоварва не само физически, но и психически, особено по-младите ни колеги.
Другото притеснително при нас е изключително остарялата материална база. Децата спят на легла, произведени преди около 40 г., столчетата им също са оттогава. На всичко отгоре в бюджетите на детските градини няма перо за детски играчки, които са най-важни за децата в предучилищна възраст. Да не говорим за дворовете, обзаведени с морално остарели катерушки и други уреди, които са метални.
И поради тази причина вече са изгнили и ръждясали. В много малко детски градини има модерни площадки за игра, в повечето от тях има само по един компютър, а някои нямат нито един. Работим на собствени компютри или на други, които сами сме си осигурили чрез дарения или от приятели, които иначе биха изхвърлили старите си лаптопи. Ще задам само един елементарен въпрос – чиновниците от МОН като слушат текста на „Върви, народе възродени” за ключодържатели ли си мислят?